Шарлот го завари заспал, притиснал Мариан към гърдите си.
Тя премигна при тази неочаквана гледка.
— Прескъпи мой.
Младият мъж отвори очи; пред него стоеше Видението. Разтърси глава. Беше майка му.
— Моля те, кажи ми, че сте намерили Сузана.
— Не, не сме намерили абсолютно нищо.
Роухън изруга, но съвсем тихо, за да не събуди момиченцето.
Лейди Маунтвейл реши, че синът й е изключително нежен и изобщо прекрасен във всяко отношение. Баща му, разбира се, обожаваше всичките си деца, макар Джордж и Тиболт да го бяха разочаровали жестоко с прекалено скромното си и въздържано поведение, но това бе станало по-късно, когато бяха изоставили късите панталонки. Много жалко, дето не бе разбрал, че Джордж в крайна сметка не го бе разочаровал чак толкова много.
Колкото до Роухън, той не отдаваше поведението си на нежни чувства. Просто знаеше, че няма да понесе, ако Мариан се разкрещи отново край ухото му.
— Трябва да отида да търся Сузана — рече той. — Не трябва да й се е случило нищо лошо, майко, не трябва.
— Ще я намерите — отвърна Шарлот, вперила поглед в любимото лице. Постави длан върху рамото му. — Ще я намериш.
10
Сузана изохка, хвана се за корема и повърна в полуизгнилата слама наоколо. Повръща дотогава, докато в стомаха й не остана нищо. Отпусна се отново назад, задъхана от напрежение.
— Събудила си се. Най-сетне.
Мъжки глас, зад гърба й. Чувстваше се така отслабнала, че нямаше сили дори да обърне глава, за да го види. Въпреки това го направи. Той бе завързал шалче на лицето си, което прикриваше носа и устата, а на главата си бе прихлупил стара филцова шапка.
— Какво искаш? — Устата й бе пресъхнала, езикът — подут. — Защо ме отвлече от Маунтвейл? Как изобщо се промъкна там?
Непознатият се засмя приглушено зад шалчето.
— А, това вече е добър въпрос, нали?
Болките в стомаха намаляваха и почти изчезнаха, но ги замести страхът. Ръцете й бяха завързани отпред, краката — също. Беше само по нощница. Разрошените й коси падаха в безпорядък върху гърба.
— Може ли малко вода?
— Да — изръмжа той. — Но първо нека да те измъкна оттук. Не мога да понасям вонята.
Наведе се и я вдигна на ръце. Изнесе я от малкото помещение, прекоси някакъв коридор и влязоха в друга стая. Всичко миришеше на мухъл и старост. Дървената ламперия висеше върху пироните. Не се виждаха никакви прозорци. Къде се намираше?
Мъжът я постави върху друга купчина мухлясала слама и се изправи с думите:
— Не мърдай или ще те ударя.
И излезе.
Младата жена изпробва въжетата на китките си. Не бяха стегнати прекалено силно, но нямаше начин да ги разхлаби повече. Започна припряно да развързва възлите на глезените.
Изправи пъргаво гръб, когато онзи влезе с кана в ръце.
— Пий!
Тя изплю първата глътка, а остатъка пресуши жадно. После се отпусна задъхана върху сламата.
Той дойде да седне до нея. Изглеждаше млад, мускулест и висок. Очевидно бе и силен, тъй като я бе носил, сякаш тежеше не повече от Мариан. Трябваше да запомни колкото се може повече детайли, но страхът замъгляваше мислите й. Затвори очи, за да се изолира от него.
И видя барона. Той й се усмихваше по типичния си дяволит начин. После забеляза в голямата му мургава длан цвят невен, чу, че си тананика.
— Къде сме? — попита тя.
— На такова място, където няма да ни намери никой. Няма да си играя с вас, мадам. Ще ми кажете къде Джордж е скрил картата и ще ми го кажете веднага.
Карта ли? Каква карта? Джордж никога не бе говорил за карта, нито пък й бе показвал подобно нещо.
— Не знам нищо за никаква карта — отвърна Сузана и отвори очи. Видя как погледът му блесна заплашително и побърза да добави: — Кълна се. Сам претърсихте Мълбъри Хаус три пъти. Не открихте нищо. Успяхте да се промъкнете и в спалнята ми тук, в Маунтвейл Хаус, но пак не намерихте нищо. Защото няма нищо за откриване. Няма карта.
Мъжът се наведе над нея, сграбчи плата на нощницата й в огромните си юмруци и го разкъса. Младата жена изпищя и се помъчи да се отскубне.
— Така — заяви той, като я удържаше без никакво усилие. — Сега ще ми кажеш всичко, или след малко ще те разсъблека напълно. Ако продължаваш да отказваш, ще те обладая. Джордж казваше, че не струваш кой знае колко в леглото, но въпреки това ще се насиля.
— Моля ви, няма никаква карта.
Непознатият дръпна настрани двата разкъсани края на нощницата. Младата жена не можеше да си поеме въздух от ужас; инстинктивно опита да се откопчи от хватката му. Мъжът я блъсна назад, поставил длани върху раменете й. А след това се отдръпна леко.
— Да не си посмяла да мръднеш отново! Красиви гърди. Предполагах. Джордж все разправяше, че не ставаш кой знае колко за това или онова, но очевидно е лъгал. Може би се е страхувал да ни разкаже за твоята красота, защото се е опасявал да не тръгнем след теб и ти да ни приемеш. — Протегна обвитата си в ръкавица длан и обхвана лявата й гръд. — Няма следи от раждането на детето. А по корема ти има ли?
Сърцето й всеки момент щеше да се пръсне от страх, всепроникващ страх, от който започна отново да й се повръща, само че сега нямаше нищо за повръщане.
— Моля ви! — прошепна Сузана.
— Моля ви какво?
Ръката му все така не изпускаше гърдата. Пръстите му стиснаха по-силно.
— Не, моля ви, спрете! Чуйте ме. Не знам нищо за никаква карта. Наистина пазя някои от вещите на Джордж. Ще ви ги дам.
Той се намръщи при тези думи, отдръпна се и обгърна колене с ръце.
— Какви вещи?
— Няколко книги — Джордж учеше много. Знам, че обичаше картите, но аз нямам нищо такова.
В този момент се сети за малкия медальон с капаче, който й бе подарил. Не, той бе прекалено малък, за да съдържа нещо такова, а и не й се искаше да се разделя с него. Колкото до венчалния пръстен, той представляваше три рубинчета в златна обковка. Беше го продала преди около шест месеца, когато баща й бе объркал съвсем конците.
— Какво друго?
Непознатият гледаше гърдите й. Младата жена се опитваше да стои абсолютно неподвижно, но подобна задача бе трудноизпълнима.
— Имам няколко писма. Но не и карта. И една жилетка, която остави в Мълбъри Хаус. Нищо друго.
— Не знам дали да ти вярвам — заяви много бавно и отмерено той, все така без да отделя очи от гърдите й. — Не, мисля, че не ти вярвам, поне засега.
Отпусна се на колене пред нея. Разкъса нощницата до подгъва и я разтвори.
Шокирана, Сузана замръзна на място.
— Нямаш следи и на корема. Не съм ли истински щастливец?
Младата жена вдигна крака и го ритна; улучи го в ръката и той политна настрани. Извъртя се пъргаво и се изправи на колене. Имаше нужда от оръжие. „Моля те, Боже, дай ми нещо, каквото и да е.“
Забеляза подпряното на стената гребло за сено. Изправи се с мъка на крака и го стисна между
