— По лицето му не трепка дори едно мускулче. Но мисля, че е разполагал с достатъчно години, за да овладее до съвършенство изкуството да се прави на невинен.
— Чуй какво ще ти кажа: остави ме да огледам наоколо и тогава ще се допитам до Кум и Полгрейн.
— Желая ти късмет. Те обаче са много печени, Норт, наистина много.
— Но ти се справи с тях, Каролайн.
Тя наклони глава на една страна и го изгледа лукаво.
— Не живеят ли вече четири дами в Маунт Хок? А какво ли ще стане, когато пристигнат и прислужниците?
— Не знам и нямам особено желание да разбера.
Два часа по-късно Норт седеше на един огромен стол в библиотеката. В скута му беше Каролайн и той си играеше с пръстите на краката й. Единият от копринените чорапи беше преметнат през гърдите й.
— Ако беше в по-подходяща поза, можех да ти схрускам пръстчетата. Бас държа, че ухаят на лавандула.
— Не си зле с обонянието. Казах на Тими да налее лавандула във ваната ми. Той ме изгледа, а после се ухили с типичната си зъбата усмивка и наля достатъчно за банята на цял слон. Видя бутилката, нали?
— Беше почти празна.
Норт повдигна единия й крак до скута си и внимателно го огледа.
— Бях се уплашил от проклетата пришка, но раничката е заздравяла напълно. Трябва да бъдеш по- предпазлива. Познавах едно момче в армията, чиито ботуши бяха доста твърди и му направиха пришка. Не и обърна внимание и пет дни по-късно бе мъртъв.
— Ще внимавам — обеща тя.
Беше се облегнала на дясната му ръка. Вдигна длан и я постави от едната страна на лицето му. Обичаше да го докосва, да го усеща.
Той й се усмихна.
— Вече измъкнах левия ти чорап. Мисля, че е крайно време да направя същото и с десния. А после, предполагам, ще трябва да продължа нагоре и да довърша работата си, но този път бавно, много, много бавно.
Тя обхвана лицето му с две ръце и го придърпа към себе си, като го целуваше и не го пускаше.
— Норт — каза в устата му тя. — Можеш ли да спреш само за малко? Кракът ми изтръпна ужасно. Би ли го разтрил?
Той се огледа и видя, че я бе притиснал в не особено удобна поза, за да бъде по-близо до него.
— Извинявай — рече той и започна да масажира крака й.
— Другия, въпреки че и на този му е добре така. По-нагоре, Норт.
— По-нагоре ли? Ти наистина си дяволски добра прелъстителка, Каролайн Найтингейл. Х-м-м, не звучи зле, нали? Може би съпругата не е чак толкова лошо нещо, особено ако името й си подхожда така добре с това на съпруга й.
— По-високо, Норт…
Дишането му се учести.
— Изтръпването премина ли?
— Не, стана по-зле. Дори вече отиде по-нависоко, Норт. О, Божичко, как ужасно боли!
Той се предаде, прокара ръка под полите й — най-прекия път към голото й бедро. После я целуна по носа.
— Тук ли, Каролайн? Ужасното изтръпване, което те доведе почти до агония?
Тя го изгледа объркана и преглътна с усилие.
— Засега е много добре.
— Я да видим.
След миг той я докосна високо между бедрата и тя подскочи.
— Норт, може би вече стигна прекалено далече, може би това не е прилично да се прави посред бял ден, може би бях настроена прекалено авантюристично и дяволито, но сега съм обзета от страх и разкаяние…
— Вече минаха два часа от закуската, Каролайн, и не се чувствам особено добре. Би било напълно в реда на нещата и ти се чувстваш така. Все пак, ако се вярва на моята книга, след подобна изнурителна първа брачна нощ трябва да бъда изключително внимателен към теб. Което ще рече — да не те изпускам за миг от погледа си, да възхвалявам веждите ти, да те целувам в гънките зад коленете и да разхождам върховете на пръстите си по цялото ти тяло…
Норт взе дланта и в своята, а тя го гледаше, неспособна да намери и една дума, за да му отговори. Само се взираше в устата му, изгаряща от желание да я целуне. Най-после той й се усмихна, наведе глава и…
— Ехо! Милорд? В библиотеката ли сте, милорд? Може би сте под бюрото и търсите нещо? Милорд?
— Не мърдай дори един пръст и не издавай звук — прошепна в устата и Норт.
— Милорд? Може би сте там, зад завесите, но не виждам ботушите ви. А може би сте точно пред мен, в големия стол, направен достатъчно широк заради прадядо ви, за когото казват, че бил по-широк, отколкото висок.
Норт измъкна ръка изпод полата на жена си, пооправи дрехите й, целуна я и изрече високо:
— Триджийгъл, точно се готвя да се изправя и да оставя съпругата си зад мен. След това ще се приближа до теб и ще те цапардосам право в проклетата ти арогантна уста.
Норт беше на не повече от метър от иконома, когато той му каза укорително, подобен на майка, чието дете не я е послушало:
— Милорд, не ви притеснявам без причина.
— Моля?
— Милорд, моля ви, свалете ръката си само за момент. Аз съм възрастен човек и едва стоя на крака без чужда помощ. Вие сте прекалено благороден, за да ме ударите, мен, стареца, който е управител на този дом отпреди вашето раждане.
— Какво, по дяволите, искаш, Триджийгъл? Казвай по-бързо, защото юмрукът ми сам се приближава към челюстта ти.
— Милорд, мистър Бенет Пенроуз е дошъл да ви види.
— Ясно. Защо не му кажеш да почака? Да речем, около два часа?
— Той, ъ-ъ, е много нападателен, милорд. Крещеше да му доведа долу малките мръсници. Казах му, че жените са горе и че може да си ги вземе сам, ако желае.
— Това съвсем не е забавно, Триджийгъл — обади се Каролайн и застана до мъжа си.
— Мис, ъ-ъ, мадам, не му казах нито къде са, нито че може да ги доведе сам. Дойдох да ви повикам, милорд, за да се разправите с младежа. Той не се държи особено благоприлично.
— Не би и могъл. Той е просто един простак — каза Норт. — Щеше да бъде много по-логично, ако Бенет, а не бедният Оуен, беше син на Фолкс. Добре, отивам да се видя с него. А ти чакай, Каролайн. Няма нужда да си слагаш чорапите… Още ли си тук, Триджийгъл? И слушаш с четири уши, нали? Не, няма защо да ми отговаряш.
Каролайн разположи босия си крак право пред него и размаха пръст пред носа му.
— О, не си познал, Норт Найтингейл. Аз съм част от цялата тази история и ти няма да ме изключиш от нея, като я наречеш „мъжка работа“.
— Триджийгъл, покани го тук.
— Слушам, милорд, но бих предпочел да поговорите насаме. Езикът му не е особено образцов. Не мисля, че една особа от женски пол би трябвало да слуша…
— Покани го тук, Триджийгъл! — извика Каролайн. — Незабавно!
— Отивам да го доведа — отговори икономът, по-вдървен от свещеник, попаднал във вертеп, и започна да се изнизва от библиотеката.
Пътьом каза през рамо:
