Лорд Чилтън целуна връхчето на носа й, което беше изгоряло от слънцето, и рече:
— Прекрасен? Аз ли съм такъв?
— О, да, и мисля, че има опасност да ме покориш още повече, отколкото досега. И мисля, че би трябвало още известно време да ми даваш възможност да те побеждавам.
Очите му се замъглиха от страст. Той си се представи отново легнал по гръб, със завързани над главата ръце, чудейки се колко дълго би могъл да издържи това, което Каролайн прави с тялото му…
— Норт, дишането ти изведнъж стана учестено и неравно. Добре ли си?
— Не.
— В такъв случай…
Тя изтърси от раменете си жакета за езда. Усмихна се дяволито, захвърли го на земята и започна да маха фибите от шапката си.
— Каролайн, тук е много открито.
Тя сграбчи ръката му и го задърпа след себе си.
— Тогава да отидем в горичката. Там ще бъде топло и уютно и ще мога да те целувам до припадък.
Двамата се затичаха натам. Щастливият смях на Каролайн разпалваше отново неукротимата страст на Норт към нея. И тази страст очевидно нямаше да има край.
Двадесет и осма глава
Минаваше полунощ. Норт все още беше буден, но лежеше неподвижно, защото Каролайн се бе притиснала към него и равното й дишане говореше, че спи дълбоко. Той гледаше намръщено в тавана, внезапно сетил се, че забрави да я пита какво правеше там доктор Трийт, какво й показваше, защо я бе целунал по бузата. А и тя не бе направила опит да му разкаже нищо повече.
Нима той приличаше толкова много на другите мъже от рода Найтингейл, че взаимоотношенията му с жените — особено с неговата съпруга — бяха отровени от недоверие? Нима това беше в кръвта му, това отровно, убеждение, че ще му изневери?
Проклятие! Нямаше да мисли повече за това.
Сети се, че преди не беше предявявал каквито и да са собственически права над любовниците си, не беше настоявал те да бъдат само негови, докато ги издържаше. Една от тях съвсем явно се бе захванала с друг джентълмен и реакцията на Норт бе доста неуправляема. Но в крайна сметка тази жена бе само една любовница, а животът си беше такъв — носеше и сълзи, и смях, и разочарование. В този живот мъжете и жените просто не бяха светци. Но сега, когато си спомни този случай, Норт като че отново бе обхванат от мъчителния гняв, връхлетял го тогава. И отново си спомни за безкрайните горчиви проповеди на баща си. А тези уж забравени спомени като че извираха някъде дълбоко от него, от място, за което той дори не бе подозирал, че е част от него.
Дали с безкрайните си сексуални игри Каролайн не беше отвлякла вниманието му, за да не я разпитва повече?
Норт не можеше да се понася повече. Искаше му се никога да не бе чел и страница от проклетия дневник, който Триджийгъл му бе връчил преди сватбата му с Каролайн. Целият бе изпълнен с гняв и злоба, беше отровен и опорочен, от него лъхаше нездраво съзнание, което го плашеше. И коренчето на тези злини несъмнено водеше до неговия прадядо. Това не бяха просто съвпадения, всички тези женски предателства към мъжете от рода Найтингейл. Не бяха…
Той целуна младата си жена по косите, притисна я към себе си и едва не подскочи от леглото, когато тя прошепна в рамото му:
— Защо не можеш да заспиш? Какво е станало?
— Предполагам, защото направо съм разкъсан от желание. Ти не изпълни докрай съпружеските си задължения към мен, Каролайн. Минаха вече цели шест часа. Сигурно няма да заспя до края на нощта, защото не се погрижи да ме облекчиш.
Норт се чудеше сам на себе си. Нима всички тези думи се изливаха с такава лекота от неговата уста? Защо не я беше порицал с едно лаконично изречение? Защо се стараеше да бъде забавен? Защо изливаше потоци от слова и се шегуваше, и се усмихваше със сигурност прекалено много, и дори се смееше повече от необходимото?
Но в следващия миг Норт забрави всичко друго, освен притискащите се в тялото му гърди на Каролайн, галещата го по гърлото и раменете ръка, която слезе надолу по ръцете му, докато пръстите й се озоваха в дланта му. След това тя се намести между краката му и впери поглед в лицето му, опитвайки се да разкъса мрака. Той благослови лунния лъч, промъкнал се в спалнята им, който освети усмивката върху лицето й. После Норт затвори очи, защото дланта й се плъзна но корема му и още по-надолу, и още по-надолу. Той изохка.
— Прости ми, скъпи, че не се отнесох както трябва с теб.
Усети топлия и дъх върху члена си и потрепера с тялото си тяло. Потърси някъде в съзнанието си поне някакъв намек за меланхолия, поне забравения й вкус. Потърси мрачните си мисли, само една от тях, но откри само непрекъснато увеличаваща се страст и някакво огромно пространство, изпълнено с нея, единствено с нея и с това, което чувстваше благодарение на нея. А когато ръцете й се затвориха около члена му, той спря да се тревожи за каквото и да било и успя да каже:
— В устата, поеми го в устата си.
Тя изпълни молбата му и младият мъж помисли, че ще умре от невероятното усещане.
Докато го галеше, докато го изгаряше с топлината на тялото и влажния зной на устата си, той разбра, че я вълнува не по-малко, отколкото тя него. В един момент тя извика и се изви като дъга. Норт се усмихна и я притисна към себе си, чувствайки я особено скъпа в този миг на разтърсващо удоволствие.
— Каролайн! — възкликна той, докато продължаваше да я гали нежно по корема. — Ти си повече от това, което заслужава един обикновен мъж.
Прокарвайки пръсти през косите му, тя отвърна:
— Ти си единственият обикновен мъж, когото желая.
Каролайн не беше видяла още всички стаи в новия си дом. Тъй като никой нямаше нужда от нея точно в този момент, тя разполагаше с известно време само за себе си. Беше наметнала вълнен шал върху муселинената си рокля и топлите боти. Есента вече беше встъпила истински в правата си, а и така трябваше да бъде — денят на Вси светии не беше далеч. Гъста мъгла са стелеше почти всяка сутрин, следобедите въздухът ставаше доста хладен. Мирисът на море бе станал по-осезаем и достигаше дори до Маунт Хок във ветровити дни. Каролайн бе обикнала Корнуол.
Мери Патриша даваше уроци на Евелин и Алис в своята стая. Оуен беше в Скрилейди Хол, за да се срещне с управителя на мините — мистър Пийтрий. Норт беше с Флаш Сейвъри. Двамата разпитваха всички, познавали Нора Пелфорт, търсейки някакви доказателства, които да им подскажат кой беше убиецът й. Беше жалко, че подозренията отпадаха напълно от Бенет. Той беше наистина отвратително създание.
Каролайн подозираше, че Норт и Флаш се опитваха да открият и момчето, дало на Тими анонимната бележка, според която тя трябвало да се срещне с любовника си. Сър Рафаел Карстеърс също бе с тях и младата жена предполагаше, че тримата щяха да привършат издирванията си в кръчмата на мисис Фрийли, опитвайки прекрасното местно пиво.
Каролайн се изкачи на третия етаж в източното крило. Там беше неестествено тихо. Във въздуха се носеха прашинки, проблясващи на слънчевата светлина, успяла да се провре през затворените капаци на прозорците и старите завеси. Очевидно никой не бе влизал тук от дълго време.
Младата жена кихна, когато отвори вратата към някаква друга стая, в самия край на дългия коридор. Това не беше спалня, а по-скоро склад. Тежки капаци от дървени летви затваряха плътно тесните прозорци. Тя ги отвори и светлината нахлу в помещението. То беше претрупано със стари дървени щайги и панери, наредени едни върху други почти до тавана. На стените бяха подпрени картини. Тя обърна една от тях към себе си и отстъпи крачка назад.
Беше доста стилизирана картина от началото на миналия век. На нея бе изобразена съвсем млада жена,
