самоуверен в най-голяма степен, това се подразбираше от само себе си.
— Ако ми родиш наследник и след това пожелаеш да си идеш, тогава синът ни ще остане при теб, докато стане на възраст да ходи на училище. Аз обаче винаги ще вземам активна роля в живота му. Съгласна ли си?
— Не, прекалено е жестоко. Не съм съгласна. Аз не съм чудовище. Не, изобщо забрави за това.
Тя си играеше изкусно с всички свои доводи. С наслаждение би наблюдавал умелото й изпълнение, ако не бе заложил доста много на резултата. Тя обаче сама му носеше развръзката.
— Какво предлагаш в такъв случай? Не, сега ще говорим само за брака. За нищо друго. Забрави намерението си да избягаш от мен с Мариан и Тоби. Това няма да стане. Няма да го позволя. Забрави и за идеята да ме напуснеш с моя наследник.
При тези дума Сузана прехапа горната си устна. Беше спечелил, знаеше го, но въпреки това въпросите и съмнението в погледа й му бяха омразни. Най-сетне тя каза точно това, което бе очаквал да чуе от нея.
— Искаш да кажеш, че изобщо нямам избор по този въпрос, така ли?
— Да, нещо такова.
— В такъв случай няма смисъл да бъда разумна, нали? Ще приема обещанието ти. За какъв период от време?
— Петдесет години.
Младата жена го стисна за гърлото и опита да го раздруса.
— Не вземаш на сериозно нищо от онова, което казвам.
Погледна го право в очите. Те бяха красиви, зелени като гъстата трева по краищата на градината в имението Маунтвейл.
Но какво общо можеха да имат две очи с цялата тази работа?
— И дори няма да признаеш, че всички изложени от мен причини да не се омъжа за теб не са основателни?
— Не са. Сещаш ли се за някоя основателна?
Отпусна ръце върху раменете му. Взря се в шалчето около врата му. Изглеждаше прекрасно, също като него; той обаче бе женкар. О, Боже милостиви. Сузана преглътна с усилие.
— Поне мислех, че обичам Джордж.
Роухън усети прилив на гняв, но той премина бързо, тъй като Джордж вече го нямаше и животът се бе променил, като бе създал други възможности. Нищо не беше същото, слава Богу. Застана в позата на разумния мъж, какъвто знаеше, че е.
— Сузана, знам, че не ме обичаш… още. Познаваш ме само от една седмица. Аз също не те обичам. Как бихме могли да изпитаме чувства един към друг за такъв кратък период от време?
— В такъв случай това ще бъде брак по сметка, като всички предимства ще бъдат за мен, така ли?
— Не, той ще бъде от изключително значение и за моето семейство. Като защитим името на Джордж, ще запазим името и на Карингтънови. Не се съмнявай и за момент, че онзи, който заподозре нещо за брака ти с моя брат, няма да открие светкавично истината. Този мним свещеник, Блай Макноли, е добре известен. Не, това е единственото решение. Аз ще защитя Джордж, а по този начин — и репутацията на Карингтънови. А ти ще станеш наистина член на това семейство. Всичко ще бъде както трябва. — Погледна я и се усмихна ослепително. — И ще имам дъщеря и син, ако пожелаеш да направиш това за мен, а може би и няколко деца.
— Ще ме пуснеш ли да си отида?
В първия момент му се стори, че става дума за след петдесет години. Но не. Тя говореше за сега, за днешния ден, просто искаше да си отиде от живота му. Пусна я от обятията си, но не се отдръпна от нея.
— Не.
Младата жена закрачи напред-назад, също като майка му, с дълги и сигурни стъпки, смръщила замислено чело. Нямаше красотата на майка му, но притежаваше нещо дълбоко, тайнствено и силно. Беше неповторима. И безкрайна скъпа, поне за него. А какво друго имаше значение, за Бога? Желаеше я, беше толкова просто. В главата му нахлуха мисли за капризния характер на съдбата; Роухън разтърси глава. Каквато и да бе тази жена, тя му подхождаше. Господ я бе създал само и единствено за него.
Наблюдаваше я, изпълнен със задоволство. Тя продължаваше да крачи, като правеше пауза на всеки няколко крачки, очевидно потънала в дълбок размисъл, след което поклащаше глава и тръгваше отново. Добре, това означаваше, че отхвърля доводи. Още по-добре за него самия. Баронът седна на един стол, облегна се назад. Подпря глава върху стиснатите си длани. Гледаше я как се движи. Беше много грациозна. Щеше да се поти по привлекателен начин.
Внезапно Сузана се завъртя рязко и застана с лице към него.
— Видях те. Усмихваше се. Защо?
— Ако ти кажа, може да ме атакуваш. Може да се втурнеш в библиотеката, да грабнеш грозната китайска ваза и да я хвърлиш върху главата ми.
— Вероятно някоя отвратителна мъжка мисъл те е накарала да се усмихнеш.
— Точно така.
Младата жена седна и приглади полите си. Едва сега Роухън забеляза, че тя носеше една от трите си грозни рокли — светлосивата, избеляла почти напълно от много пране. Проклетата дреха стигаше почти до брадичката й. И не беше скроена както трябва. Падаше право върху гърдите й, без да ги оформя, без да моделира фигурата й. В този момент тя закърши ръце. При тази гледка баронът изви едната си вежда.
— Кажи, каквото имаш да ми кажеш, Сузана.
— Все още мисля за онази работа с наследника. Бих те оставил да направиш с мен онези неща… колко ли пъти ще трябва, за да забременея?
— Това се нарича любене, поне при нас ще бъде така. Жалко, че не го вярваш. Но след това ще го повярваш. Имай ми доверие.
Гласът й прозвуча язвително и хладно, когато отговори:
— Любене ли? Това най-вероятно го е измислил в древни времена някой мъж, за да привлече дадена жена в леглото си.
— Не мисля така. Но, честно казано, не съм специалист по древния Египет, така че мнението ми не е меродавно.
Ако китайската ваза бе някъде наблизо, щеше да я запрати върху главата му.
— И не може да има гаранция, че ще бъде момче. Може да се наложи да се подлагам в продължение на години на това, преди да се сдобиеш с наследник.
— Така е. — Погледът му отново се премрежи. — Доста ми се нрави мисълта да имаме пет момичета преди да направим момчето. Не изпадай в меланхолия, Сузана, това няма да отнеме чак толкова дълго време; не повече от двайсет години.
Младата жена потръпна. Какво, по дяволите, бе сторил с нея Джордж? Всъщност се досещаше. Много мъже нямаха и представа за женското тяло. Други пък го познаваха, но това не променяше поведението им. Баронът смяташе, че за всеки представител на силния пол е задължително да премине сериозно обучение за това, как да люби както трябва една жена. И баща му се бе погрижил той самият да получи тези знания.
Щом Роухън навърши четиринайсет години, неговият родител бе потрил доволно ръце, бе го ударил приятелски по гърба и го бе предал на грижите на най-опитната си любовница, Мери Клер от Уексфорд, Ирландия. Тя му бе давала уроци три пъти седмично в продължение на шест месеца. Всъщност, както сама бе признала няколко години по-късно, след третата седмица той повече не се нуждаел от уроци, но компанията му й доставяла удоволствие, а и баща му, бе добавила със смях, й бил платил щедро и прещедро, за да бъде момчето във форма. Сега младият мъж опита да си спомни дали някога бе изпитал смущение в присъствието на Мери Клер. Според него подобно нещо не се бе случвало никога.
Все още от време на време се виждаше с нея. Тя бе прекрасен приятел. Смъртта на баща му я бе разстроила толкова много, че майка му бе отишла да я утеши. И оттогава двете жени се бяха сближили доста.
Колкото до двамата му братя, те също бяха получили прилично обучение. Нямаше причина Джордж да се е държал като дръвник. Неговата учителка не бе Мери Клер, но баща им не би го оставил в ръцете на
