— Боси крака. Това е недопустимо, не и в една благородническа библиотека, не и в Маунт Хок.
Норт въздъхна. Възбудата му не беше преминала, пръстите му бяха, все още топли от кожата й. Перспективата обаче за предстоящото нахлуване на Бенет Пенроуз в библиотеката му започна доста успешно да прогонва тези усещания.
— Каролайн, косите ти са в безпорядък. Иди да ги пооправиш. Кога пристигат прислужниците?
— След обяда. Всичките са одобрени от мисис Трибо, Норт.
— Мисли ли тя, че ще оцелеят в съжителството си с тримата тук?
— Не посмя да даде мнение по този въпрос.
Броени минути по-късно Бенет Пенроуз, подобен на мъжки ангел, влезе в библиотеката, готов за битка.
Двадесет и трета глава
— Какво, по дяволите, правиш тук, Пенроуз?
— Съсипан съм! — извика в отговор той. — Ти, Каролайн, отведе бременните ми гълъбици. Забрави ли, че леля Елинор направи и двама ни техни настойници? А снощи този отвратителен човек, бащата на Оуен, остана в Скрилейди Хол, за да играем на вист. Той е невероятен измамник, чуваш ли? Невероятен! Взе и последната ми гвинея. Наливаше ми непрекъснато бренди, което размъти мозъка ми. А днес сутринта ми се усмихва с една от онези високомерни усмивки и ми казва, че друг път не трябвало да пия, когато играя хазартни игри. Проклетият стар натрапник! Отиде си, слава Богу, но отнесе всичките ми пари.
— Слава Богу — отвърна Каролайн. — Надявам се, че се е върнал в Хънимийд Манър.
— Защо благодариш на Бога, братовчедке? Наговорили сте се с него, нали? Казала си му да ме кара да пия бренди и да залагам неразумно.
— Достатъчно, Пенроуз — намеси се Норт.
Гласът му беше много спокоен, много тих и това уплаши не на шега младата му съпруга. Не би искала никога той да се обръща към нея с подобен глас. Той принадлежеше на мрачния и вероятно много опасен Норт Найтингейл.
— Но…
— Не, замълчи. Сега ти ще ме слушаш. Знаеш ли защо бременните дами са тук? Защото се опасяваме, че може да изнасилиш някоя от тях в Скрилейди Хол. Да, известен ми е опитът ти да посегнеш на Алис. Тя е едва на четиринайсет години и това те прави по-жалък и от едно мекотело.
— Скоро ще бъде на петнайсет, а всичко това са лъжи. Защо си го излъгала, Каролайн? Малката мръсница ме желаеше. Непрекъснато се отъркваше в мен, само дето не дойде да ме моли да я… Честно казано, не ми се искаше особено заради хлапето в корема й, но поне така нямаше опасност после да бъда обвинен в бащинство. Не съм жалко мекотело. И освен това, макар и да няма още петнайсет години, тя изглежда на шестнайсет.
— Бенет — каза Каролайн, поставила леко ръка върху рамото на Норт. — Слушай ме, и то много внимателно. Ще ти платя пет хиляди лири, за да се отречеш от настойничеството си над бременните дами. Ще се откажеш също така да обитаваш Скрилейди Хол. Накратко, ще се откажеш от всичко, ще напуснеш Корнуол и няма да се връщаш тук повече. Спомни си, искаше да ти заема пет хиляди лири и каза, че ще ми ги върнеш с лихвата. Много добре, парите са твои и няма да ми ги връщаш. В замяна обаче трябва да се откажеш от партньорството си с мен.
— Пет хиляди лири ли?
Норт слушаше и гледаше, като че беше някой заинтригуван страничен наблюдател. Но Каролайн, която вече го бе опознала достатъчно добре, забеляза гънката на устата му, показваща, че всичко това го забавлява.
— Пет хиляди лири. Ще повикаме мистър Броугън да подготви всички документи, които ще трябва да подпишеш.
— Десет хиляди лири, Каролайн, нито гвинея по-малко. Моята половина от наследството струва поне два пъти повече. Просто се опитваш да се възползваш от мен, така, както си накарала простака Фолкс да ме напие и да ме ограби.
Оглеждайки внимателно ноктите на ръцете си, Норт каза:
— Защо не ме оставиш да го убия, Каролайн? Той определено не струва десет хиляди лири. Да, ще го убия Ще свърша тази работа бързо и чисто и повече няма да се налага да виждаме противната му физиономия. Мога да го погреба под едно от ябълковите дървета в градината. Не вярвам някой някога да го потърси, как мислиш?
Бенет зяпна и побърза да каже:
— Добре, седем хиляди.
Прехвърляха си сумата още няколко пъти един на друг по възможно най-цивилизования начин, докато се споразумяха за шест хиляди и триста лири.
— Не са достатъчно, за да си намеря богата съпруга — въздъхна Бенет.
— Може и така да е — отвърна Норт, като вдигна някаква невидима прашинка от ръкава си. — Но ако използваш мозъка си и изоставиш хазарта, са достатъчно за да живееш прилично в продължение на дълго време. Нека да опростим още повече нещата, Пенроуз. Тези пари ще ти дадат възможност да се храниш. Без тях ще гладуваш, защото не мога да си представя, че някой на света би ти дал пари или храна.
— Точно така — съгласи се Каролайн и се запъти към вратата на библиотеката. — Освен това съвсем наскоро ми беше казал, че пет хиляди са ти достатъчни. Какво става, Бенет? Да не би очарованието ти да намалява е всяка изминала минута? Не вярваш ли вече, че ще се пласираш добре?
— Естествено, че ще успея. Просто ми се искаше да знам, че все още притежавам половината от всичко тук в Корнуол. Щях да изглеждам много по-стабилен, много по-значителен на бъдещия си тъст, ако можех да спомена за имението си Скрилейди Хол. Братовчедки, та ти си боса! — възкликна шокирано Бенет. — Краката ти са съвсем голи.
— Пенроуз — обади се отново с кадифения си глас Норт, — Каролайн има много хубави крака. Приятно ми е да ги гледам.
Тя само поклати глава и отвори вратата на библиотеката.
Триджийгъл и Кум стояха опулени зад нея. Нито единият от двамата не се смути изобщо, че е бил хванат да подслушва.
— Не ви чух, мис — обясни Кум. — О, наистина сте боса, както току-що каза мистър Пенроуз. Не е особено подходящо.
Той погледна към господаря си.
— Милорд, какво трябва да сторим?
Каролайн се изкашля и лекичко нареди:
— Искам да доведеш мистър Броугън незабавно, Кум.
— Милорд?
— Изпълнявай каквото ти каза Нейно височество, Кум — рече Норт.
— Не съм сигурен, че искам да го направя — обади се Бенет. — Това означава да се откажа от всичко завинаги.
Лорд Чилтън само се обърна и го изгледа. Каролайн видя, че дори не беше свил дланите си в юмруци. Видът му излъчваше пълно спокойствие. Тя разбра, че е готов да смаже Бенет. Надяваше се Бенет да го предизвика. Щеше да й бъде приятно да види алчното копеле по гръб на пода в библиотеката. Той обаче с животинско лукавство не отвърна нищо. С почти ласкав жест Норт протегна ръка и го изведе от библиотеката.
— Можеш да седнеш в хола, Бенет, и да си държиш устата затворена.
Той се върна в библиотеката и затвори вратата зад себе си. След това започна да я оглежда внимателно. Каролайн попита:
— Какво правиш, Норт?
— Чудя се дали тази врата има все още ключ, за да я заключим.
— Можеш да сложиш един стол под дръжката й.
— Не, искам един най-обикновен ключ. Ключ, който се превърта в ключалката, така че вратата да не
