трапезарията, с мокри от банята коси, облечен в черен вечерен костюм. Стори й се по-привлекателен от което и да е от блюдата на масата. Нямаше никакъв шанс Полгрейн да приготви нещо, което да изглежда по-добре от Норт. Каролайн си даде сметка, че го изяжда с поглед. В стаята настъпи тишина, нарушавана само от лекото хихикане на Евелин.
Норт стоеше пред жена си и й се усмихваше, като лекичко галеше бузата й с кокалчетата на пръстите си.
— Добър вечер — каза той и я погледна в устата.
Тя преглътна и разтвори устни, давайки си сметка, че трепери тук, пред всичките. Успя да изрече само:
— Днес беше облачно.
— Да, и облаците не са се помръднали кой знае колко. Просто си висят там.
— Изядох една ябълка от градината.
— Знам.
— Аз също.
— Къде беше?
— В Гунбел. По работа. И, да си призная, това ми достави удоволствие.
— Норт — обади се Оуен, — откри ли нещо повече за мисис Пелфорт?
Лорд Чилтън замръзна на място и ведрото изражение върху лицето му се стопи. Той се обърна към събеседника си и отвърна:
— Нищо важно. По това време Бенет е бил както обикновено в кръчмата на мисис Фрийли. Ще ти кажа останалото по-късно, въпреки че няма кой знае какво за казване.
— Не мога да повярвам и за миг на това — намеси се Каролайн.
— По-късно — повтори Норт. — Не искам да разстройвам никого преди вечеря.
Двадесет и шеста глава
Мери Патриша каза:
— Моля ви, милорд, в състояние сме да чуем всякакви подробности във връзка с това ужасно събитие. Всъщност…
Тя направи дълга, изпълнена с драматизъм пауза.
— Всъщност Евелин може би знае нещо повече по този въпрос.
От другата страна на великолепното блюдо с варено еленско месо, което Норт възхвали до небесата, Оуен започна така:
— Мъжете в селата започнаха да се хващат за оръжието си. Казват, не всичко било тихо и мирно, докато… — Гласът му колебливо затихна.
— Продължавай — намеси се лорд Чилтън. — Така е. Аз открих тялото на лелята на Каролайн в Сейнт Агнес Хед. Аз съм непознатият. Не ги обвинявам, че говорят.
— Да — рече припряно Евелин, — ами другата убита? Милорд, вие бяхте далеч оттук, но предполагам, че оня гадняр Бенет се е въртял наоколо.
— Защо мислиш така, Евелин? — попита Норт.
Младата жена почервеня. Това наистина бе смайващо и Каролайн не можеше да повярва на очите си.
— Мистър Сейвъри ми каза това, милорд — отвърна най-после тя. — Той е колкото красив, толкова и умен Каза ми, че ви помагал в разследването на случая. Рече също, че и на вас ви сече пипето.
— Съжалявам, че трябва да ти го кажа, Евелин, но Бенет също не е бил тук по това време.
— Има още нещо, милорд — добави Евелин. — Знам, че доктор Трийт е бил близък приятел с мисис Пелфорт.
— И това ми е известно — отвърна Норт. — Когато открихме тялото й, изхвърлено на плажа, доктор Трийт беше изключително разстроен. Сподели с мен, че тя била много мила с него след убийството на леля ти, Каролайн. Беше съвсем объркан.
Мислите на Каролайн препуснаха напред. Тя отвори уста да каже нещо, видя, че Норт поклати глава, и насочи отново вниманието си към вкусния грах с масло в чинията си.
— Доктор Трийт несъмнено беше влюбен в леля ти, Каролайн, — обади се Оуен, — а после — в Нора Пелфорт. Мислиш ли, че може да е луд, Норт? Че обича да се наслаждава на компанията на жените, а после да ги убива?
— Това е смешно — отвърна лорд Чилтън. — Яж си вечерята, Оуен. Тревожиш Алис.
Оуен незабавно се обърна към нея и я потупа по ръката, като че й беше чичо или отец-изповедник.
Норт вдигна глава и видя застаналите на прага на вратата Триджийгъл, Кум и Полгрейн.
— Да? — каза той. Триджийгъл се изкашля и започна:
— Ъ-ъ, милорд, просто чухме какво каза младата жена. Обяснихме на всички тези лаладжии, че е повече от смешно да ви мислят за виновен.
— Благодаря ви — отговори господарят им. — Може би сега имате други задължения, очакващи вниманието ви?
— Задълженията винаги са безброй в такъв голям дом, милорд. А сега, при появата на толкова много хора, те се увеличиха застрашително.
Каролайн се обади:
— Да кажа ли на мисис Мейхю…
— В никакъв случай — отгърна припряно Кум. — Ние ще се справим. Винаги сме го правили, дори и при най-напрегнати и отчаяни обстоятелства.
— Възхищението ми към трима ви непрекъснато се подхранва и придобива все по-големи измерения — рече Норт. — Полгрейн, овнешкото е чудесно, както и печените в тесто ябълки и супата от костенурка.
— Щом вие сте доволен, милорд, за мен това е достатъчно.
Норт кимна, улови погледа на жена си и се усмихна широко на готвача си.
— Всъщност всичко, поръчано от Нейно височество, е напълно по вкуса ми, Полгрейн.
— В такъв случай резултатите са такива, каквито бихме искали да бъдат, милорд.
За всеобща изненада Алис се обади:
— Мисля, че супата от говежди опашки, ъ-ъ, също е много хубава, мистър Полгрейн.
Спазъм премина по лицето на готвача. Той отвърна, като гледаше право в грозната фруктиера насред масата.
— Това се дължи на зрелостта на карамфила. Негово височество обаче не обича супа от говежди опашки.
Дори на някой от вечерящите да му се бе сторило странно това обсъждане на менюто с тримата слуги, изпънати като пруски войници край стената, никой не изказа гласно впечатленията си. Вечерта обаче, когато Каролайн се отпусна върху гърдите на Норт, тя рече:
— Предпочитам твоя вкус пред всичко, което би могъл да приготви Полгрейн.
— Заради зрелостта на плътта ми ли?
Тя се усмихна, докато целуваше рамото му, гърлото, брадичката и най-после — устата.
— Лек вкус на сол от изпотения от усилия мъж. О, Норт, спиш ли вече?
— Да — отвърна той и я придърпа в обятията си. — Всичките тези приказки, след като сме се любили, наистина са изпитание за мен, Каролайн. Едва не ме убиваш с ентусиазма си в леглото, а после искаш да
