може ла бъде отворена нито от Триджийгъл, нито от Кум, нито дори от Полгрейн, ако случайно излезе от кухнята си.
Каролайн се приближи към високите прозорци, които гледаха към източната част на Маунт Хок. Там наклонът беше доста стръмен, осеян със скали и камънаци чак до върха, където извираше малко поточе. Норт се обади иззад гърба й:
— Сега ни трябва и едно посещение на Роланд Фолкс, за да иска наследството ти или да заплашва с пистолет в ръка, че ще ме убие, след което ще се ожени за теб.
— Косата ми започна да побелява от всичко това — обърна се да го погледне съпругата му. — Погледни, Норт, ей тук, точно над дясното ми око, имам бял косъм.
— Значи си ме лъгала? Мислех, че си млада и привлекателна, а ти като че си остаряла само за една нощ, през която си лежала до мен. Истински вълк — в овча кожа, старица — в кожата на девица.
Каролайн вдигна очи към него.
— Знаеш ли, Норт, това беше наистина много смешно. Ти си духовит човек, а когато се смееш, изглеждаш така, като че наистина се наслаждаваш на живота. Къде е мрачният намръщен герой, за когото мислех, че се омъжвам? Представи ми се по доста неверен начин. Каза, че вечно гледаш намусено, че никога не говориш и че се държиш доста загадъчно. Нито веднъж досега обаче не си извел хрътките си на лов.
— Проклет да съм, ако знам какво се е случило с този намусен субект, Каролайн. Може би в крайна сметка е разбрал, че мръщенето не е чак толкова приятно прекарване на времето.
В края на следобеда Бенет Пенроуз вече разполагаше с шест хиляди и триста лири и се беше подписал под всичко, което се беше сетил да му представи за подпис мистър Броугън. Норт, Каролайн, Оуен и трите бременни момичета се наредиха на външното стълбище и махаха на адвоката за довиждане. Мистър Броугън се беше разбързал за срещата с някаква „приятелка“. Каролайн обаче подозираше, че става дума за доста по-лична история.
Алис, както забеляза Каролайн, все още стоеше притисната в Евелин, която от време на време потупваше ръката й.
— Милорд.
Лорд Чилтън се обърна.
— Да, Триджийгъл?
— Трите прислужници не са доволни от стаите си.
Каролайн се намръщи.
— Но аз самата ги избрах, Триджийгъл. Трите съседни стаи в източната част, край детските стаи. Много са приятни.
Икономът мълчеше като големите дъбови врати на входа.
— Триджийгъл — каза с кадифен глас Норт. — Мисля, че би било най-разумно от твоя страна да ми отговориш.
— Ъ-ъ, милорд, просто решихме, че тези стаи не са достатъчно хубави за прислужниците. Впрочем тяхното присъствие не е желателно тук и от тях няма никаква нужда. Искахме да ги настаним в представителни помещения.
— И къде настанихте слугините, Триджийгъл?
— На третия етаж.
— Къде на третия етаж? — попита със същия галещ глас лорд Чилтън.
— Точно под таванските помещения. Очарователни стаи, наистина, изключително топли през зимата.
За изненада на съпруга си Каролайн се изсмя.
— Опитът ти наистина заслужава уважение, Триджийгъл, но не може да си вярвал, че ще хване място.
— Надявахме се, че ще успеем да ги отвратим и че ще си тръгнат, без да кажат дума.
Домакинът въздъхна дълбоко, загледан някъде зад дясното рамо на младата жена.
— Най-възрастната, мисис Мейхю, заплаши, че ще говори с вас, и затова реших, че е по-разумно първо аз да дам своята версия за случилото се.
Каролайн поклати глава.
— Иди да ги заведеш в първоначално избраните стаи. Триджийгъл. Опитай се да бъдеш търпелив. Знам, че не е лесно. Но нали разбираш. Негово височество е вече женен човек и е напълно нормално, когато това стане, в къщата да се появят жени.
— Край на глупостите, Триджийгъл — каза Норт. — Чу ли ме добре?
— Говорите толкова спокойно, толкова мрачно и неприветливо, че е невъзможно да не схвана мисълта ви, милорд. Време е за вечеря. Полгрейн е приготвил вашата вечеря и нейната вечеря. Колкото за всички останали — не знам.
Лорд Чилтън довърши беседването с изключително приятен глас:
— Защо не дойдеш с мен, Триджийгъл, и ще обсъдим този въпрос. Освен това искам да поговорим и за странните лица, надничащи през прозорците.
Той намигна на Каролайн, хвана иконома здраво за ръката и го помъкна навън. Внезапно на нея й хрумна, че тя би могла да стори същото с Триджийгъл, без той да й се противи. Сега и тя беше господарка на дома и именно тя, а не Норт, беше осигурила закуската тази сутрин. Но имаше да се свърши още достатъчно много по този въпрос. И Каролайн отиде да се погрижи за трите слугини, да ги успокои и да се опита да им обясни особеностите на този мъжка компания.
Каквото и да бе казал Норт на тримата женомразци, то явно беше звучало убедително, защото вечерята беше сервирана за шестима — четири дами и двама джентълмени. Масата бе отрупана с прекрасни разнообразни блюда — от пиле в сметанов сос с къри до патица, варена по френски.
— Съжалявам, че не видях как се пазарихте с този мръсник Бенет — каза Оуен. — Добре, че си отиде, както и баща ми. Сигурна ли си, че е подписал всичко, Каролайн?
— Мистър Броугън стоеше непрекъснато над главата му и наблюдаваше всяко негово движение — отвърна Норт. — Няма защо да се тревожиш, Оуен.
— Виждаш ли? — обърна се към Алис Оуен. — Казах ти, че те ще се погрижат за всичко. Няма причина вече да се страхуваш.
— Амин — рече Евелин. — Изпари се оттук гадният мръсник.
— Хайде, хайде — обади се Мери Патриша, — това не са приказки, подходящи за една дама, Евелин, макар и да са справедливо предизвикани от неприятното поведение на един мъж.
Евелин се усмихна безсрамно.
— Ако държиш, мога да се изразя така:
— „Качествен“ — повтори Мери Патриша. — Това е прекрасна дума, Евелин.
— Чух Негово височество да я казва на мис Каролайн. Беше по повод на някакво нейно изпълнение и Негово височество изглеждаше много доволен. Затова реших, че е било нещо много добро.
— Ъ? — възкликна Оуен. — Не знаех, че свириш на някакъв инструмент, Каролайн.
Вечерята продължи в подобна приятна обстановка, докато в трапезарията се появи Триджийгъл. Вирнал брадичка, с насочен право напред поглед, той се спря едва когато стигна до Норт, наведе се и прошепна в ухото му:
— Доктор Трийт е тук, милорд. Изглежда е била убита още една жена.
— Какво?
Норт скочи от стола си.
— Това е невероятно! Триджийгъл, не си ли измисляш?
Двадесет и четвърта глава
На брега на Сейнт Агнес Хед приливът беше изхвърлил тялото на мисис Нора Пелфорт. Тя лежеше,
