Точно такива, каквито искаше да получи и баронът.
19
— Роухън!
Това бе Мариан, в изключително добро настроение, в ръцете на Лоти. Момиченцето скочи веднага на земята и се втурна към него. Протегна слабите си ръчички; той я взе и я сложи да седне върху бедрото му.
— Гладно ли си, мишленце? Виждам, храната изобщо не те интересува. Това мъниче тук се казва Шиши и ти трябва да бъдеш много мила с него. То е съвсем малко, а не голямо момиче като теб.
Само след минути детето вече тичаше след котето из цялата трапезария, като викаше и се смееше; животното очевидно също се забавляваше добре.
— Ще кажа на Ози, че котето днес е взело първия си урок — обяви баронът. — Урок по оцеляване. Никога не е прекалено рано да бъде научен. Само ги погледни. Виж го как тича. Надявам се, че все пак от него ще излезе шампион, Сузана.
Младата жена не можеше да отдели погледа си от него. Този човек — новият й съпруг — да е развратник? Женкар? Сладострастник? И да се смее и забавлява толкова при гледката на едно тичащо момиченце и коте? И да знае толкова много неща за шибоите?
— Знаеш ли — рече бавно, без да го погледне тя, — че шибоите могат да се използват за ароматизиране на сладка и сосове?
— Разбира се. Те са прекрасна подправка, тъй като наподобяват мириса на карамфила. — Внезапно млъкна, забелязал изражението й. — Кажи ми за какво мислиш, Сузана.
— Мислех, че сте истинска загадка, милорд. Мислех, че много от частите на тази мозайка като че ли нямат нищо общо помежду си, сякаш мозайката, която вижда светът, не е мозайката, която си всъщност.
Баронът се засмя.
— Това означава ли, че отсега нататък няма да започваш всеки свой коментар с
— Репутация — повтори замислено тя и се намръщи. — Онези три стари вещици ме мислеха за развратница, преди да се появиш ти и да ме спасиш по странния си начин. Но това можеше като нищо да се превърне в моя репутация. Въпреки, че не съм развратница. Всичко това е много любопитно, не мислиш ли?
Маунтвейл я погледна; желаеше я отчаяно. Тъй като не му идваше наум какво да каже, само кимна.
Съпругата му не беше девственица и този факт, колкото и странно да беше, усложняваше нещата. Никога досега не се бе сблъсквал с подобен проблем. Трябваше да помисли сериозно по този въпрос, да планира и да изготви своя стратегия.
Изпрати още едно писмо до Филип Мърсъро, този път до Динуити Манър, за да го информира отново за очакващото го удоволствие, ако случайно се намира по това време в провинциалната си къща. След което потъна в мрачни размисли. Това го отегчи бързо. Взе Мариан от Лоти и я изведе на разходка с Гъливер. Момиченцето викаше от удоволствие, а верният кон й пръхтеше през рамото си. Едва бяха излезли на пътя, когато насреща им се зададе лейди Донтри, седнала удобно в каретата си, с високо боне на главата, декорирано с боядисани в пурпурен цвят щраусови пера. Беше наистина трудно да не се загледаш в тези пера.
Роухън се усмихна и я поздрави.
— Господин барон — кимна в отговор тя. — Това ли е момиченцето?
— Това е моето момиченце, Мариан. Мишленце, кажи „Добър ден“ на лейди Донтри.
— Добър ден. Може ли да си взема едно от тези пурпурни пера?
За учудване на лорд Маунтвейл дамата издърпа едно от перата на бонето си и го подаде на детето, с което очевидно му достави неописуемо блаженство.
— Благодаря ви, мадам — рече Роухън. — Много мило от ваша страна. Нали е много сладка?
— Да, прекрасна е, същинско ваше копие, господин барон. Не направихте добре, че не доведохте толкова дълго момиченцето и майка му в Маунтвейл Хаус, но сега вече са тук и мисля, че това е най- важното. Вие изпълнихте задълженията си. Шарлот сигурно е смаяна от всичко това, нали?
Мариан размахваше перото над главата на Гъливер. Той пръхтеше и клатеше нагоре-надолу глава, като опитваше да измъкне перото от ръцете й.
— Достатъчно, мишленце — обади се младият мъж. — Гъливер може да ни събори в някоя канавка.
И, без да се замисли, целуна детето по слепоочието.
— Баща ви ви целуваше точно по същия начин, когато бяхте мъничък, господин барон — обади се лейди Донтри. — Та, какво казахте за бедната Шарлот?
— Майка ми обожава и Сузана, и Мариан, мадам. Прие добре ранния ми брак.
— Роухън!
Момиченцето размаха перото в лицето му.
— Виждам, че започва да се отегчава. По-добре да тръгваме, преди да е направила някоя беля. За мене беше удоволствие да ви видя, мадам.
— Тя не ви нарича „татко“. Но в това няма нищо чудно, като се има предвид, че не ви е виждала чак толкова често. Вярвам, че скоро ще поправите този пропуск. Кажете на скъпата Шарлот, че скоро ще я навестя.
И лейди Донтри сръга кочияша в гърба с бастуна си. Човекът подскочи, миг след това същото направи и конят.
Маунтвейл прегърна Мариан, която не бе разбрала нищо от това. Тя продължаваше да се клатушка напред-назад върху бедрото му. Гъливер пръхтеше.
Младият мъж реши, че е време да се връщат вкъщи. Когато наближиха конюшнята, чу Джейми да пее с цяло гърло с широкия си западняшки акцент.
Мариан избухна в смях и се обърна към Роухън.
— Какво значи „пробвала“?
Той я целуна по носа.
— Значи, че опитала да изпие лимонадата си със сламка. Ела да намерим майка ти. Джейми, всичко наред ли е при теб?
В този момент се сети, че бе забравил да го уведоми за новото си семейно положение. Преди обаче да успее да каже нещо, конярят кимна и рече:
— Напълно разбирам, милорд. Трябва да мълча. Ни съ притиснявайти, чи ши съ изпусна да кажа нещо.
— Благодаря ти. Няма да се притеснявам. Извини ме, че не те запознах по-рано с положението.
— Няма за к’во да съ притеснявате нито вий, нито аз. А сега, Мариан, ела при Джейми.
— Как така успяваш да съчиняваш петостишията си на най-правилен английски и със следващото отваряне на устата да обезобразяваш красивия език?
