забили пети в пясъка. Тъмночервената й коса беше разбъркана и част от нея се бе завила около дръжката на ножа, който се подаваше от гърба й. Дрехите й бяха разкъсани от морето и скалите, подпухналата й бяла плът бе осеяна с дълбоки рани и драскотини.
Норт коленичи до Бенджамин Трийт.
— Можете ли да кажете колко дълго е престояла във водата, сър?
Лекарят мълчеше, свел глава, затворил очи, а устата му се бе превърнала в гънка болезнена линия.
— Тя беше моя приятелка — рече най-после доктор Трийт, привел рамене като под огромен товар. — По дяволите, Норт! Беше ми много скъпа. Държеше се мило с мен след убийството на Елинор, слушаше ме, посрещаше ме с радост. Беше край мен винаги, когато мъката ми ставаше непоносима. Толкова съм уморен от смъртта, Норт, толкова съм уморен… И това е поредната насилствена смърт. Прекалено е, Норт, наистина е прекалено.
— Нека да я пренесем оттук, сър. Дайте ми одеялото, за да я увия.
Доктор Трийт като че беше в транс. Той вдигна глава, вгледа се в лорд Чилтън и поклати глава.
— Прости ми. Прав си, не трябваше да я оставям да лежи тук. Толкова беше красива косата й… И толкова се гордееше с нея, а сега цялата е заплетена с водорасли.
Каролайн стоеше на скалата заедно с Оуен и още десетина човека от Гунбел и Сейнт Агнес, когато Норт пое нагоре по пътеката, провесил тялото през рамото си. Доктор Трийт го следваше по петите.
— Ето — каза един миньор и ритна парче земя с върха на обувката си. — Ощи идна от наш’те жени мъртва, убита.
— И за к’во?
— Зъ нищу, ето за к’во — обади се трети.
В негово лице Каролайн разпозна мъжа, който сервираше бирата в кръчмата на мисис Фрийли в Гунбел.
— На мис Мег тува не й харесва, само тува ша ви кажа. Кой убива наш’те жени?
Норт внимателно постави мисис Пелфорт в задната част на каруцата и я покри с вълнено одеяло. Била е хубава жена, не по-възрастна от трийсет и пет години, с тъмносини и много спокойни очи. Била вдовица от няколко години. Децата й, вече пораснали, се били разпръснали, така че живеела сама, само с прислугата. Норт я познаваше само по физиономия. Двамата се поздравяваха, когато се срещнеха, но нищо повече. Нямаше представа дали баща му беше познавал нея или съпруга й. А сега тя беше мъртва, убита, подобно на Елинор Пенроуз. Господи, какво ставаше тук?
— Всички обичаха Нора — обади се миньорът и се изплю по посока на острия северен вятър. — Нивгъж ни си й вирела носа. Кой я е убил? Милорд — обърна се към Норт той, — вий сти мировият тук. Кво ши прайм?
Норт се сети, че това е един от неговите миньори в Хуийл Дейвид, наречен Пилет.
— Всичко, каквото мога, Пилет, всичко, каквото мога. Ако някой има да ми каже нещо по този въпрос, нека дойде в Маунт Хок.
После се обърна към Оуен.
— Разучи къде е Бенет Пенроуз.
Оуен кимна и се измъкна.
Мъжете разговаряха помежду си, клатеха глави и постепенно започнаха да се разпръскват и да се разотиват но домовете си.
Беше почти полунощ, когато Норт и Каролайн вляха в спалнята си. Той едва не се спъна в табуретката, оставена насред стаята, и каза:
— Със сигурност това е дело Триджийгъл. Вероятно е надявал ти да се спънеш в нея и да счупиш врата, дяволите да го вземат!
Той спря да ругае и се заслуша в дълбоките ехтящи звуци, идващи от огромния часовник във фоайето — истинско чудовище, което един от неговите предци и бе купил от някакъв брюкселски майстор преди доста години. И тази проклетия все още не се предаваше. Беше на повече от двеста години, но не се разваляше.
— За какво мислиш, Норт?
— Слушах часовника. Звукът му наистина е изключително странен.
— Има нещо такова. Прилича ми на човек със стържещ глас, който крещи, без обаче да иска да бъде чут.
— Харесва ми начинът, по който разсъждаваш. Предпочитам да не беше идвала с мен, Каролайн.
— Не си прав. Искам да разбера какво точно става.
Норт се приближи до камината, коленичи и запали огъня. Без да се изправя, той се обърна и я погледна.
— Изпратих Оуен да проучи местонахождението на Бенет. Би трябвало вече да е тръгнал, но знае ли човек? Убеден съм, че Бенет не е убил леля ти, но не е изключено да е убил мисис Пелфорт.
— Но защо би го направил?
— Един Господ знае. Може би му е давала пари. Може да й е бил любовник и един от двамата да се е уморил от другия. Във всеки случай ще разберем нещо повече за Бенет на сутринта. Каролайн, вече започва да става студено. Искаш ли да останеш в тази спалня тази вечер?
— Зависи къде ще спиш ти. Единственото ми желание е да бъда с теб.
Норт се изправи, приближи се до нея и обхвана лицето и в големите си ръце.
— Освен че харесвам ума ти, харесвам и теб самата, Каролайн Найтингейл. Ти си наистина чудесна.
И той започна да я целува. Каролайн мислеше, че след този кошмарен ден е на края на силите си. Толкова беше уморена, че се бе подпряла на таблата на леглото. Умората й обаче изчезна като лош сън. Усети, че се изпълва с енергия, започна да й се иска да танцува и да го целува, докато той застене от удоволствие.
Норт я обърна, повдигна косите й и се наведе, за да я хапе лекичко и да прокарва езика си по ушите и шията й.
— Много добре, съпруго моя, всъщност чудесно…
Тя подскочи, когато езикът му погали лекичко ухото й.
— Искам да те погледам — каза тя, като се изви назад. — Целия, всичко, моля те.
Младият мъж вдигна високо едната си вежда.
— Искаш ме отново гол ли? Зависещ от благоволението ти? Както снощи?
Тя кимна с най-сериозен вид.
— Мисля, че това ми действа добре. Да, нека не бързаме, за да не се изнервям и да не хукна ужасена от спалнята. Имам да разгледам толкова много неща по теб, Норт.
Той я потупа по лицето и отстъпи крачка назад. Само след три минути вече стоеше гол пред нея и й се усмихваше, с ръце, прибрани зад гърба си.
— Ето ме, Каролайн, твой съм. Какво ще ме накараш да сторя, за да ти доставя удоволствие?
Очите й горяха от нетърпение и възбуда. Ръцете я сърбяха от желание да го докосне.
— Легни на леглото, Норт, по гръб.
След като се разположи в центъра на огромния креват, лорд Чилтън рече:
— Искаш ли да вържеш ръцете ми за таблата?
Жена му въпросително наклони на една страна глава.
— Защо?
Той се разсмя и тя разбра, че причината беше невинността й.
— За да бъда напълно на твое разположение. За да не мога ненадейно да те съборя на гръб и да те имам, да те надвия, благодарение на мъжката си сила, и да те уплаша. По-силен съм от теб и тъй като съм мъж, мога да бъда обхванат от страст.
— Аз също — отвърна тя. — Не знам още почти нищо за страстта, Норт. Къде са копринените ти шалчета?
Двамата се смееха, докато тя връзваше хлабаво китките му за таблата на леглото.
— Така, сега вече си в моя власт, Норт Найтингейл.
— Като че си много доволна от себе си?
