И той се извъртя, за да застане пред широко усмихнато момиченце. Щом той си отмести, малката прелетя през пролуката и прегърна с две ръце крака на барона.
Той се наведе веднага и я вдигна.
— Добро утро, мишленце. Добре ли спа? Пусна ли кръв от крака на мистър Тинкър?
— Той ми стоеше на пътя — обясни Мариан и погледна от височината на ръцете на Роухън към двамата господа, които имаха вид на ударени от гръм.
— Тинкър, Пулвър, това е моята дъщеря, Мариан.
— Тя прилича страшно много на вас, милорд.
— Да, прилича — отвърна без колебание младият мъж.
— Може да наследи и прекрасния характер на баба си — обади се Тинкър. — О, Боже — възкликна миг по-късно той, — нейно възхитително височество е вече баба. Това е немислимо, невъобразимо, направо абсурдно. Трябва да е съсипана. О, Боже!
— Не се притеснявай. Мариан и съпругата ми допаднаха много на майка ми. Скоро ще се запознаете и с Тоби, братчето на моята жена. Добро момче е, учи при мистър Байъм, докато тръгне в Итън. Така, питам ви за трети път, какво искате?
В този момент Мариан се дръпна напред.
— Мама — рече тя и се дръпна още по-силно.
О, не, не можеше да стане така. Всичките му изпълнени с нежност видения как събужда Сузана и как наблюдава красивите й, замаяни от съня очи да подивяват от страст, започнаха да избледняват.
— Върви — рече Маунтвейл и постави детето на пода.
То хукна към леглото и започна да го щурмува. Успя да смъкне повечето завивки на майка си, докато се мъчеше да се качи при нея.
Чу Сузана да изпъшква, а след това да се смее.
— Скъпичко, добро утро. Колко красива си тази сутрин. Ела да ме прегърнеш.
Не след дълго младият мъж чу смукане на пръсти и се усмихна. Обърна отново поглед към Тинкър и Пулвър. Те го съзерцаваха така, сякаш му бяха израснали кучешки зъби и по устата му се бе появила пяна.
Усмивката изчезна от лицето му.
— Така, какво има? Все още е сутрин, нали, и западното крило не е пламнало, а? Да не би мисис Бийт да ви е настанила на тавана?
— Ами, милорд, започна Пулвър, — работата е там, че мис Лили се появи в дома ви в Лондон, защото била много притеснена за вас. Ние не знаехме какво се е случило, тъй като нямахме никаква връзка с вас, освен писмото, което изискваше присъствието ни тук. Не можехме да обясним нищо на мис Лили. Тя е разтревожена, милорд. Не разстроена, защото това не е в стила й, но определено разтревожена.
— О, по дяволите — възкликна младият мъж.
Изобщо бе забравил за съществуването на Лили, което не бе особено похвално от негова страна.
— Решихме, че ще искате да научите незабавно — додаде Тинкър. Снижи глас и продължи да говори, като прикри уста с длан. — Баща ви, милорд, никога не забравяше да информира всички дами за своето местонахождение.
Роухън завъртя очи.
— Благодаря, че ме информирахте. Пулвър, след като си тук, ще ти намеря работа. Не, почакай… оставаш да почиваш в леглото до обяд. После може да се усамотиш със сметките за чифлиците на имението. Възможно е по-късно да се присъединя към теб, ако пожелая да се самобичувам. Но, честно казано, подобно решение ми се струва доста невероятно.
И затвори вратата на спалнята под носовете им.
21
Обърна се и видя Сузана, седнала в леглото, придърпала завивките до врата си, тъй като бе съвсем гола. Мариан седеше в скута й и пееше някаква песен, която подозрително приличаше на петостишията на Джейми.
Маунтвейл се приближи до леглото и се пъхна под одеялото.
— Е, мишленце, ще попееш ли сега и на мен?
— Трябва да поговоря с Джейми — рече с въздишка младата жена.
— Струва ми се, че познах песничката.
Наведе се и я целуна по бузата. Разпери пръсти и започна да разресва разбърканите й коси. Тя го съзерцаваше безмълвно.
— Отново ли се чувстваш като животно?
Потърка кожата на главата й, след което започна отново да й разресва косите.
— Мариан е тук.
— Защо си играеш с косата на мама, Роухън?
И той изплю камъчето, без да се замисли.
— Тя има най-красивата коса на света, мека като козинка на норка, и обичам да я пипам. Но снощи майка ти спа много неспокойно. Просто оправям заплетеното с пръсти.
Сузана изсумтя.
— Какво е норка?
— Едно животинче с много ценна козина. Ще ти подаря маншон от норка за рождения ден. — Момиченцето го гледаше, наклонило глава на една страна, точно както правеше и Джордж. После вдигна длан и докосна косите на майка си. — Мека — заяви то.
Миг по-късно пръстите му политнаха отново към устата. Облегна се върху гърдите на младата жена. Не след дълго мляскащите звуци станаха по-тихи и спокойни.
— Притеснява ме това, че сякаш изтривам всичко за Джордж, като променям миналото му така, сякаш изобщо не е съществувал — рече тихо Роухън. — Ще взема дори дъщеря му. Ще й кажем ли истината някой ден? Не знам. Но това ме притеснява, Сузана.
Тя лежеше гола в леглото му, а дъщеря й спеше върху нея. Всичко това му се струваше много странно. Но не чак толкова странно, колкото изминалата нощ. Под сериозния тон в гласа му младата жена дочу болка. Изкашля се.
— Джордж не заслужава да бъде заличен. Но, от друга страна, заслужава ли да има дъщеря, да има Мариан?
— Той бе съвсем млад.
— Както и аз. Бях дори още по-млада от него. Това извинява ли го?
— Не, разбира се, но жените като че ли усещат по-добре от мъжете нуждите на живота. Той беше още момче.
— Не е бил момче, ако наистина е замислял нещо с онзи мистър Ламбърт. Не е бил момче, щом е наел онзи мним свещеник да ни венчае наужким.
— Да, права си, естествено. Въпреки това, Сузана, честно казано се моля в Оксфорд да открием нещо, което да обясни, да оправдае поне донякъде явната нетактичност и себичност на брат ми.
— Да оправдае противозаконните му действия, може би?
— Да.
— Роухън, ние ще открием истината. После ще се справим с нея, с онова, което открием, каквото и да е то. Надявам се, че Джордж не е злодей, но онова, което научих за него през последните дни, действа страшно обезкуражаващо. Днес ще можем ли да тръгнем?
— Утре сутринта, обещавам. Непрекъснато отлагам, нали? Но днес трябва да се свършат доста работи. Нали видя двамата мъже на прага? Тинкър, пълният и по-ниският, е моят камериер, а преди това е бил камериер на баща ми. Слабият, който като че ли е готов всеки момент да се строполи в ковчег, е Пулвър, секретарят ми. Трябва да им помогна да се настанят, да въведа Пулвър в делата на имението. Ако не работи, той съвсем ще спре да се храни. Не бих искал да бъда отговорен за гладната му смърт.
— И те са дошли само, за да ти кажат това за твоята любовница?
— Значи си чула, така ли?
