Отпусна се обратно на стола си и закри лице с длани.
— Сър.
Баронът въздъхна. Трябваше да се досети, че Тоби няма да си легне току-така и да се задоволи с уверенията на Роухън, че всичко е под контрол.
— Да, Тоби. Влез. Сестра ти се почувства нещо нестабилна. Само след минутка ще си възстанови равновесието.
— Но, сър, тя никога досега не е захвърляла каквото и да било в камината. Чашката беше прекрасна. И вероятно — много скъпа. На мисис Бийт това няма да й хареса.
— Да, но това е едно от предимствата да бъдеш лейди Маунтвейл. Може да хвърля колкото си чаши иска където си поиска.
Сузана вдигна глава.
— Тоби, виждаш ли онази голяма грозна ваза върху поставката? Моля ти се, донеси ми я. Мисля да я разбия в упоритата глава на негово височество.
— Сър, тя никога преди не е заплашвала да удари някого по такъв начин.
— Не й носи все още вазата, Тоби. Майка ми е силно привързана към нея. Не, нека да почакаме малко, докато душевните й вълнения се поуталожат.
— Те не само не намаляват, ами и се увеличават. Тоби, чу какво каза тя, нали?
Момчето кимна. Стоеше изправено като струна, по-близо до сестра си, отколкото до барона.
— Е, мислиш ли, че е полудял?
— Мисля, че се опитва да те защити, Сузана. Онези стари дами се държаха ужасно с теб. Щяха да разсипят репутацията ти. Не е ли така, сър?
— Да. И трите бяха обзети от злобно щастие. Аз я спасих, но тя не ми е благодарна, Тоби. В поведението й не виждам и капка благодарност.
— Тоби, подай ми моля ти се статуята на онзи мъж, който държи света върху коляното си. Изглежда тежък, така че внимавай.
Роухън вдигна ръка.
— Да, момчето ми, знам, тя никога не се е намирала в такова жлъчно настроение толкова дълго време. Чуйте ме и двамата. Ще бъда честен…
— Така, както беше с трите матрони ли?
— Това бе по-различно. Осъзнах с какво мога да помогна и го направих.
— Но, сър, защо ни искате? Сузана е права, вие не сте отговорен за нас. Дори не ни познавате, поне не толкова добре засега. Вярно, че сте девер на сестра ми, но ако просто й дадете двайсетте хиляди лири на Джордж, ще се отървете от нас. Знам, че човек с вашата репутация не желае да се занимава с деца, още по-малко — със съпруга. Всичко това е наистина объркващо, сър, особено след като не можете да се ожените за Сузана, дори и да желаехте.
— Това е така, Роухън. Ще се отървеш. Можеш просто да обясниш на твоите съседи, че всичко е било само една шега и в крайна сметка си ни изритал оттук.
Младият мъж скочи на крака, като събори стола си и изкрещя:
— Дяволите да ви вземат! Млъкнете!
Братът и сестрата се взряха с широко отворени очи в него. Той беше почервенял. Вената на врата му пулсираше лудо. В този момент не изглеждаше нито спокоен, нито сдържан, нито надменен. Нито пък развеселен.
— О, Боже — възкликна Сузана, очевидно вече по-спокойна. — Добре, Роухън, няма да хвърлям нищо по теб. Сега е твоят ред да се ядосаш. Но трябва да се съгласиш с нас. За Бога, та ти не ме познаваш. Как може дори да си помислиш, че би ме харесал за съпруга? При това съпруга, която не можеш да имаш по законен път? Всичко това няма абсолютно никакъв смисъл.
Лорд Маунтвейл погледна първо към момчето, после към сестра му.
— Бих могъл да се оженя за теб, и то по най-легален начин.
Младата жена поклати глава.
Гласът му прозвуча нежно и приглушено, докато говореше, като поклащаше на свой ред глава.
— Съжалявам, но ти никога не си се омъжвала за Джордж. Дамите бяха прави — Мариан е незаконно дете.
Сузана затрепери силно, като шепнеше:
— Не, не, не може да бъде. Не, Роухън, нали ти показах брачното свидетелство? Това бе церемония в съвсем тесен кръг, разбира се, но викарият беше мил и…
— Съжалявам. Чуй ме, трябвало е да бъде мил, тъй като брат ми му е платил солидна сума, за да се престори, че ви венчава. Разбрах го веднага, щом ми показа брачното свидетелство още в Мълбъри Хаус. Познавам този човек. Казва се Блай Макнали. Известен е в Оксфорд с това, че прави подобни симулации. Изкарва доста добри пари от тази работа. Много млади момичета са ставали жертва на неговите трикове. Джордж не се е оженил наистина за теб. Съжалявам, Сузана, това е било само една лъжа.
Тоби изглеждаше по-бял от рибешки корем.
Сузана стоеше изправена, сякаш бе глътнала бастун.
Най-после промълви едва чуто:
— След като си разбрал, че всичко е било измама, защо не ми каза като ти показах брачното свидетелство?
Баронът я погледна прямо.
— В началото не можех да повярвам, макар истината да се набиваше в очите ми. Винаги съм мислил, че Джордж е сериозен човек, ученолюбив, роден изследовател с безкрайна любов към картите. Беше споделил с мен, че мечтата му е да организира експедиция и да стане известен картограф. Вярвах, че е добросърдечен, олицетворение на нежността и добротата. А се оказа, че е постъпил така с теб. Та това е престъпно. Очевидно го беше направил, макар да не можех да го повярвам. Нито пък можех да разбия живота ви с Мариан, преди още да съм се запознал с вас. Независимо от постъпката на брат ми, детето си остава моя племенница, моя плът и кръв, затова реших да си дам малко време. Поради тази причина ви доведох и тук. И продължих да поддържам лъжата до тази нощ.
— И измисли и наследството, нали?
— Не е бил длъжен да го прави, Сузана — обади се с приглушен глас Тоби. — След като не си била омъжена за Джордж, дори да е имало завещание, то нямаше да стигне до теб.
— Аз го измислих.
В мига, в който произнесе думите, Маунтвейл осъзна, че не й бе оставил дори илюзията за някакъв избор. Току-що я бе блъснал в много дълбока вода.
— Разбирам — произнесе бавно Сузана, вгледана в камината, в догарящата оранжева жарава. — И сега се чувстваш толкова виновен заради стореното от брат ти, че си готов се жертваш сам, за да изкупиш грешката му? Съгласен си да се ожениш за мен и да признаеш Мариан за твое дете?
Сам се учуди от себе си, но гласът му прозвуча непоколебимо.
— Да, нещо такова.
— Но, сър, Сузана е права. Та ние дори не се познаваме. Ако баща ми не се бе опитал да измъкне пари от вас, така и нямаше да научите за съществуването ни.
— Но той се опита и аз вече ви познавам. Чуй ме, Сузана, планът със сигурност не е чак толкова лош. Ще бъда толерантен съпруг. Ще бъда добър баща на Мариан. Ще се опитам дори да понасям Тоби, от който получавам уртикарии и заради чиито щуротии не мога да се побера в кожата си.
— Сър, никога не съм правил щуротии!
— Знам и точно там е работата, нали? Ще ми станеш шурей и това е много хубаво, тъй като те обикнах. Обикнах всички ви. Останете тук. Останете с мен. Станете мое семейство. Ще ви защитаваме и така ще защитя и паметта на Джордж. Не искам хората да разберат какво ви е причинил. Не искам и майка ми да научи. Нали разбирате, родителите ми може да са се отдавали на разни пороци, но винаги са спазвали правилата на честната игра. Непрекъснато са се отдавали на удоволствия, но никога не биха причинили мъка на невинен човек, никога. Сега остана жива само майка ми, но не желая да й причиня болка. Трябва да разберете, че съм много загрижен за онова, което ще открия в Оксфорд. Предполагам, че вие също сте загрижени по този повод.
