разбере.
— Мъртъв ли е, мис Каролайн? — попита Евелин.
— Не. По-скоро е жалък и пиян. Горещо се надявам да изпитва възможно най-силни болки, когато се събуди. Не се съмнявам, че ребрата ще го мъчат страшно. Няма нужда да се тревожите повече за това, момичета.
Каролайн обаче съвсем не беше спокойна. Ако Бенет останеше тук, в тази къща, винаги би се опитал отново да стори същото. Трябваше нещо да се направи.
— Радвам се, че те чух да пищиш, Алис. И добре, че беше толкова силно.
— Но аз не пищях, успях само да извикам, преди той да ми запуши устата.
Каролайн я изгледа смаяна.
— Чух те така ясно, като че беше в стаята ми. Чух те, Алис. Викът ти беше много силен.
— О, мис, наистина се радвам, че ме чухте, но мисля, че успях да изцвърча не по-силно от мишка.
Докато доктор Трийт шиеше главата на Бенет, Бес Трийт обясни как се беше получил този ефект.
— Елинор ми беше разказала за това — започна да обяснява тя и лекичко попиваше кръвта, докато брат и вкарваше и вадеше иглата от скална на пациента си.
— Разбирате ли, зад спалните има няколко взаимно преплетени прохода. Най-големият от тях свързва вашата спалня с тази на Алис. Коминът действа като тунел, който преувеличава всеки звук.
— Значи ужасният писък, който чух, е бил не особено силният вик на Алис?
— Точно така. Казват, че причината тези две спални да бъдат свързани, е следната: дядото на бившия мистър Пенроуз имал и съпруга, и любовница. Когато изпратил жена си в Лондон да поднови гардероба си — така поне се говори, — по време на отсъствието и накарал да построят този коридор, а любовницата му се настанила тук като господарка. Когато съпругата се завърнала, тя не разбрала нищо. По онова време нейната спалня била тази, която е в най-далечния край в източния коридор.
— Това е направо смайващо!
Бес Трийт се засмя, все така без да спира да почиства кръвта от главата и лицето на Бенет.
— Моето мнение обаче е, че съпругата все пак е разбрала какво точно е положението, тъй като след това всяка година отивала в Лондон и пръскала все повече пари за нови дрехи. Скъпият й съпруг, естествено не се възпротивил с нито една думичка.
Каролайн се присъедини към смеха на събеседничката си.
— Бес, сигурна ли си, че всичко това е напълно вярно?
Доктор Трийт приключи с шевовете, потупа главата на Бенет и започна да го превързва.
— Това е една от онези истории, за които се говори отново и отново, в продължение на години, по време на студените зимни вечери. О, героят идва на себе си. Искаше ми се да страда поне малко, докато го шиех.
— Бенджи, що за думи? Ти си лекар! — смъмри го сестра му.
— Този пияница заслужава някакво наказание за това, което се е опитал да направи. Не мислиш ли така?
Бенет изохка и се опита да се измести.
— Не мърдай — каза доктор Трийт. — Почти свърших. Ако искаш, охкай, но не мърдай.
Когато всичко свърши, Бенет се огледа и видя седящата до леглото Каролайн.
— Ти — рече той, като докосна леко с върховете на пръстите бодящата го глава, — ти ме удари с тази табуретка.
— Ако имах пистолет, щях да те застрелям. Какво жалко подобие на мъж си ти…
— Чуй ме, Каролайн, малката мръсница си го искаше. Тя ми беше навита, тя…
Младата жена вдигна табуретката, която стоеше до големия стол край камината, и се обърна към него.
— Още нещо, Бенет?
Той погледна към табуретката и вдигна рамене.
— Мисли каквото си искаш. А сега ме остави на мира. И без това ребрата ми изгарят от болка.
Доктор Трийт не предложи на пациента си никакъв лауданум. Посъветва го да остане на легло в продължение на няколко дни.
— Никакво пиене и никакви жени — предупреди го й. — В противен случай може да получиш инфекция, мозъчната инфекция най-често завършва със смърт.
— Добре му го казахте — каза Каролайн на доктор Трийт, когато излязоха в коридора.
Той се подсмихна.
— А сега, Каролайн, искам да прегледам и вас, за да бъда сигурен, че всичко е наред.
— Мен ли? Чувствам се отлично, доктор Трийт. По-добре вижте Алис.
— Ще го сторя, след като свърша с вас. Бес ще отиде при нея още сега и ще започне прегледа.
Сестра му се усмихна, кимна и пое но коридора към стаята на момичето.
— Е, скъпа, елате, — когато влязоха в спалнята й, доктор Трийт й каза да легне на леглото. Преслуша сърцето й и с това прегледът приключи. Той се изпъна като струна и започна без предисловия:
— Това ме притеснява ужасно, Каролайн, както съм сигурен, че притеснява и вас. Двамата с Норт ще се ожените утре. Не мисля…
Тя го прекъсна с категоричен жест на ръката си.
— Не се притеснявайте, доктор Трийт, знам какво правя. Сам ще се убедите в това. По една случайност и двете с Алис сритахме Бенет здраво по ребрата. Искрено се радвам, че го боли.
После се разсмя, прегърна го и спонтанно го целуна по бузата.
— Не се притеснявайте, моля ви.
Бес Трийт се обади от вратата:
— Алис се чувства прекрасно. Няма спазми, само е нервна, но след случилото се това е съвсем нормално Ще й даваш ли нещо подсилващо?
— Не, само капка лауданум в млякото. Така ще заспи веднага.
След като Бес и Бенджамин Трийт си тръгнаха, Каролайн, заедно с напълно разсънената мисис Трибо, следваща я по петите, провери дали входната врата и прозорците на първия етаж бяха добре затворени и заключени.
— Разбира се, щом Бенет Пенроуз живее тук и има ключове за всякъде, това е излишно — каза младата жена. — Но все пак се чувствам по-добре след тези охранителни мерки.
После Каролайн изпрати мисис Трибо да си ляга, зави грижливо Алис и пожела лека нощ на Евелин и Мери Патриша. Когато се озова отново в стаята си, въздъхна с облекчение и бързо затвори вратата след себе си. Протегна се и потърка тила си. Чувстваше се толкова изтощена… Започна да развързва колана на пеньоара си, когато чу тих мъжки глас зад гърба си:
— Моля ви, не се събличайте, мис Каролайн.
Тя мигом се завъртя, ококорила очи и притиснала ръка до сърцето си.
— Едва не изскочих от кожата си! Флаш Сейвъри, как се озовахте тук?
— О, тук съм вече от доста време. Не исках да се показвам, за което имам съображения. Дойдох, за да претърся стаята на Бенет. Била сте го цапардосала, Каролайн. Правилно ли съм разбрал?
— Съвсем. Опита се да изнасили Алис. Тя е само на четиринайсет години, Флаш, само на четиринайсет. И вече е бременна. Казах и да го ритне здраво в ребрата. Това я накара да се почувства по-добре, даде й известни усещане за сила.
— Много добре е направила. А къде е Оуен?
— Оуен? Изпратих го да повика доктор Трийт и съвсем го забравих. Не е ли тук?
— Не съм го видял.
Каролайн се усмихна дяволито.
— Знам къде е. Би трябвало вече да чуваме… — Тя млъкна и се усмихна при звука на мъжките гласове.
— Довел е Негова светлост — каза Флаш. — Умен мъж е този Оуен. Годеникът ви, изглежда, е вбесен.
Норт беше повече от вбесен. Той отвори рязко вратата на стаята, видя облечената с пеньоар и с пръсната край лицето и по гърба коса Каролайн, и извика:
