— Била толкова разтревожена за теб, че отишла в лондонския ти дом, нали? Любовница, която посещава къщата на своя покровител?
— Не, но, разбираш ли, Лили не я бива в писането. Научих я на някои неща, но когато е разтревожена, забравя как да пише дори собственото си име.
— Учил си твоята любовница да пише?
— А защо не?
— Като че ли мъжът не може да живее единствено със секс.
— Това не е пълната истина. Даже човек с моята репутация от време на време има други мисли в главата си освен секс. Лили би ти допаднала. — Спря да говори за момент, загледан в портрета на един отдавна умрял представител на семейство Карингтън, след което добави: — Отдавна я познавам. Тя не е някое двайсетгодишно момиченце. Тя е зряла жена.
— Не е ли странно това?
Баронът изви вежди. Косата му бе разбъркана. Тъй като бе рус, наболата по лицето му брада не личеше много. Сузана отмести поглед към русите косми по гърдите му. Бе галила тези гърди, бе чувствала космите по тях между пръстите си. И всичко това й бе доставяло удоволствие.
— О, разбирам. Тя ли обучава новопостъпилите в твоя харем?
— Така, какво знаете за харемите, лейди Маунтвейл?
Тя придоби внезапно съкрушен вид.
— Почти нищо. Освен, че сега, както изглежда, съм част от един от тях.
Роухън вдигна длан и започна отново да глади косите й.
— Скоро ще се наложи да мина от другата ти страна. Косата ти оттук вече е гладка като коприна, няма нито едно заплетено кичурче.
Младата жена въздъхна и се облегна на него, завряла буза в рамото му. Мариан се размърда услужливо, докато се намести по малко и върху двамата.
Вратата се отвори и през нея подаде глава Тоби.
— Тоби, преди да влезеш, иди да намериш Фиц; кажи му, че бихме искали закуската да ни бъде сервирана тук. Можеш да се присъединиш към нас. Както виждаш, Мариан вече го е направила. — Едва изчака момчето да излезе, за да се обърне отново към своята съпруга. — Какво ще кажеш, ако призная, че нямам никакъв харем?
— Хайде, хайде, мъж с твоята репутация. Имаш няколко десетки жени. Снощи не трябваше да се изненадвам изобщо, когато ме накара да си изгубя ума. Пък и нали си известен с уменията и майсторството си?
— Всъщност — промълви замислено Маунтвейл, — последната нощ бе истинска изненада и за мен самия. Докато те галех с пръстите си, ти направо избухна. Много добре го направи, Сузана.
— Не го направих нарочно. Нямах представа, че един мъж може да прави подобни неща на една жена.
— О, да, но това не е всичко. Това е страстта… понякога човек изобщо не контролира реакциите си. Точно така се чувствах снощи и аз. И много се надявах тази сутрин да повторим всичко, но какво може да стори човек?
Мариан засмука по-силно пръстите си.
— Хареса ли ти снощи, скъпа моя?
Не би трябвало да се шокира от въпроса й, знаеше, че не би трябвало. Вече познаваше достатъчно добре свекърва си, за да знае, че за нея е напълно нормално да я пита дали е била съвсем гола с някой мъж в леглото и дали го е оставила да прави с нея всевъзможни неща, доставили й удоволствие. Сузана преглътна рязко, после изправи рамене. Какво друго можеше да направи?
— Да, мадам, хареса ми.
— Сладкото ми момче — възкликна Шарлот. — Никога не ме е разочаровало. — Баронесата имаше замечтан вид, а замечтаната Шарлот беше невероятно красиво създание. — Никога няма да забравя случая, когато баща му откри, че Роухън чете книга за градинарство. За градинарство, Сузана! Е, скъпото ми момче бързо се убеди, че греши. Осъзна, че мъж с репутацията на баща му би се съгласил по-скоро да го разчекнат на четири, отколкото да прочете подобна книга. Това бе просто дребна грешка. Днес е тук, а утре я няма. Не, моето красиво момче никога не е лъгало надеждите ми. Нещо повече, той лети на крилете на вдъхновението, като се изключи пропуска му да се ожени толкова млад за теб, но това според мен може да бъде простено, когато един млад човек се разкъсва от страст, а обектът на чувствата му не става за любовница. — Лейди Маунтвейл въздъхна. — Да, истинско съкровище е моето момче.
Най-сетне спря да говори. Снаха й се бе вторачила в нея. Беше дълбоко благодарна, че съпругът й не е в този момент в стаята. Какво ли щеше да каже в отговор на излиянията на своята майка? Беше сигурна, че тук Шарлот би го потупала по главата.
Сузана се изкашля.
— Утре тръгваме за Оксфорд. Исках да ви помоля да наглеждате онези, които се грижат за Мариан.
— Би трябвало да съм щастлива от тази новина, скъпа моя. Но, Сузана, ти трябва да разполагаш с приличен гардероб. Само се погледни. Роухън ми каза, че ще гостувате у Филип Мърсъро, ако е в Динуити Манър, разбира се, което е напълно възможно, но тъй като прислугата му познава сина ми, пак ще можете да отседнете там. Та Филип, както са ми казвали, също има набито око и съвършена техника. Не така безупречни като на Роухън, не се съмнявам в това, но все пак напълно приемливи.
Сузана значи бе приемник на една безупречна техника, нищо повече. Дали Роухън не бе в своята област велик изпълнител като Едмънд Кийн например? Очевидно бе точно така. Как не се бе сетила да му ръкопляска след като дойде на себе си? Вероятността наистина да съществува подобно нещо я смайваше. Все още й бе много трудно да свикне с това. Определено си бе изгубила ума.
— Сузана?
— Да, мадам? О, да, моите тоалети. Наистина ли мислите, че в тях приличам на изпаднала в нужда особа?
— Приличаш на някоя бедна роднина с тях. Не искаш да посрамиш Роухън, нали? Ти си баронеса Маунтвейл. Вече имаш отговорности. В крайна сметка една жена винаги трябва да бъде облечена по-добре от любовниците на мъжа си. В противен случай то се пише на сметката на съпруга. Не би желала да помислят скъпия Роухън за някой скръндза, нали?
— Не, разбира се — отвърна Сузана. — О, Шарлот, като стана дума за любовници, Тинкър каза, че Лили посетила лондонската къща на Роухън. Притеснявала се, защото не й се бил обаждал.
— И с право — кимна баронесата. — Горката, сигурно не е могла да си намери място от притеснение. Синът ми обикновено е безупречен, когато трябва да информира онези, с които поддържа връзка, за колко време заминава и кога ще се върне. Баща му винаги го е учил, че това е задължение на един джентълмен, а Роухън никога не е бягал от своите отговорности. Предполагам, че в момента изпраща пратеник до Лондон, за да му олекне. Така ще олекне също и на други.
— Естествено. Говорите така, сякаш познавате тази Лили.
— Разбира се. Двамата с Роухън са заедно от почти шест години, а това, трябва да призная, е доста странно за него. Мисля, че Лили е първата любовница, която е обяздил след пристигането си в Лондон. Помня, че все още продължаваше да учи нещо в Оксфорд, но нямам представа какво. Това също бе странно, и двамата с баща му бяхме единодушни по този въпрос. Защо, за Бога, скъпото ни момче се отказва дори от един миг удоволствие, за да продължава учението си в Оксфорд? Да, Лили и Роухън са привързани един към друг и така и би трябвало да бъде. Никой не иска да има любовник или любовница, които са алчни и не държат на него.
— Да, предполагам, че е така — промълви Сузана; струваше й се, че ще заплаче всеки миг. — Мислите ли, че е разговаряла с всички любовници, които съпругът ми е имал оттогава?
— О, това е интересен въпрос — отвърна замислено Шарлот, докато си наливаше чаша чай с невероятна грация. — Не бих се изненадала. Лили е много интелигентна жена. Ако дадено момиче не е подходящо за сина ми, тя не би го допуснала до него. Да, ще трябва да го попитам. — Внезапно баронесата
