— По-късно, да, бих искал, но в момента желая най-много да те целуна.
И той се наведе към нея, но младата жена се отдръпна и рече:
— Каза, че всеки, който има някакви подозрения, може да разбере истината за брака ми с Джордж. Или да попита мистър Байъм, за да научи, че сме младоженци. Не се сетих по-рано за това. Божичко, нищо няма да излезе от цялата работа, Роухън, ня…
— Вече го направихме — отвърна баронът и я целуна. И промълви, без да се отделя от устните й: — Мистър Байъм ме увери, че няма да каже и думичка, дори да му изтръгнат един по един ноктите от пръстите. Вече си моя, Сузана. Съвсем законно. И тайната ни е в безопасност.
Усещането не беше неприятно. Дори изпита някакво възбуждащо затопляне в корема, нещо непознато за нея, което изчезна веднага след като баронът отдели устните си от нейните.
Младият мъж се усмихна, вперил поглед в лицето на своята млада съпруга, и докосна закачливо връхчето на носа й.
— Справи се добре. Твоето
Сузана кимна. „Лейди Маунтвейл.“ Този път беше наистина. Забеляза, че мистър Байъм се усмихваше на нещо, което му казваше Шарлот. Тоби играеше със стария окуцял териер на викария, Бъши. Младоженката заотстъпва бавно по-далеч от него. От своя съпруг.
Преди по-малко от две седмици все още плевеше своята градина с изцапани до лактите ръце, загрижена за парите, за ибериса, за баща си, вечно разтревожена от нещо и за нещо, но тогава сама си бе господарка, сама управляваше живота си. Тоби и Мариан бяха нейна отговорност. Честно казано, баща й също бе нейна отговорност. И бе спала сама.
Сега вече бе дама от висшето общество, без абсолютно никакви парични проблеми. Единственото, което трябваше да направи, бе да даде обет пред един мъж, когото почти не познаваше. Той сега притежаваше както нея, така и всичките и отговорности. Струваше й се, че сделката бе изключително неизгодна за Роухън; той обаче се усмихваше. Цялата тази работа като че ли му доставяше истинско удоволствие. Но защо? Тя му бе донесла не само безброй задължения, а и опасности. Побъркал ли се беше, та изглеждаше толкова доволен? Не беше чак толкова наивна, че да вярва в искреното му възхищение. Възможно бе да му се струва приемлива, но нищо повече от това. Та той бе заобиколен от красавици през целия си живот. Не, бе постъпил така, за да спаси семейната чест. Всичко друго, което й бе казал… не, не можеше да си позволи да вярва на тези неща.
Баронът й подаде чаша шампанско, след което се обърна и заяви:
— Вдигам тост за красивата си млада съпруга Сузана Карингтън, която ме направи толкова щастлив.
— Слушай, слушай!
Това бе Тоби; той тъкмо отпиваше от двете глътки шампанско, които му бе осигурила неговата богиня, Шарлот.
Тръгнаха си не след дълго. Но първо мистър Байъм изгаси свещите и сградата потъна в мрак. Роухън желаеше да намали до минимум риска някой да ги види и да се зачуди какво правеха тук по това време.
— Е, свърши се — рече той вече в каретата. — Какво мислиш, майко?
— Мисля, прескъпи мой, че се справи превъзходно с тази работа. Прекрасно изпълнение, достойно за скъпия ти баща. Той в крайна сметка щеше да бъде доволен, щом опознаеше Сузана и Тоби. Да не говорим за малката мишчица.
— Мариан мишчицата — каза Тоби и се прозя. — Това ми харесва.
— Да, наистина се справих добре с това. Само да не забравяме, че сме били тук на вечеря по покана на мистър Байъм. Вечерята бе първокласна, единодушни сме по този въпрос. Вярно, че е малко необичайно. Осъзнах го особено добре тази сутрин, когато Фиц ме изгледа по начин, който говореше
Младата жена вдигна рамене; не желаеше дори да мисли за онова, което се бе случило преди малко, за новото си положение. И за досегашното. Изкашля се и заяви ни в клин, ни в ръкав:
— Ози обеща утре да ми донесе състезателното котенце.
— Доколкото знам, надбягването за този месец ще се състои следващата събота. Ние може да не бъдем тук по това време.
„Ние“. Нима щеше да й позволи да отиде с него в Оксфорд?
Премести поглед към лицето му. Беше й се ухилил до уши. Но не каза нищо повече.
— Казах на майка да не позволява на Сабин да се доближи до теб.
Младата жена се обърна бавно. Всичките й вещи бяха преместени в апартамента на барона и точно в този момент той влезе през вратата, която свързваше стаите им, бос и облечен в син халат, със стар и удобен вид. Почувства, че бе гол отдолу. Изглеждаше обаче напълно спокоен, гласът му звучеше безметежно, без сянка от заплаха.
— И защо Сабин да не идва тук?
Все още беше с прекрасната рокля, която й бе дала Шарлот.
— Обърни се, за да ти помогна да се измъкнеш от тази дреха.
— Защо?
— Какво? О, Сабин. — Беше се взрял в белия й врат, в няколкото къдрици, прилепнали по него. Мургавите му пръсти изглеждаха толкова тъмни на фона на тази бяла плът. — Сабин или ще започне да ти дава съвети… или ще заяви, че няма да можеш да ми доставиш удоволствие както трябва.
— Какво?
— Ами — поде провлечено Роухън, като спря само за момент, колкото да се наведе и да я целуне по врата. — Сабин ме харесва. Иска да постигне целта си. С две думи, иска да спи с мен.
Сузана замръзна на място, по-неподвижна от малкото дъбче, което бе посадил миналата година в градината на мястото на стария клен, повален от гръм.
Целуна новата ивица бяла кожа, която се разкри след като разкопча следващото копче. Ако не грешеше — а той не грешеше — младата му съпруга потръпна, почти незабележимо, но достатъчно, за да го накара да я целуне още веднъж и да се усмихне.
— Аз естествено никога не бих спал с момиче от персонала. Това просто не се прави.
— Естествено. Дори това момиче да е французойка и да е много хубаво.
— О, френският произход няма почти нищо общо с това. Просто английските дами с голямо удоволствие наричат френските дами мръсници. Това не е вярно и англичанките го знаят много добре. Просто им харесва да играят на тази игра.
Междувременно бяха разкопчани още три копчета. Беше стигнал до долната й риза, по-точно — някоя от долните ризи на майка му. Беше цялата от бледожълта дантела и атлаз, изключително гладка и мека. Божичко, това бе истински празник за сетивата.
Разтвори роклята и внимателно я свали от раменете й. Но не разголи ръцете й, а остави дрехата да виси на лактите й, като по този начин ограничи движенията й. След това бавно премести тънките презрамки на долната риза, първо от едното, а след това — и от другото рамо. Целуна всеки сантиметър плът, скрита под въпросните меки презрамки.
— Роухън?
— Хмм?
— Ако разкопчееш още няколко копчета, ще мога да довърша сама останалото.
