Робъртсън? — Клод беше готов да протестира, но тя вдигна ръка. — Достатъчно, момчето ми! Направих каквото можах за теб, Бъртранд и Пърси. Сега е твой ред да действаш.
— Искам само това, което е мое — заяви ядосан Клод. — Даваш ми седлото, но не и коня. Какво ще стане, ако всички разберат защо баща ми е бил лишен от наследство? Какво ще стане, ако ти…
Старицата отметна глава и се разсмя високо.
— Дъглас не беше толкова тъпоумен, като теб! Ще кажа, че си безсрамен лъжец, и ще те прогоня в планините! Баща ти мълча до смъртта си. Единствената му грешка беше, че каза на теб, момчето ми. Ако имаш достатъчно ум в главата си, няма да издадеш тайната на Бъртранд. За мен той е едно безгръбначно, което гледа херцога в устата!
— Няма да ти позволя да говориш така за Бърти! Мисля, че такава като теб се харесва повече на простак като Пърси, отколкото на джентълмен като Бърти.
Лейди Адела помирително вдигна ръка.
— Успокой се, Клод, преди да се е пръснало сърцето ти! — Отпи шумно глътка чай и смени темата. — Не съм ти казала, но искам да омъжа нашата Констанс за Бъртранд. Имаме още няколко години, но момичето се развива много бързо. Ако не греша, синът ти я харесва?
— Това дете? Бърти никога не е поглеждал жена в живота си! — Възкликна той.
— Заобиколена съм само от глупаци! Отвори си очите, момче! Кони не е като Бранди. Тя се мисли за жена. Ако Бъртранд й обърне внимание, съвсем скоро ще попадне в ситуация, за която ще е виновен единствено той.
Клод хвана небръснатата си брадичка.
— Бърти ми каза, че херцогът щял да осигури зестра на момичетата?
— Да. Недей да мислиш, че иска да заведе и Констанс в Лондон, както Бранди. Господи, трябва да чакаме още две години! Бъди сигурен, че ще се е простила с девствеността си много преди това!
Клод се размърда. Днес кракът го болеше ужасно.
— Добре, лейди, ще говоря с Бърти. Само не очаквай да изнасили момичето!
Тя се опита да си представи подобна сцена, но не успя.
— Не мога дори да си представя Бърти със свалени панталони! Ако искаме да постигнем нещо, Кони трябва да го прелъсти!
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
През следващите две седмици Бранди откри, че самотата, на която се беше отдала, започва да губи своето очарование. Мислите й непрекъснато се въртяха около херцога. Представяше си какво прави, включително и с нея. Дори си позволяваше да се вижда като елегантна млада дама, която не говори с шотландски акцент. Деколтето й става все по-предизвикателно. Около нея се тълпят джентълмени, а Ян ревнува. Не, херцогът не би могъл да я ревнува! Нямаше причина за това. Беше прекалено самоуверен в себе си и знаеше какво прави. Вече се виждаше как си вее с ветрилото, когато шумът от приближаваща се карета я върна към реалността.
Тръгна бавно към замъка, за да види кой е дошъл. Най-вероятно беше Макферсън. Баба й беше споменала, че възнамерявал да ги посети. Когато се промъкна през рододендроните по пътеката, замръзна на място. Това беше каретата на херцога.
Изведнъж осъзна, че изглежда ужасно. Влажни къдрици падаха върху челото й. С овехтялата си рокля приличаше на селянка. Мислеше да се промъкне незабелязано към задните стълби, когато чу да викат името й.
— Бранди!
Херцогът и Бъртранд стояха до каретата и гледаха към нея. Тя стисна зъби и им помаха. В никакъв случай не трябваше да се приближава към тях.
— Изглежда като морска сирена — чу да казва Бъртранд.
„По-скоро като заблуден делфин“ — помисли си Бранди. Започна бавно да се приближава към Ян. Всяка стъпка й носеше по-голяма болка.
— Прав си — усмихна се херцогът, като вдиша дълбоко от морския въздух. Изведнъж осъзна, че му е приятно завръщането в Пендърлей. Огромният сив замък вече не му се струваше струпана купчина камъни, която ще бръкне в кесията му, а горд символ на шотландската история.
— Ела, Бранди — повика я Бъртранд, — Имаме да разказваме толкова много неща!
Нямаше вече никаква надежда за нея.
— Добър ден, Бъртранд, Ян. Надявам се, че пътуването ви е било успешно? — Това прозвуча добре. Може би само я слушаха, без да я гледат.
— Да, така беше — потвърди Бъртранд. — Господи, момиче, миришеш на море!
В този момент Бранди намрази морето. Очите на херцога блестяха весело. Искаше й се да закрещи в лицето му, че не й е чичо. Мислеше я за повлекана, за старомодна и за недорасла. Да върви по дяволите!
— Ще отида да се преоблека — избъбри тя.
— Не бъди глупава! — Бъртранд я потупа по рамото. — Никой няма нищо против да си имаме сирена в замъка.
Не се съмняваше в това, защото херцогът добави с отблъскващо любезния си глас:
— Хайде, Бранди, донесох ти подарък от Единбург. Искам да ти го връча час по-скоро.
Подарък? Сигурно й е купил кукла? Тя кимна. Образът на елегантната млада дама, която си вееше с ветрилото, беше изчезнал.
Когато мина покрай него, той едва се стърпя да не погали влажните й къдрици. Започна да се чуди откъде му беше дошло това наум. Той не беше мъж, който се поддава на моментни изблици. Особено на необяснимите.
Когато тримата влизаха във всекидневната, Ян се зачуди как ще се държи с него лейди Адела. Не беше я оставил в много добро настроение.
Лейди Адела, Клод и Констанс пиеха чай. Явно това беше единствената английска традиция, която старицата спазваше.
— Значи се наровихте на овча тор — възкликна тя и шумно сложи чашата в чинийката си.
— Така е, госпожо — отговори херцогът. Усети, че му е липсвал грубият й хумор. — Виждам, че ви намирам в добро здраве?
— Да, но не благодарение на ваша светлост. Бърти, твоето присъствие ме успокоява. Клод е нетърпим мърморко. Добре че ти, а не аз живея с него. — Видя, че Бъртранд разговаря с Констанс, и продължи по- високо: — Виждам, че братовчедка ти е липсвала повече, отколкото баща ти. Понеже го познавам, не мога да кажа, че те обвинявам.
— Това не е вярно — защити се той и се поклони на баща си. — Просто разказвах на Кони, че прекарахме няколко дена в Единбург. Посетихме много забележителности. Срещнахме се с човека, който ръководи бизнеса на херцога и неговата банка.
— Какви забележителности?
— Например един замък и много други неща.
— Дали не са ти харесали бардаците, Бърти? — попита лейди Адела дяволито, като почукваше с пръсти по облегалката на стола.
Ян се засмя.
— Не сме толкова пропаднали, уверявам ви, лейди Адела! Единбург е много красив град. Той е неоспорим северен съперник на Лондон. Мога да добавя, че и магазините там са на висота.
— Да, и знаеш ли, Ян настоя да влезем в тях — обади се и Бъртранд, загледан в очите на Констанс. После се стресна и обърна поглед към Краби, който тъкмо внасяше някакви кутии.
— Купили сте ми подарък — възкликна момичето и скочи.
— Донесохме подаръци на всички дами — уточни херцогът. Погледна към лейди Адела, за да разбере каква ще е реакцията й.
Не беше изненадан. Тя изсумтя. Когато й подаде нейната кутия, тя бързо я пое.
— Какво е това? Саван за старите ми кости?
