така осъдително. Сузана поклати глава.
— Да не би да се опитваш да измислиш някоя подходяща за мен лъжа?
— Не, мадам. Но ви моля да говорите със сина си за всичко това.
— А, значи се страхуваш, че няма да ми кажеш същите неща по същия начин?
В отговор младата жена само отново я изгледа безпомощно. Май започваше да се усъвършенства в това.
Лейди Маунтвейл се изправи, прокара тънките си пръсти по перата на китката си.
— Възнамерявах да се насладя за известно време на Огъстъс, а след това да се върна в Италия. Винаги съм обожавала Венеция. Всъщност, дори си играех с мисълта да взема Огъстъс с мен. Но сега се появи тази… тази каша. Ще поговоря с Роухън. После ще видим какво ще правим. Поспи добре, скъпа.
Шарлот поне не я бе проклела или застреляла. Сузана се отпусна на стола, затвори очи за момент, само за момент. После щеше да си събере багажа.
Когато се събуди рязко, беше посред нощ и тя трепереше от студ. Затърси опипом свещи, но не откри нито една. Не можеше да събира вещите в тази тъмница.
Успя да се съблече, да постави внимателно великолепната рокля на свекърва си върху облегалката на стола и да се пъхне под завивките.
В мига преди да се унесе отново, внезапно осъзна, че Роухън сигурно бе давал на брат си много повече от двайсет лири на тримесечие.
Джордж не се бе грижил дори дъщеря му да бъде задоволена. Усети сълзите, горещи и парещи, да бликат от очите й и да се стичат по бузите. Целият й живот бе една лъжа. Глупостта й бе невероятна. Нищо чудно, че Джордж не бе пожелал да я представи на семейството си. Какво би могъл да каже? „Това е любовницата ми, а това — моето незаконно дете.“
Никога не се бе съмнявала в уверенията му, че баща му, а след това и по-големият му брат ще го лишат от наследство, а заедно с това — и нея, и Мариан. Трябвало му време, повтаряше непрестанно той. Скоро щели да бъдат заедно, едно семейство, и всички щели да разберат. Нищо чудно, че през последните години бе посещавал толкова рядко Мълбъри Хаус. Знаел е, че рано или късно ще бъде разкрит. А може би просто изобщо не ги бе обичал. Може би е бил отегчен. Не е желаел пак да го пита дали е казал на големия си брат. Вече не ги е искал. Дори собствената си дъщеря.
Щеше да го убие, ако вече не беше мъртъв.
Беше се самозалъгвала в продължение на пет години и сега й се струваше, че ще умре от мъка заради това. Проклинаше себе си още повече, отколкото неверния си любим. Винаги се бе мислила за много умна и проницателна. Плака, докато гърлото я заболя, докато не й останаха повече сълзи, но болката остана все така дълбоко в нея. Джордж я бе излъгал, защото тя не можеше да му предложи нищо ценно, защото заслужаваше само един фалшифициран брак.
15
— И това, майко, с най-противните подробности, е онова, което й е причинил Джордж.
Кипеше от гняв към брат си, който ги бе напуснал и никога нямаше да може да отговаря за стореното.
Бе възнамерявал да не разказва действителната история на майка си, но, вярна на невероятно хитрата си природа, тя го бе събудила насред дълбок сън и бе измъкнала истината от него, преди да отвори дори едното си око и да разбере какво всъщност става. Сега бе ядосан на себе си заради това, но не можеше да промени стореното. Тя го бе надхитрила, но го бе направила добре.
Вече бе напълно разсънен и се проклинаше, задето спеше така дълбоко. Шарлот, застанала до прозореца, гледаше към терасовидните градини.
— Съжалявам, майко — обади се младият мъж, — не исках да разбереш, нямаше нужда. Но ти си проницателна като игуменка. Хвана ме натясно.
Лейди Маунтвейл се обърна с лице към него.
— Да, прескъпи мой, мозъкът ти никога не работи на пълни обороти непосредствено след като си се събудил.
И замълча. Закрачи напред-назад из спалнята на сина си. Той все още бе в леглото, разбира се. За разлика от него майка му ставаше рано. И винаги бе в най-върхова форма рано сутрин. А сега бе едва шест часа.
Роухън все още не съжаляваше за нищо от стореното предишната вечер. Не бе променил нито едно от намеренията си, особено пък това да се ожени за Сузана.
Обичаше името й. То просто лягаше на езика му. Предполагаше, че дори когато бе вбесен, неговото произнасяне щеше да му действа като лекарство.
— Знаеш ли, прескъпи мой, приятно ми е, че си искал да предпазиш ушите ми от истината за безчестието на брат си. Но аз си знаех, че ти никога не би се оженил за едно момиче, за да го държиш скрито. Ти щеше да парадираш с него и да го глезиш до пресищане, както сега възнамеряваш да направиш със Сузана и с Мариан. — Гласът й внезапно прозвуча особено решително. — Но вече край на предпазването на Джордж. Онези, които трябва да бъдат предпазени, са Сузана и Мариан. — Започна отново да крачи. — Почти пет години — промълви тя, по-скоро на самата себе си и на камината, отколкото на барона. След това се обърна с лице към сина си, подпрян на лакти върху леглото, разчорлен, с леко набола брада, от което трапчинката на брадичката му изпъкваше още по-ясно. — Но що за човек е бил Джордж? — възкликна най-сетне Шарлот, неспособна да остави тази болезнена тема. — Струва ми се, че не съм го познавала.
— Не знам. Възнамерявам да отида в Оксфорд, за да открия истината. Несъмнено е познавал човека, който отвлече Сузана заради картата. Съжалявам, майко.
— Знам. Аз също съжалявам. Кога заминаваш за Оксфорд?
— Трябва да тръгна веднага, след като получа съгласието на Сузана да се венчаем в тесен кръг. Никой друг — нито приятелите, нито съседите, нито дори Фиц — не трябва да знае истинското положение на нещата. Онова, което науча, също ще опитам да запазя в тайна.
— Да, така би било най-добре. И аз мисля, че трябва да се ожениш за Сузана преди да тръгнеш за Оксфорд. Тя е много горда. Джордж я е предал, направил я е на глупачка и тя несъмнено се огъва под смазващата тежест на този факт. Най-вероятно се чувства безполезна, нежелана, не струваща пукната пара. Да, трябва да се ожениш за нея. В противен случай, страхувам се, тя може да се опита да напусне Маунтвейл, за да ти спести тази благородна саможертва. Венчавката трябва да бъде съвсем потайна. Ще успееш ли да се сдобиеш със специално разрешително?
— Да, колкото се може по-скоро.
— Ще осиновиш ли Мариан?
— Разбира се.
Младият мъж се почеса по гърдите, усети погледа на майка си и побърза да се покрие със завивките. Тогава си даде сметка, че тя гледаше през него, а не в него. Е, тя му бе майка, в крайна сметка.
— Поне няма да се налага да се тревожим за нея, след като ти стане съпруга. Тя разбира правилата на играта. Може да си остане тук, в Маунтвейл Хаус, в разкош и удобство, докато ти си стоиш в Лондон и правиш каквото ти сърце желае.
— Защо мислиш, че ще искам да бъда сам в Лондон? Всъщност, майко, когато отивам в Лондон, ще ги вземам и тримата с Мариан и Тоби.
Баронесата се взира дълго в сина си, без да произнесе звук.
— Но тя не е като мен, нито пък е от слабохарактерните душици — рече най-после тя. — Сама ми го каза снощи. Да, Сузана ще бъде нещастна. Не само заради теб. Помисли си само за твоите любовници, прескъпи мой, за всичките приеми, балове, за Клуба на четирите коня, за операта, за…
— Смея да кажа, че на нея операта ще й хареса и… — Гласът му секна рязко като откъртил се от скала камък. Внезапно си бе дал сметка как говореше на нея, майка си. Впи поглед в пръстите на краката си, като ги размърда под одеялото. И се изкашля. — Т.е., естествено, че когато пожелая да се отдам на задоволяване на моите апетити, ще се погрижа тя също да се забавлява добре. Не може да не знаеш, че ще го сторя.
