Херцогът окончателно се обърка.
— Господи, исках просто да разбереш, че нямам нищо против теб. Вече ще заключвам вратата на стаята си!
Бранди имаше чувството, че шотландците имат съвсем друг език от този на англичаните.
— Какво общо има с всичко това заключената врата?
— Ами вече няма да нахълтваш така, Бранди! Повярвай ми, нямам навика да се показвам гол пред млади момичета!
— Гол? О, Господи, това ли било?!
Ян никога преди не беше виждал по-смутен човек.
— Аз мислех, че ми се извиняваш за тази сутрин, когато се ядосах, че трябва да живея в Лондон с вас и с жена ви!
Какъв надут и мнителен излезе само! Ян отметна глава и избухна в смях. Значи са говорили за различни неща.
— Не, братовчедке, не говорех за тази сутрин. Какъв удар нанесе само на мъжкото ми самолюбие! Ти веднага си забравила този инцидент?
Тя усети тежест в гърдите си. Застави се да го погледне в очите и каза:
— Не, Ян, ужасно грешите!
Преди да успее да проумее думите й, Бранди вдигна полите на роклята си и полетя нагоре по стълбите. Той остана загледан след нея.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
На следващата сутрин Ян се събуди внезапно. Погледна към прозореца: по стъклата се стичаше дъжд. После погледна часовника до лакътя си. Беше почти пет часът. Затвори очи и притисна лице към възглавницата. Спомни си за големия проблем с овцете. Въпреки че се опита, не можа да заспи отново. Изруга на глас и отметна планината от завивки върху себе си.
Без да забравя за треските по дървения под, той се приближи до огнището. След доста време успя да запали огън от малко цепеници и торф. Потръпна от хлад, все още облечен в нощната си риза. Реши, че докато стане време за закуска, може да напише писмо на Фелисити. Приготви си хартия, перо и мастилница. Придърпа един голям стол до огъня и се замисли. Както обикновено подреди изреченията в мислите си, загризал гъшето перо.
Написа:
Започна отново:
Пристигнах благополучно в Пендърлей преди три дни. За съжаление камериерът ми Мабли, който пътуваше в колата с багажа, претърпя злополука близо до Галашилс. Той се намира южно от тук. Моля се днес да пристигне. Кълна се, че ще го прегърна като баща. Ако се забави, ще бъда принуден да заема дрехи от Бъртранд Робъртсън, моя братовчед. Той и баща му истински темерут, живеят в пристройката. Доста добре, бих казал. Братовчед ми е съгласен да продължи да бъде управител на имението.
По причини, които не са ми известни, бащата на Клод, Дъглас, който е брат на последния граф, преди много години е бил лишен от наследство. Това е много жалко, защото Бъртранд обича имението и се грижи за него. Лейди Адела, вдовицата на графа, е една непредсказуема старица. Тя има намерение да оправи тази несправедливост. Вече е оформила документите, с които ще признае за свой законен внук Пърсивал Робъртсън. Той е надут млад пуяк, който мрази англичаните и особено мен. Ако ти е трудно да се ориентираш из членовете на това семейство, можеш да си представиш на мен какво ми е било.
„Ятото“ жени, както ги нарича Джил, са трите мои братовчедки. Всяка от тях е симпатична по своему. Малката Фиона е червенокоса палавница и влудява най-голямата си сестра Бранди. Бранди е малко странно име. То е съкратено от Брандела. Средната сестра Констанс е на шестнадесет години, но иска да изглежда по-голяма. Тя отчаяно флиртува с Пърси. Бранди, най-голямата, е много различна.
Ян спря да пише и започна да чеше брадичката си. Откри, че му е много лесно да пише за Бранди.
Очите й са големи и с цвета на кехлибар. Странното е, че много добре се връзват с името й. Тя е необикновена девойка, но Пърси постоянно я дразни. На Архангелов ден ще навърши деветнадесет. Това е възраст, подходяща да се омъжи. Точно това е големият проблем.
Всъщност той мислеше за Бранди като за красавицата на семейството. Усмихна се объркан. Засега нямаше да споменава, че иска да я заведе в Лондон.
Всички говорят на шотландски диалект, който е страшно приятен за ухото. Открих, че и аз започнах да го използвам.
Спря да пише. Вече беше запълнил страницата, което беше необичайно за него. Фелисити щеше да се чуди на странната му многословност. Надраска набързо последните изречения:
Двамата с Бъртранд днес ще отидем до Шевиот, ако спре проклетият дъжд. Там ще закупим или поне ще огледаме най-доходните шотландски овце. После ще обиколим близките градчета, за да разговаряме със собствениците на дараци. Съжалявам, скъпа, но ще ми се наложи да остана повече, отколкото бях планирал. В Пендърлей има много неща за уреждане. Надявам се, че Джил те забавлява много добре.
Като приключи с посланието към Фелисити, херцогът се протегна лениво и погледна към лапавицата навън. Реши, че няма да позволи на времето да го потиска. Докато навличаше вчерашните панталони, риза и ботуши, си подсвиркваше баладата на Робърт Бърнс, която Бранди беше изпяла.
Вероятно всички още бяха в леглата. Долу беше само Краби. Ян отвори вратата на трапезарията. Това, което видя, го накара да се усмихне. Бранди ровеше из купата с каша и зяпаше през прозореца.
— Добро утро, Бранди — поздрави той. Откри, че като я гледа, на сърцето му става по-леко.
— Ваша светлост… Ян? Толкова е рано! Какво правите тук? — Страните й поруменяха.
— Мислиш, че съм мързелив безделник? Всъщност дъждът ме събуди и вече не можах да затворя очи.
Тя гледаше снежнобелите дантели на яката и ръкавите му. Знаеше, че е облякъл вчерашните си дрехи, въпреки това изглеждаше чудесно. Сведе поглед към скута си. Все пак тя беше една бедна негова роднина!
Защо ли го оглеждаше така? Ян се ухили.
— Ще получа ли твоето одобрение?
— Да, мисля, че се справяш много добре без камериера си.
— Благодаря ти, Бранди. Уверявам те обаче, че ако Мабли и днес не дойде, ще трябва да заема дрехи от Бъртранд. А, виждам, че има овесена каша? — Господи, какво не би дал за парче говеждо филе и чиния с яйца и бъбреци?
— Тази сутрин е на бучки. Изглежда, готвачката пак е влюбена.
— Влюбена? Готвачката!
— Да. Сърцето й е прекалено меко. Всеки мъж из околността, който почука на кухнята, ще бъде нахранен. Понякога се влюбва и тогава храната е ужасна. — Напълни една голяма купа и я сложи пред него.
Ян седна и добави лъжица от вкусната сметана и малко захар към кафеникавата каша.
— Къде е твоята кукличка Фиона?
