спомним всички, които бяха идвали в Маунт Хок този ден, защото очевидно някой от тях беше поставил бележката върху тоалетката на Каролайн. Доста хора дойдоха и си отидоха през този ден. Малка част от тях елиминирахме веднага.
— Аз гласувам за викария — намеси се Мери Патриша. — Той е ужасен човек!
— Но няма акъл за това — каза Кум.
— Освен това тогава той не беше тук, колкото и да ми е тъжно — рече Каролайн и взе един сандвич с краставички от Кум.
— И слава Богу — отвърна Мери Патриша с отвращение. — Струва ми се обаче, че видях неговата слугиня да си говори с мистър Полгрейн в кухнята.
— Това е невъзможно — намеси се Норт.
— Викарият няма акъл — повтори Кум. — Все пак ще разпитам мистър Полгрейн за посещението на въпросната слугиня на Плъмбъри. Няма защо да се тревожите за това, милорд.
— Благодаря, Кум. А после ми предай какво ти е казал Полгрейн.
— Преди това обаче — обади се Каролайн, — обясни ни, Кум, защо си тръгна просто ей така, без да кажеш дума, за да доведеш майката на Норт?
— Нямах право да казвам каквото и да е — отвърна той, — защото не бях сигурен дали е жива. Не исках да карам лорд Чилтън да се надява, а после всичките му надежди да рухнат. Затова реших първо да проверя. Тя беше добре, слава Богу, а Мари — вече пораснала, беше точно копие на баща си. Дядото на Негово височество ни беше казал, че момиченцето било досущ като един приятел на бащата на Негово височество и че следователно неговата съпруга била поредната съпруга, носеща името Найтингейл, изневерила на мъжа си. Именно тогава той ни накара да се закълнем, че никога няма да кажем на Негово височество, че сте жива.
— Какво те накара да промениш мнението си. Кум? — попита Норт. Беше кръстосал крака и държеше Елинор в скута си.
— Бяхте толкова щастлив, милорд — отвърна старият слуга. — Колкото и да исках да вярвам, че тя рано или късно ще ви нарани, както са правили всички предишни съпруги на мъжете от рода Найтингейл, в крайна сметка започнах да мисля, че може би се лъжа. Не споделих намеренията си нито с мистър Полгрейн, нито с мистър Триджийгъл. Просто се отправих към Холиуел Котидж в Чидингфолд. Слава Богу, лейди Чилгън беше там и не затръшна вратата в лицето ми.
— Да си призная, изкуших се да го направя през първите няколко секунди, Кум. Бях толкова изненадана да те видя! А на теб, Норт, трябваше да ти пиша, защото бяхме много зле с парите. Давах на местните деца уроци по музика и поведение в обществото, но пак се справяхме трудно. Тогава се появи Кум. Просто застана на вратата с шапка в ръка и изглеждаше едновременно доволен от себе си и изплашен до смърт.
— Когато видях мис Мари — продължи Кум, — разбрах, че всичко е било лъжа, че всички ние сме постъпвали крайно неправилно през тези двайсет години. Помолих я да се върне с мен в Маунт Хок и да ни даде възможност да поправим стореното зло.
— Отново те наемам. Кум — обяви Норт, подаде на Мери Патриша дъщеричката й, изправи се и му протегна ръка. — Единственото, което трябва да обещаеш, е, че няма да люлееш вече маски на чудовища пред прозореца на Нейно височество.
Кум се изпъна толкова, колкото му позволяваха неговите метър и шейсет и два сантиметра.
— Трябва да призная, че това беше под достойнство то ми.
— Много под него — съгласи се Каролайн. — Все пак, предполагам, че донякъде ти е било забавно, стига да не те е било страх да не паднеш от покрива.
— Ами, предполагам, че съм бил малко нервен тогава. Всичко е по-различно сега, т.е. сега виждам нещата от по-различен ъгъл. И е мое право и задължение да открия ужасното създание, убило лелята на Нейно височество и другите две жени, и което има наглостта да стовари вината върху мен. Мисля да обединя усилията си с тези на мистър Полгрейн и мистър Триджийгъл. Тримата заедно, и с малко помощ от страна на мисис Мейхю, ще разрешим мистерията и скоро всички отново ще бъдем добре. Маунт Хок ще се изпълни със смях Може би от време на време дори и ние ще пускаме по някоя шега.
— Ако с Триджийгъл и Полгрейн решите, че с Нейно височество можем да ви бъдем полезни с нещо — каза Норт, — ще ви бъдем благодарни. Така, а сега ми подай от онези лимонови сладки.
Тридесет и седма глава
Нощта на двайсет и девети декември беше най-студената от цялата година. Поне така си мислеше Каролайн, докато чакаше в гостната Норт да се прибере, и слушаше воя на вятъра. Прозорците бяха заскрежени, а носещият се откъм морето леден вятър от време на време запращаше по някой гол клон в стъклото. Норт, Рафаел Карстеърс и Флаш Сейвъри бяха отишли в Гунбел, защото Флаш беше чул от мисис Фрийли за някакъв пияница, който разправял наляво и надясно в кръчмата й, че неверните кучки трябвало да бъдат наръгвани с нож.
Каролайн потръпна и приближи стола си до силния огън. Всъщност студът, който я обземаше, не се дължеше само на студеното време. Той идваше и от нея, подобно на треската. Само че тази треска беше причинена от страх и тя мразеше този страх. Мразеше го, защото се страхуваше не толкова за себе си, колкото за Норт. Това, разбира се, бе глупаво, защото той беше умен и силен, и освен това беше с Рафаел и с Флаш. Въпреки това тя го бе помолила да отиде с тях в Гунбел.
— Не — беше отсякъл той и бе задушил с целувки доводите й. — Студено е, а ти носиш бебе. Трябва да се грижиш за нашето бебе, Каролайн.
Старият стенен часовник отмери единайсет удара. Но те вече не бяха грозни и дрезгави, не и откакто Маркъс Уиндъм бе открил в него златната гривна. Сега биенето на часовника беше дълбоко, звучно и хармонично. Сега най-после звуците бяха действително като на часовник.
Каролайн погледна към гривната. Тази вечер я беше сложила върху камината, там, където преди стоеше една грозна китайска ваза. Вече всички можеха да й се възхищават. Друг беше въпросът, че тази гривна е съвсем недостатъчно доказателство, че крал Марк е погребан някъде тук.
Съществуваше вероятност гривната да бе открита край Фон, където действително бе погребан крал Марк.
След това навярно някой пътуващ търговец я бе донесъл тук и прадядото на Норт я бе купил от него. Ако предположението се окажеше вярно, това означаваше че първият виконт Чилтън, старият Донигър Чилтън, бе измислил цялата история и накарал наследниците си да живеят с тази измама.
Каролайн облегна назад глава и затвори очи. Норт беше излязъл преди три часа. Мразеше да чака, винаги бе мразила това. Искаше да участва в събитията, а не да очаква резултатите от тях. Запита се дали Виктория Карстеърс също се тревожеше за съпруга си.
Вдигна поглед, когато Кум влезе тихо в салона. Носеше чаен сервиз от началото на осемнайсети век. Сребърните прибори бяха безупречно излъскани.
Каролайн бе намразила сервиза от момента, в който бе научила тези подробности.
— Студено е — произнесе тихо тя, докато Кум внимателно постави подноса върху една масичка и я приближи до стола й.
— Започна да вали. Никак не ми харесва, че Негово височество е навън в такова време.
— Нито пък на мен. Трябваше да тръгна с него. Щях да го запазя сух. Не искам да се разболее.
Дори и да си бе помислил, че думите й звучат по женски нелогично. Кум не каза нищо. Младата жена отпи от чая си и рече:
Кум, ако нямаш нищо против, не си тръгвай веднага. Кажи ми, имаш ли някаква представа кой може да е скрил тази златна гривна в стенния часовник?
— Никаква представа, милейди. Питах и мистър Триджийгъл, и мистър Полгрейн, но и двамата са не по
