Беше й много добре и така — Норт да лежи до нея, по гръб, с ръце под главата си.
Двадесет и пета глава
— Ъ-ъ, мис? Искам да кажа, Ваше височество…
Каролайн вдигна поглед от мемоарите за крал Марк и видя Тими, застанал на вратата на спалнята й.
— Добър ден, Тими. Успя ли да намериш още лавандула за банята ми?
— Не още, мис, искам да кажа, Ваше височество. Мислех, че с вашта баня вече ша съ занимава мисис Мейхю.
— Предпочитам да си ти, Тими.
— Благодаря ви, мис, ъ-ъ. Ваше височество. Видях, че четете нещо, което изглежда е много важно.
— Предполагам, че е било за предците на лорд Чилтън — обясни тя. — Чувал ли си някога за крал Марк, Тими?
Тя се усмихна в отговор на печалното поклащане на главата му и каза:
— Хората мислят, че е управлявал Бретан и Корнуол в средата на шести век. Та, изглежда, крал Марк бил предаден от съпругата си, Изолда, и бил…
Каролайн спря да говори за момент.
— Всъщност това не е толкова интересно за теб, Тими. Какво искаш?
— Ами, Ваше височество, чудех са дал’ ше ми дадете пушкалото си, след като старият мистър Фолкс си отиде и няма да съ опитва вече да ви отвлича.
— Аха — рече тя и стана, изведнъж забравила за крал Марк, невярната му съпруга и възможността Тристан да не е негов племенник, а син. Донесе малкия си пистолет, обърна се и погледна замислено момчето.
— Сигурен ли си, че баща ти иска този пистолет, защото неговият е счупен?
— О, да, мис, ъ-ъ, Ваше височество.
— Разпитах Кум за семейството ти и от него разбрах, че баща ти имал няколко пистолета и една двуцевка с размерите на хамбар.
— О! — възкликна Тими и сведе поглед към земята. — А този крал, Марк…
— Кум каза също така, че баща ти не е добър човек.
Той внезапно вдигна глава и по лицето му се появи ожесточение, нетипично за момче на неговата възраст.
— Копилито пий до забрава в кръчмата в Гунбел, въпреки че мисис Фрийли все гу гони и казва, че не ще да й резили страноприемницата. Тогаз той съ връща, клатушкайки се, вкъщи, като не престава да си пий бирата, и започва да бий мама и сестрите ми. Кат’ почне да ми крещи на мен, аз просто идвам в Маунт Хок, но мама и сестрите ми няма къде да отидат. Затуй трябва да имам тоз пистолет, ъ-ъ, ваше височество. Да ги защитя.
Каролайн хвърли поглед върху джобния пистолет, който държеше в ръката си. Разбираше как се чувства Тими, разбираше нуждата му да докаже сам на себе си, че е жив и силен, че не е така дяволски безпомощен. И трите й бременни момичета имаха ножове. Мери Патриша носеше дори и малък пистолет. А самата тя държеше за всеки случай остър нож в едно чекмедже в шкафа.
— Прав си, Тими. Нуждаеш се от този пистолет повече от мен. Но трябва много да внимаваш с него. Няма да застреляш баща си, нали ми обещаваш? Ако се налага да го възпреш, тогава стреляй над главата му, много високо над главата му. Този пистолет вдига такъв шум, че може да изкара акъла на човек. Бъди сигурен, че ще привлече вниманието на баща ти. Ако първият изстрел не успее, тогава повтори. Можеш ли да стреляш?
Той изпъчи гърди и отвърна:
— Не, нивга не съм стрелял с таквоз пушкало.
— Добре тогава, да отидем в овощната градина да се поупражняваме. Ще ти покажа как да почистваш и зареждаш пистолета. Първо, Тими, той е с две цеви и в него има два патрона. Цевите са месингови. Поддържай ги винаги чисти и лъскави. Това тук е плъзгачът. Той е железен и с него може да се избере кое от дулата ще стреля. А това пък е затворът…
Когато около час по-късно Норт чу пукотевица от източния склон, косите му се изправиха. Той се втурна на бегом и когато стигна надолнището, се засили така, че не можа да се спре и се блъсна в едно ябълково дърво. Спря до ствола му, като дишаше тежко, и ги видя — Каролайн и Тими. Двамата се целеха в стоящата на около шест метра от тях бутилка. Чу я да казва:
— Точно така, Тими, почти се справи. Дръж здраво пистолета — знам, че е тежък, но трябва да го държиш здраво — и се упражнявай очите ти да бъдат на една линия с мерника и мишената. Така. А сега натисни спусъка, бавно, много бавно.
Последва гръмогласен отговор. Бутилката се пръсна на стотици парченца, които полетяха във въздуха.
Какво, по дяволите, ставаше? Господарят на Маунт Хок пристъпи към тях, но в следващия миг се спря. По-късно щеше да разбере какво правеше жена му с прислужника.
Норт се обърна и закрачи в обратната посока. По пътя си откъсна една ябълка. Потърка я в панталоните си, докато я излъска, подхвърли я във въздуха и я изяде на няколко хапки.
Каквото и да правеше Каролайн там с Тими, лорд Чилтън бе сигурен, че нямаше да скучае, докато слуша разказа й.
Така и стана. Той я гледаше с отворена уста, невярващ на ушите си. После каза бавно, спокоен като затишие пред буря:
— Значи обясни на момчето да внимава много, за да не застреля баща си, когато е пиян или бие майка му и сестрите. Просто да стреля над главата му, за да изкара всички дяволи оттам.
— Точно така. Тими не е глупав, а и схваща бързо, когато го обучавам. Ще работя с него, докато стане наистина надежден стрелец и бъда сигурна, че няма да убие някого само от уплаха или напрежение. Следващия път, когато се нахвърли върху семейството си, баща му ще бъде неприятно изненадан, пияният му мръсник!
Норт я изгледа още веднъж, поклати глава и, вече взел решение, напусна имението.
Час по-късно Каролайн седеше с Мери Патриша в дневната и й помагаше да шие бебешки дрешки. Внезапно в стаята влезе Кум и се обърна направо към Каролайн, без да обърне внимание на събеседничката й.
— Мадам, мистър Полгрейн би желал да обсъди с вас седмичното меню. Негово височество не е тук, за да стори това вместо вас.
— Негова светлост никога не е правил менюто с Полгрейн и ти го знаеш много добре, Кум.
— А би трябвало, мис. Не е редно мистър Триджийгъл да продължи да се занимава с тази дейност.
Каролайн направи още няколко шева, нито един от които не бе нито достатъчно ситен, нито достатъчно правилен. После остави малката ленена ризка на канапето и вдигна изненадана поглед.
— Кум, още ли си тук? Кажи на Полгрейн, че ще се видим след петнадесет минути в Дамския салон.
— Няма Дамски салон, мис.
— Вече има. Става въпрос за светлата весела стая от другата страна на библиотеката.
— Но…
— След петнайсет минути. Кум.
— Да, мис.
Когато вратата се затвори зад изпънатия гръб на Кум, Мери Патриша се изсмя. Звукът прозвуча неочаквано и приятно.
— Истински тиранин е, нали? — изсмя се отново тя. — Вчера бях в село Маунт Хок и видях забележителния му флирт със собственичката на малката сладкарница на „Хай стрийт“. Обясняваше й нещо за мъжествеността на плешивите.
— Ако говорим за тирани — отвърна Каролайн, — не трябва да забравяме Триджийгъл. Той е най- големият деспот от триото. И двамата няма да могат да си намерят място от яд, когато пристигнат аранжорите, за да се погрижат за тапицериите и декорацията на Дамския салон.
