Скъпа моя, ненагледна Джеси,
Надявам се, че Джеймс те е открил и че ти си жива и здрава. Не бих могъл да ти обясня с думи колко много се тревожа за теб. Ти трябва да се омъжиш за Джеймс и да се върнеш у дома, колкото е възможно по-скоро. Ако Джеймс все още не се е вразумил, тогава ти сама трябва да му направиш предложение. Той е джентълмен. Ще приеме предложението ти. Ела си у дома, Джеси.
Без да каже нито дума, Джеси върна писмото на Джеймс. Докато той го четеше, тя дори не го погледна. Не й се искаше да види възмущението по лицето му.
Небето вече беше почти черно. Никога нямаше да успеят да се доберат до къщата преди небесата да се разтворят и най-сериозно да се опитат да ги потопят. Тя се отблъсна от дървото и потегли обратно към „Чейс парк“.
Джеймс тръгна редом с нея. Той изглеждаше по-скоро замислен, отколкото сърдит.
— Щеше ли да ми направиш предложение, Джеси — попита той накрая, — ако аз не ти го бях направил?
— Не.
Той поклати глава, взе дланта й в своята и каза:
— Хайде да побързаме. Твоите висулки няма да издържат на тази буря.
Джеси отново повдигна полите си и със смях се затича до Джеймс — не спря да се смее дори когато първата капка дъжд я перна по носа. Те свиха зад ъгъла на голямата къща и видяха как Фред войнствено се приближаваше към Клоринда, а тя бе разперила опашката си точно до зида.
— Ей, Фред, развратник такъв! — извика Джеси. — Остави я на мира.
Джеймс се разсмя, когато Фред подскочи сърдито към тях и изкряка така високо, както следващия гръмотевичен трясък. Джеймс сграбчи Джеси за ръката и я издърпа да върви с него:
— Той може да ни нападне, задето му се бъркаме в любовните работи. Хайде ела, тук наблизо има врата.
Те вече бяха малко понамокрени, когато влетяха през широките стъклени врати на огромната библиотека на „Чейс парк“.
— Писмото — каза Джеси. — Къде е?
— Пъхнах го в джоба си, за да не се намокри.
И двамата едновременно се обърнаха към широките стъклени врати, когато отвън се чу нов гръмотевичен трясък. Светкавична диря проряза небето. Дъждът вече здраво плющеше.
— Измъкнахме се на косъм от пороя — каза Джеси и приглади една къдрица, която се беше завила около бузата й. — Струва ми се, че „палавничетата“ ми оцеляха.
Той нави една от къдриците около пръста си. Беше по-мека и леко влажна. Когато я пусна, тя провисна надолу покрай ухото й чак до врата.
— Но трябва все пак да внимаваш. Едва ли би рискувала да предизвикаш негодуванието на Маги, макар че тя често си се ядосва и без причина.
— Наистина ли смяташ, че изглеждам като уличница, облечена в дрехи, които са ми по мярка?
Джеймс изтри челото си с ръка. „Дъжд и пот“, помисли си той. Джеси винаги беше във форма да тича бързо.
— Джеси, ти виждала ли си някога уличница?
Тя сериозно се замисли над въпроса му. Той я заведе до камината, където весело гореше огън.
— Стопли се — каза й Джеймс, като потриваше длани.
Тя изтръска полите си с ръце и отговори:
— Не мисля, че някога съм виждала уличница. Те действително ли приличат на мен, когато изглеждам добре?
— Не, те са безвкусно натруфени, носят прекалено крещящи дрехи и просташки дрънкулки. Видът им е натрапчив, а облеклото им служи за реклама, която трябва да привлича мъжете.
Тя преглътна, без да го поглежда, и нервно продължи да си тръска полите, макар че вече нямаха нужда от това.
— Ти не изглеждаш като уличница — каза той с дълбока въздишка. — Джеси, ти ще ми направиш ли предложение, ако ти кажа, че моето беше чиста преструвка?
— Никога не бих сторила подобно нещо.
— Защо не?
Тя седна на пода и протегна ръцете си към огъня.
— Не е чак толкова трудно за отгатване, Джеймс. Ти не ме обичаш. Аз искам да се омъжа за човек, който ще ме обича такава, каквато съм, който ще обича и новата, и старата Джеси. Баща ми ме обича, но неговата обич е по-различна, нали така? Аз съм му прекрасна работничка, при това не е нужно да ми плаща, само трябва да ме храни и да ми осигурява място за преспиване. — Тя се отдръпна малко от огъня и разстла полите около краката си.
— Не си ли прекалено жестока?
— Може и така да е. Но това не променя нищо. Просто искам да съм наясно какво мога и какво не мога да имам.
— Искаш ли да имаш деца?
— Да, но може би няма да имам. За това е нужен първо съпруг.
Той се обърна към нея и тя усети, че беше вбесен. Това я изненада.
— По дяволите! Защо имаш такова лошо мнение за себе си? Погледни се, та ти си прекрасна, и то по един толкова особен, сдържан начин. — Той се опитваше да извърти нещата.
— Знам — отвърна тя.
— Престани с този тон на пребито куче. Престани да се правиш на толкова благоразумна, на толкова свита. Защо не искаш да ме пожертваш, за да очистя твоето озлочестяване? Ето ме тук, до теб. Сам те моля да ме пожертваш.
Той клекна до Джеси, хвана я за ръцете, бутна я назад и легна върху нея.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джеси добре умееше да се бори. Тя вдигна крака и ги стовари силно върху гърба му, после заби юмруци в раменете и гърдите му. Той обаче се изопна и се притисна още по-плътно върху нея, после я сграбчи за плитката, за да не мърда, наведе се и я целуна.
Тя рязко отмести главата си встрани и той не успя първия път. Но после я хвана за брадичката, за върха на носа и накрая се добра до устните й.
— Престани, Джеймс! Скубеш ме.
Той успя да си пъхне езика между устните й, но само за миг. Едва отърва езика си невредим. „Тя е наистина луда, помисли си той, ако сериозно има намерението да ми отхапе езика.“ Той се повдигна назад на лакти, без да се опитва да я насилва повече. Наведе се съвсем леко и се вторачи в нея.
— Косата ти мирише на лавандула и дъжд.
— Върви по дяволите, Джеймс! Не дрънкай глупости. Не знам какво си мислиш, но това е…
Той бързо се наведе и пак я целуна. Успя да разтвори краката й встрани и се разположи между тях. Затвори очи, когато я почувства под себе си. Усещаше нейната топлина дори през роклята и фустите й. Притисна се по-силно към нея и тя ахна.
— Да не би да си решил да ме изнасилиш в тая проклета библиотека, идиот такъв?
Джеймс поклати глава. Изглеждаше смаян.
