— Озлочестявам те, но този път както трябва: мъжът е отгоре, опитва се да напъха езика си в устата на жената и се притиска към корема й. Да, точно такъв е правилният начин да озлочестиш една жена. Много хубаво ми е да те усещам, Джеси. На теб не ти ли е приятно да съм върху теб? Усещаш ли ме? — Беше станал по-корав дори от крака на оня лъскав стол точно на две педи от него.
— Да, и е толкова странно. Ти си точно като жребец, нали?
— В известен смисъл да, но не съвсем, за което трябва да си безкрайно благодарна. Е, Джеси, ще се омъжиш ли за мен?
— Не, нищо не се е променило. Единственото, което ти чувстваш сега, е похот. Моята майка ни е казвала, че похотта на един мъж обикновено е единственото нещо, от което може да извлича полза жената, за да получава онова, което иска. Дори след като се оженят, казва тя, тяхната похот не остава само вкъщи, където всъщност, трябва да бъде.
— Твоята майка трябва да бъде разстреляна.
— Нима не е вярно?
— Е, може би, но само донякъде. Защо според тебе Гленда винаги си оставя гърдите почти голи? Не, стига вече си се борила. Старая се да не се отпускам с цялата си тежест върху тебе. Ако се опиташ да ме нараниш, направо ще те сплескам. Искаш ли да знаеш какво още прави Гленда? Тя зяпа право в чатала на мъжете. А аз самия съм бил обект на нейното зяпане повече от който и да било друг в Балтимор. Затова стига само си нареждала как мъжете били хищниците, които постоянно дебнели за нови жени.
— Мама не е ли права?
— Често пъти не е. — Той се притисна още по-силно към нея. Вече не можеше да се сдържа. — Къде е тоя проклет звънец за слугите?
Тя го удари с юмрук в челюстта — не много силно, но все пак достатъчно, за да привлече отново вниманието му. Той се отдръпна назад, успя да сграбчи ръцете й и ги закова плътно до тялото й.
— Няма смисъл да те озлочестявам по такъв явен начин, ако няма кой да ни залови в това положение. По дяволите, къде е тоя звънец!
— Струва ми се, че вече нямаш нужда от него, Джеймс. Аз съм тук. Господин Баджър е тук. Господин Сампсън и Маги също са тук. Доволни сме.
Джеси погледна нагоре и ги видя как всичките я наобиколиха в кръг, като се усмихваха и кимаха доволно с глави.
— Можеш вече да се повдигнеш от нея, Джеймс — каза Баджър. — Работата е свършена.
— Мисля, че все още не е достатъчно добре свършена — отвърна Джеймс. — Може ли някой от вас да доведе дукесата или Негова светлост?
— Аз ще ги доведа и двамата — обади се Сампсън.
— Останете така, както сте, Джеймс. Ей сега се връщам и ще оправим работата.
— Просто не мога да повярвам, че всички вие просто си стоите така и оставяте Джеймс стоварен с цялата си тежест върху мен. Той ме целуна и дори се опита да си напъха езика в устата ми. Защо не направите нещо, за Бога?
— Ние вече правим нещо — отвърна Баджър с мазна усмивка. — Аз например приготвих и малко пържена риба-треска със сос от стриди, за да отбележим случая с празнична вечеря.
— О, успях да ги опитам — обади се Маги, като потупваше по френския килим с виолетовата си пантофка.
— Господин Баджър, вие отново сте надминал себе си.
— Джеймс, остави ме да стана, проклетнико!
— Джеси, такъв език от твоята уста едва ли ще се хареса на бъдещия ти съпруг — отбеляза Маги, като отдръпна красивата си сатенена рокля встрани от ботуша на Джеймс. — Моят Гленроял — това е първото име на господин Сампсън, твърди, че някоя и друга пояснителна дума би могла да се приеме от време на време, в моменти на крайно раздразнение, но сега случаят не е такъв.
— Да, Маги, права си — каза Спиърс. — Струва ми се, че чувам стъпките и на двамата. Джеймс, може би ще е добре да подсилиш драматизма на гледката.
Джеймс се ухили на Джеси, а после целуна плътно затворената й уста. Той все още я целуваше с нарастващ ентусиазъм, когато дукесата и Маркъс прекрачиха прага на библиотеката.
— Хей, Джеймс! — Дукесата затвори кръга, който заобикаляше двойката на килима. — Скъпи, струва ми се, че не си оставил възможност на Джеси дори да диша.
— Повдигни си малко устата, Джеймс — обади се напътствено Маркъс, като приклекна до тях. — Спомням си как и аз трябваше да уча дукесата правилно да се целува. Доста време ми отне, но сега е супер в това отношение. Преди обаче тя посиняваше в лицето, точно както е посиняла сега Джеси.
Джеймс се надигна на лакти, като продължаваше да я гледа:
— Е, Джеси, достатъчно добре ли си озлочестена сега?
— Ще те убия, Джеймс! Да ми докараш такъв ужасен срам!
— О, тя още диша, Маркъс — каза Джеймс и отново се приведе към главата й. Тя се опита да се дръпне, но той накрая успя да стигне до устата й и жадно я зацелува отново.
— Изглежда, че диша през носа — изкоментира Баджър. — Ние всички уверявахме Джеймс, че Джеси си я бива — добави той, като се обърна към дукесата, — че тя ще бъде чудесна съпруга за него.
Джеси сега направо стана тъмносиня, но не от липса на въздух, а от гняв. Тя отново започна да се съпротивлява и трябва да признаем, че този път го свари неподготвен. Той беше толкова увлечен да се наслаждава на нейния вкус, че за момент забрави да я държи здраво. Тя успя да освободи едната си ръка и го удари силно по лявото ухо. Джеймс нададе болезнен вой и се изтърколи от нея.
Тя моментално скочи на крака и се втренчи в него, като беше вдигнала крак да го изрита, но в последния момент се размисли и само изкрещя:
— Жалък лъжец! Нали ми каза, че не били говорили с теб да се ожениш за мен. Те обаче са те притиснали и са те принудили, нали? Възползвали са се от чувството ти за вина и са ме изкарали някаква жалка, покъртена женица, която сигурно ще си загуби ума и ще вземе да се хвърли от някоя скала. Да те вземат дяволите, Джеймс! Защо ме преметна, че това било само твое решение!
— О, Господи — обади се Баджър. — Съжалявам, Джеймс. Точно в този случай не трябваше да се изпускам с необмислени приказки. Надявам се все пак, че сега, при това положение, горката ми пържена риба със сос от стриди няма да остане незачетена.
— Не е нужно пътят към истинската любов непременно да бъде покрит с листенца от рози — каза Маги. — Само погледнете Негова светлост и дукесата.
— Аз все пак бих предпочела да има поне едно — две розови листенца, Маги — отбеляза дукесата, на което нейният съпруг отвърна:
— Това не е никак лоша идея, дукесо. Представям си те как пристъпваш към мен през нашата спалня, без да си покрита с абсолютно нищо, а под белите си стъпала усещаш ласките на няколко от розовите листенца на Маги. Какво ще кажеш?
— Струва ми се, милорд — обади се Спиърс, — че Вашата несериозност е изключително неподходяща в този момент. Джеймс има проблем заради злополучната грешка на господин Баджър. Джеси не е щастлива с него.
Джеймс се изправи на ръце и колене, клатейки глава.
— Маги, това беше най-ужасната метафора, която някога съм чувал. Истинска любов и розови листенца? Що се отнася до твоето отклонение за спалнята, Маркъс, то си е точно в твой стил. Предполагам, че следващата ти стъпка ще бъде да похапнеш от розовите листенца, които са полепнали по стъпалата на дукесата. Що се отнася пък до теб, Джеси, от твоя удар сега ухото ми пищи. — Той леко разтри ухото си с ръка. — Какво ще кажеш за това?
Джеси вече се беше изправила и гърбом бавно се отдалечаваше.
— Аз си тръгвам. Това тук е истинска лудница. Джеймс не желае да се жени за мен. Защо всички вие просто не искате да проумеете това? Явно сте го накарали да се почувства толкова виновен, че се е принудил да ми направи предложение. Когато му казах „не“ и го спасих от собствената му глупост, той се насили да легне върху мен и да не ме пуска. Дори се принуди да ме целува, докато престана да се съпротивлявам.
— Дяволите да те вземат, Джеси! Как си обясняваш ти факта, че станах по-корав от решетката на тази
