— Да не би да съжаляваш, че ми предостави тази власт?
— Не, мислех, че ще трябва да напиша свой наръчник за младоженци. Да ги успокоя, че ако през втората брачна нощ жена им иска да ги върже, това е повече от чудесно. Да ги уверя, че няма причина да се тревожат, ако невестата им прескочи през стената на градината или започне да разучава „Френските сюити“ на Бах във ваната. Просто трябва да задоволяват всички желания на своята дама.
— Звучи много добре.
Каролайн слезе от леглото, запали още няколко свещи и започна да се съблича. Очите й светеха от вълнение. Знаеше, че възбужда и него. Когато долната й риза падна на пода, Норт вече дишаше тежко.
— Каролайн — каза само той.
Опита се да освободи китките си, но се отказа. Разбра, че това наистина го забавлява много. Членът му беше твърд като карарския мрамор на камината, а сърцето му се блъскаше в гърдите. Никога не бе предполагал, че една съпруга може да бъде толкова ентусиазирана по въпросите, засягащи брачното ложе, толкова изпълнена с любопитство и желание да му достави удоволствие.
— Косата ми — каза тя и застана пред него, със съзнанието, че го подлудява от страст, като вадеше фибите и прокарваше пръсти през косите си. После вдигна ръце, разтърси глава и каза:
— Сега вече съм готова да ви обърна внимание, милорд.
Той се отпусна на възглавницата и затвори очи. Знаеше, че тя го наблюдава, че го изучава, и толкова силно искаше да усети ръцете й върху тялото си и устните й върху своите, че му идеше да вика.
Усети дланите й върху гърдите си и замръзна, после върху корема си и изохка. Ръцете й се плъзнаха отстрани по тялото му и той се изви като дъга.
Не можеше да се владее повече.
— Каролайн, скъпа, трябва да престанеш веднага, моля те.
Вместо да спре, тя се наведе и го целуна. Той замря от шока, от бушуващите в него емоции и се надигна. Дланите й отново бяха върху гърдите му.
— Щастлива съм, че си ми съпруг, Норт.
Гръдният му кош се надигаше лудо. Отвори очи и я погледна. Очите й бяха по-зелени от блатистата трева на източния склон. Устните и бяха леко разтворени и на него му се прииска да ги целува, докато и двамата се строполят от задушаване.
— Ще ме пуснеш ли вече, Каролайн?
— Не мисля да го правя. Искам да те целувам и да те докосвам. Страхувам се да не объркам реда. Струва ми се, че е по-вълнуващо да се започне от върха на планината отколкото от, ъ-ъ, средата й.
— Да — отвърна той, усети ръцете й отново върху себе си и потръпна. — Това отново е привлекателният начин, по който разсъждаваш.
— Бих започнала с красивата ти уста, Норт.
Коленичила до него, с коси, висящи край дясното й рамо, Каролайн се наведе към него и го целуна. Езикът й докосна леко долната му устна. Имаше вид като че знае точно какво нека да направи. Той нямаше нищо против, въпреки че му беше изключително трудно да се въздържа повече. Този път тя го целуна по- уверено и когато езикът й се вмъкна между устните му, той помисли, че ще експлодира. Каролайн се отдръпна и се загледа в лицето, а после и в тялото му.
— Много възбуждащо е да те целувам, Норт. Но трябва да спра за момент, в противен случай ще пропусна всички останали стъпала.
Тя си пое дълбоко въздух и това привлече погледа му към гърдите й.
— Харесвам много тази черна растителност. Ето — и тя нежно прокара пръсти през космите на гърдите му. Толкова са меки и топли. Аз нямам нищо подобно.
Искаше му се да я усети цялата върху себе си.
— Все тази твоя уста — каза тя, надвеси се над него и го целуна. — Никога не съм предполагала, че би ми било толкова забавно да се целувам с един мъж.
Гърдите й се допираха до неговите, движеха се, галеха кожата му, а на Норт му се искаше повече от всичко друго на света да влезе в нея. Той дръпна китки и шалчетата веднага се развързаха. Бавно свали ръцете си и обгърна гърба й.
— Каролайн, не мога повече да издържам. За теб може да е хубаво, но за мен е прекалено хубаво.
И Норт започна да я целува и да я гали, и само след миг двамата смениха местата си. Зарови нос в ребрата й, като се опитваше да запази малкото останало му самообладание, когато усети нежните й длани да се плъзгат надолу по гърба му.
Той се озова отгоре й, като я гледаше и си мислеше, че тя бе най-красивата жена, която бе виждал в този живот или в който и да е друг живот. Погали я с пръсти — знаеше че това я възбужда — и тъй като не можеше да чака миг повече, той навлезе в нея. Усилвайки ритъма си, Норт потъваше все по-дълбоко и по- дълбоко в прекрасното тяло на жена си, като неистово я целуваше и милваше. А когато тя замря и се изпъна, той погълна виковете й в устата си, издигайки се също на върха на оргазма.
— Норт?
— Х-м-м?
Беше отпуснал глава до нейната върху възглавница Как бе успяла да дойде на себе си толкова бързо? Той все още се бореше с полуделия си пулс, с насеченото си дишане, когато Каролайн изрече съвсем ясно и отчетливо:
— Нека да имаме много деца, какво ще кажеш?
— Хм.
Норт вдишваше и издишваше, бавно, дълбоко. Тя се размърда под него и той усети, едновременно разочарован и доволен, че членът му, все още в нея, отново започва да нараства.
— Какво, по дяволите — рече той и се надигна, но веднага се наведе да я целуне.
Усещаше бедрата й около себе си и определено на света не можеше да съществува нищо по-прекрасно от това.
— О, това е толкова хубаво, Норт, моля ти се…
Беше я накарал отново да изпита удоволствие и сам се беше насладил на този забележителен момент, около който като че ли се въртеше всичко важно в живота на мъжа. Той се усмихваше, уморен и доволен, готов да спи едно десетилетие.
Притисна я до себе си и усети топлия й дъх върху рамото си.
— Деца, Норт — прошепна, завряна в плътта му Каролайн, целуна го и го ухапа лекичко. — Нека да имаме много деца.
Младоженецът изохка.
— Израснах като единствено дете и понякога се чувствах много самотна. Майка ми беше бременна още два пъти, но деца така и не се появиха. Веднъж казах на баща си, че искам много сестрички, а той само поклати глава и се обърна настрани. Когато бях на около седем години, а може би и по-малка, чух две слугини да въздишат и да си говорят, че майка ми едва не умряла при раждането на последното бебе. Надявам се да не приличам на нея в това отношение.
Как можеше да мисли и да говори така ясно в този момент? Той не беше способен на подобно нещо. Успя да целуне косите й, да остави уханието на лавандула, носещо се от тях, да изпълни ноздрите му, и захърка лекичко, упоен от съня на задоволените мъже.
Каролайн се притисна към него. Норт беше имал доста тежък ден. Нуждаеше се от почивка. Представи си Нора Пелфорт и потръпна. Но какво правеше мъжът й?
— Какво, по дяволите, искаш да кажеш, като се надяваш, че не приличаш на майка си? Разбира се, че не приличаш на нея, дявол да те вземе! Не говори така.
Стресна я така силно, че тя отскочи от него. Беше се подпрял на лакти и я гледаше ядосано, но в следващия миг отново беше заспал и Каролайн се запита дали изобщо се беше събудил напълно.
Тя се сгуши пак в него, давайки си сметка, че е доволна от бурната му реакция. Това навярно означаваше, че не му беше безразлична, че страстта не беше единственото, което ги свързваше.
Колкото до страстта, която тя самата усещаше, това вероятно беше в реда на нещата. Изпитваше към него топли, човешки чувства, повечето от които нямаха нищо общо с плътта и които бяха съсредоточени единствено в сърцето й. Струваше й се странно, че тези чувства като че изчезваха, когато Норт я любеше.
