Евелин се обърна към нея, прегърна я и каза нежно:
— Ш-ш-т, замълчи, бебето ми, тихо. Мис Каролайн ще се погрижи за теб, всичко ще бъде наред.
Мери Патриша произнесе замислено:
— Струва ми се, че предпочитам пистолет. Дали вече правят малки пистолети, имате ли представа?
Каролайн не се поколеба за момент. Идеята беше наистина блестяща.
— Мисля, че правят. Може да поръчам дори малка каишка, за да се завързва за крака ти. Това ли искаш?
— Да, благодаря ви. А сега, Алис — продължи с безизразен глас тя, — време е за уроците. Двете с Евелин се научихте да говорите много добре, но сега идва ред на четенето. Не искате да останете неуки, нали?
— Не, Мери Патриша — отвърна Алис и стана от стола си.
— Може ли да почетем пак от онази пикантна история от господни Волтер?
— Разбира се — съгласи се младата им учителка, като на свой ред се изправи грациозно.
После се обърна към Каролайн.
— Евелин харесва много „Кандид“.
Каролайн също стана.
— На мене също ми допада. А сега ще намеря мисис Трибо и ще отидем да видим стаите ви. Надявам се, че ще ги одобрите.
Мери Патриша каза:
— Сигурна съм, че тук ще намерим повече уют, отколкото в неудобната тясна стаичка на тавана на викария, която обитавахме след смъртта на мисис Елинор. Той непрекъснато повтаряше, че е безсмислено да се прахосват пари за такива като нас.
— Викарият ли е постъпил така? — възкликна Каролайн.
Когато и трите кимнаха, тя усети нов пристъп на ярост.
— Ще му припомня това.
— На вас май не ви е нужен нож — усмихна се дръзко Евелин.
Петнадесета глава
Когато Каролайн остана сама, докато Мери Патриша даваше уроци на Алис и Евелин в дълго неизползваната класна стая на най-горния етаж на Скрилейдн Хол; тя изпрати Оуен в Тревелъс, за да купи един малък пистолет и два ножа, подобни на Евелининия.
— Но защо им е оръжие, Каролайн? — попита поразен той. — И аз съм тук, и ти си тук, няма да позволим никой да им стори нещо лошо.
— Не става дума за това, Оуен — отвърна търпеливо тя. — Те са много наплашени. Ето, това са направили с тях мъжете. Ако ножът или пистолетът са в състояние да им помогнат да се чувстват по- сигурни, тогава не трябва да им ги отказваме. Между другото, единият от ножовете е за мен. Ако имах такъв последния път, когато ме отвлече баща ти, може би нямаше да стане нужда да се изправяш срещу него. Можех дори да му прережа гръкляна.
— Той все пак ми е баща, Каролайн.
— Знам, Оуен, и съжалявам за това — въздъхна тя. — Ще измислим нещо.
Очите на младия мъж светнаха.
— Може да застрелят Бенет по погрешка.
— В такъв случай купи три пистолета. Каква приятна мисъл! Впрочем къде е той?
— В Гунбел, вероятно в кръчмата на мисис Фрийли, за да се налива с бира, докато започне да изтича от ушите му.
— Добре. Божичко, колко неща трябва да свърша! Знаеш ли, Оуен, би могъл да отидеш до мините и да намериш мистър Пийтрий, техния управител. Опитай се да разбереш какво е положението там и после ще го обсъдим. Попитай го какво мисли за наводняването на една от мините на Норт — Хуийл Дейвид. Знам, че в нашата Хуийл Кити всичко е наред. А двете мини са съвсем близо една до друга. Попитай го защо това се случва с неговата, а не с нашата мина. Другите две мини на леля ми са Хуийл Дафел и Хуийл Бийл. Разбери колкото може повече за това как вървят, каква е продукцията им, оборудването.
— Но аз нямам представа от калаени мини, Каролайн. Не знам какво да му кажа, баща ми винаги…
— Оуен, престани да се вайкаш и да се държиш като малоумен! Ти спаси двама ни с Норт. Доказа, че струваш нещо. Слушай ме внимателно, ще се представиш, ще обясниш, че си ми съдружник и тъй като сме новодошли в района и нямаме представа от калаени мини, искаш да понаучиш нещо повече по този въпрос. Разбери дали има нужда от някакви реконструкции. Както вече ти казах, попитай каква продукция дават. Поинтересувай се и какви са заплатите на работниците. Оуен, просто използвай мозъка си! Запиши това, което ти се каже. И се дръж скромно. Не е нужно да се представяме за по-знаещи, отколкото сме.
Той излезе, а Каролайн бе готова да се закълне, че го чу да си говори сам:
— Мистър Пийтрий, бихте ли имали нещо против да ми кажете каква е годишната продукция на мините?
Тя се усмихна след братовчед си, надявайки се постепенно той да придобие по-голямо самочувствие, и се запъти към конюшнята. Трябваше да отиде при шивачката в Тревелъс, и то преди да се е срещнала с управителя на имението мистър Дъмбъртън. В земите на Пенроуз имаше пет ферми и беше крайно време да разбере от какво се нуждаеха те. Искаше да се срещне с арендаторите. На всичкото отгоре бременните й момичета нямаха други дрехи освен тези, които носеха на гърба си. Мери Патриша й бе казала, че съпругата на викария продала роклите, подарени им от леля й Елинор.
Тя потърка носа на Реджайна, която вече се беше върнала в конюшнята въпреки очевидната си привързаност към Норт. Докато наблюдаваше как Робин, единственият коняр, я оседлава, й даде морков. Питаше се как да постъпи с викария, за да го накаже.
— Чудесно — каза Каролайн, докато Робин й помагаше да се качи на коня си. — Кажи на мисис Трибо, че ще си бъда вкъщи след няколко часа и, надявам се, заедно с шивачката.
— Ъ-ъ, мис Каролайн.
— Какво има, Робин?
— Малките момичета, с надутите кореми…
— Да?
Той се беше изчервил силно.
— Ако има нещо, което могъ дъ сторя за вас, само ми кажете.
— Благодаря ти. Не сваляй поглед от тях, когато са навън, особено от най-малката, Алис. Тя е много уплашена. Просто бъди мил с тях, Роби.
И тя пришпори кобилата си, като се обърна веднъж да види през рамо красивата фасада на Скрилейди Хол, блестяща от чистота на обедното слънце. Особено й харесваха петте фронтона и четирите групи комини, които се издигаха на цели шест метра от покрива. Това сега бе нейният дом. Растителността около къщата обаче бе оскъдна. Ето още едно нещо, с което трябваше да се заеме — да говори с градинаря, чието име обаче не знаеше. Помисли си, че може би трябваше да наеме градинарка, може би трябваше да направи едно напълно женско домакинство в Скрилейди Хол.
Норт. Да, той винаги беше край нея. Спомни си за вечерята предишната вечер. Бяха само тримата с Оуен, Бенет отново бе отишъл да се напие в Гунбел. Беше готова да даде новите си чорапи, стига само Оуен да можеше да се намери поне на двайсет мили от Скрилейди Хол.
Уви, той си стоеше при тях, но въпреки това вечерта премина в добро настроение и шеги, докато заговориха за мистър Фолкс.
Норт опита от бадемовото желе, наслади се на приятния му вкус, и каза:
