— Какви, в името на ада, ги вършиш, Каролайн Дъруент-Джоунс? Проклятие! Не мога да те оставя за един час, без ла се забъркаш в някоя каша! Искаш косите ми да посивеят, преди да навърша трийсет години ли? Флаш? Какво, но дяволите, правиш в спалнята на Каролайн. Копеленце, ако си я докоснал…
Младата жена се разсмя и тръгна към него. Обви ръце около врата му и само след миг той последва примера й, притискайки я силно.
— Всичко е наред, Норт. Всичко е наред. Иска ми се Оуен да ми беше казал, че ще те води. Щях да го разубедя. Въпреки това, радвам се, че дойде. Божичко, все още дишаш тежко.
Тя го целуна, тук, пред Флаш и Оуен. Беше нежна, целомъдрена целувка, която обаче премина като светкавица през тялото му.
Той взе ръцете й в своите и я отдели от себе си.
— Кажи ми какво, по дяволите, става тук? И какво прави точи усмихнат негодник в спалнята ти?
— Защо не слезем долу и да ви налея по чашка бренди?
След две чаши бренди и много въпроси Норт се успокои. Той остана известно време мълчалив, мръщейки се на ботушите си, а носле каза:
— Да вървим, Флаш. Ще претърсим заедно стаята на този мухльо. Ако открием нещо, направо ще го изхвърлим през прозореца.
— Планът ми се струва много добър — съгласи се Флаш. — Мръсникът му с мръсник, да се опита да стори подобно нещо на толкова малко момиче!
— Аз ще ви помогна — обади се Оуен.
— Съгласен съм. А ти, Каролайн, си лягай. Та ние ще се женим само след шест часа! Не бих бил много радостен, ако булката ми захърка по време на церемонията. Или пък след това, всъщност, преди да сме…
— Норт!
Флаш Сейвъри се ухили до уши.
— Капитана винаги се опитва да накара лейди Виктория да се изчерви, а тя му крещи и понякога го удря с юмруци по корема.
— Чу ли това, Норт? Затова е по-добре да внимаваш със скандалния си език.
— А ти, Каролайн…
— Норт, замълчи.
В продължение на цели трийсет минути тримата мъже претърсваха спалнята на Бенет. Единственият звук в стаята бе похъркването на обитателя й. Флаш откри малка правоъгълна кутия, върху която се мъдреха чифт вечерни обувки на Бенет.
— Охо, питам се какво ли има вътре. Норт взе кутията и я отвори.
— Писма — рече той. — Тук има поне десетина писма.
Извади едно от тях и разгъна листа.
— Ама че дяволска работа! — възкликна той. — Няма да повярвате.
Флаш взе на свой ред писмото, прочете го и въздъхна разочарован:
— Е, това писмо повече или по-малко оневинява нашия човек, нали?
— Да — отвърна Норт. — Проклятие! Излиза, че в дните около смъртта на Елинор Пенроуз той е бил в Лондон, ако се вярва на написаното. А според мен няма причина да не му вярваме.
— Жалко, той беше обещаващ заподозрян — въздъхна отново Флаш. — Възлагах му големи надежди.
— Сега къде отиваме, милорд?
— Вкъщи, по леглата, Флаш. Днес ще се женя.
Двадесета глава
В десет часа на следващата сутрин, в гостната на Маунт Хок епископ Хортън от Труро ожени Фредерик Норт Найтингейл, барон Маунт Хок и виконт Чилтън, за мис Каролайн Ейдън Хандерсън Дъруент-Джоунс. Церемонията продължи точно осем минути и половина. Последните пет минути и половина от нея бяха проведени със затворени очи — епископ Хортън се молеше. Започна с възхвала на метафоричното бракосъчетание на Адам и Ева, премина плавно към християнските цели на брака, след което скочи още по- напред, към бъдещето на Норт и Каролайн и техните деца, които, ако Бог пожелаеше, щяха на свой ред да си намерят също такива достойни съпрузи или съпруги.
Когато Божият служител реши, че е бил толкова изчерпателен, колкото и безупречен в провеждането на церемонията, той се усмихна сияйно на двамата младоженци и попита дали някой иска да вземе думата, за да се противопостави срещу сключването на този брак. За всеобщо облекчение никой не се помръдна, в това число и мистър Фолкс.
Норт целуна булката, след като епископ Хортън затвори Библията си и му кимна. Целувката беше много кратка, много целомъдрена.
Прислугата на Маунт Хок — само от мъжки пол — стоеше в единия край на всекидневната, а обитателите на Скрилейди Хол — само жени, с изключение на момчето от конюшнята, Робин — на другия. Присъстваха и местни жители, най-видните сред които бяха мисис Фрийли, мистър Пийтрий, Бес и Бенджамин Трийт, мистър Броугън и семейство Карстеърс. Мисис Фрийли през цялото време бе говорила дискретно зад ръката си, коментирайки роклята на булката и леката й пудра за лице, бързината, с която се бе оженила младата двойка и че младоженката била слаба като релса, което било хубаво, нали? Всички присъстващи, естествено, чуваха неспирния й шепот.
Все пак Каролайн беше доволна от мнението на мисис Фрийли за роклята й. Беше семпла и елегантна, ушита от мек атлаз с цвят на слонова кост, опасана под гърдите с панделка. В кестенявите й коси бяха вплетени нежни бели цветчета, които като че грееха на ярката слънчева светлина, нахлуваща във всекидневната. Дрехата беше с ниска талия, а под корсажа имаше ленена шемизетка, също с цвят на слонова кост. Каролайн не носеше було. Висока и стройна, усмихната и сияеща, тя заискряваше цялата, когато погледнеше към съпруга си.
— Брак по любов — каза на мъжа си Виктория Карстеърс, наблюдавайки Норт, който тъкмо бе започнал да приема поздравления. — Наистина прекрасно.
— Ако питаш Норт, повече брак от сладострастие — контрира я Рафаел Карстеърс. — Очите му стават почти черни само като я погледне. Съмнявам се, че горкото момиче ще успее да спи кой знае колко тази нощ както, впрочем, която и да е друга нощ през следващата година.
— Очите му така или иначе са си черни — отсече Виктория, допряла леко ръце до плоския си корем, където се бе свило тяхното бебе. — Освен това ти и досега не ме оставяш да спя кой знае колко, а ми се кле, че причината не била само в мъжката ти похотливост. Закле се също така, че ме обожаваш и, че съм ти много скъпа, и че дори си възнамерявал да построиш пиедестал, за да стоя върху него по две нощи всяка седмица, за да можеш да ми се кланяш и да ми целуваш краката, и да ме боготвориш…
— Но от това на човек може да му се повдигне. Виктория, Чуй ме добре сега. Естествено, че изпитвах и все още изпитвам силна страст към теб. Аз, както и повечето мъже, разбирам сладострастието. В това няма нищо лошо. То помага на мъжа да се чувства по-добре и по-щастлив, стига само съпругата да си стои на мястото. А ти винаги си знаела своето място…
И той и се усмихна като разбойник.
— Той е красив мъж — съобщи жена му. — Норт Найтингейл, искам да кажа.
— Приемлив, нищо повече. Не може да се сравни с мен. Ти ми беше казала, че съм най-красивият мъж в цял Корнуол и в цял Девън.
— Така ли съм казала? Паметта ми изневерява. Но Норт… Само погледни белите му зъби и колко е мускулест, и колко строен и силен е, и…
— Виктория Карстеърс! Да не би да искате да направя нещо, за което после със сигурност ще съжалявате?
Тя го погледна с усмивка на русалка и отвърна:
— Да.
Той я изгледа продължително, изруга и се обърна да поздрави на свой ред младоженците.
Каролайн гледаше Норт и не можеше да повярва, че е неин, единствено неин. И всичко това, защото
