спря да говори, а чашата с чай замръзна на половината път към устата й. И попита, вдигнала с цели три сантиметра вежди и с изпълнен с недоверие глас: — Сузана, нали не ревнуваш?
— За какво да ревнува, мамо?
Шарлот вдигна очи. Красивото й момче стоеше на прага, отправило заинтригувания си поглед към своята съпруга.
— О, прескъпи мой, със Сузана точно говорехме за Лили. Лили оглежда ли всяко момиче, преди да го вземеш под свое покровителство?
От очите му излязоха искри. Не можеше да повярва, че чува подобни думи от майка си. Не, всъщност можеше. Погледна крадешком към младата жена. Тя имаше резервиран и незаинтересован вид. Усети в държанието й и още нещо, но не можеше да каже какво точно. Възможно бе да е гняв. Ставаше интересно. Това му хареса страшно много. Все пак успя да не се усмихне.
— Не — отвърна той, целият олицетворение на сериозността. — Лили никога не е правила подобно нещо.
— Може би трябва да помислиш над тази идея — заяви Сузана, вирнала брадичка, а красивите й очи гледаха така студено, че можеха да заледят чая в чашата й. — Един мъж със сигурност не би желал любовница, която е алчна и не държи на него.
— Да, така е — отвърна баронът, като се погали замислено по брадата. — Струва ми се, мамо, че ти си използвала точно същите думи. Интересно. Може би наистина ще трябва да помисля върху това. — Обърна се към Шарлот. — Та какво говореше за ревността?
— О, нищо, прескъпи мой — отвърна с привидно безразличен вид тя; очевидно се опитваше да защити снаха си, което му допадна страшно много. — А сега, Роухън, моля те, помогни ми. Сузана трябва да се сдобие с няколко нови рокли, преди да тръгнете за Динуити Манър. Всъщност задължени ли сте да тръгвате утре?
— Аз бих искал да тръгнем утре — отговори лорд Маунтвейл, като се приближи до камината, облегна се на полицата над нея и кръстоса ръце пред гърди. — Такова е желанието и на Сузана. Време е да научим истината.
— Чудесно — рече Шарлот и се надигна, като оправи полите си. — В такъв случай ми остава да направя само едно — трябва да прегледам гардеробите си. Ще накарам Сабин да преправи поне четири рокли за теб. Боже мили, ами ти нямаш лична камериерка, Сузана.
— В бъдеще ще й намерим, мамо. А в Динуити Манър и по пътя нейната камериерка ще бъда аз.
Очите на баронесата се изпълниха с копнеж. Тя въздъхна тихо и рече:
— Никога няма да забравя колко обичаше баща ти да разкопчава копчетата на гърба на роклята ми. И колкото по-малки бяха те, толкова по-голямо беше неговото удоволствие. Баща ти беше прекрасен, порочен мъж, прескъпи мой.
Роухън се изчерви.
Майка му се осъзна.
— Достатъчно по този въпрос. Трябва да побързам да раздам задачите на Сабин, иначе няма да успее да се справи. Къде е Мариан? Искам да я видя, преди да се захвана с работа.
И Шарлот излезе величествено от гостната, обвита в ухание на жасмин и шумолене на коприна.
— Това се понася трудно — заяви едва чуто Сузана.
Баронът не се престори, че не разбира за какво става дума.
— Предполагам, че е така. Всъщност, и на мен ми е трудно. Но майка ми, колкото и добронамерена да е, както вече сама си се убедила, не е от хората, способни да останат на едно място и да пуснат корени. Не, в най-скоро време ще отпътува, вероятно за Венеция. — Сведе за момент поглед към лъскавите си ботуши. — Няма втора като нея.
Младата жена се почувства безпомощна, победена от свекърва си, която наистина бе изключително симпатична личност и очевидно я бе обикнала.
— Тя се отнася към всичко това толкова прозаично.
— Да. Такава е и ще си остане такава. Доколкото разбрах, тя те обвини в ревност, така ли?
— Погрешно прие реакцията ми на всичките й приказки за любовници като признак на ревност, каквато всъщност не беше. Казах ти, Роухън, аз не съм от онези безгръбначни женички, нито пък съм като майка ти.
— Аз й казах, че ще бъдеш от съпругите, които се месят в живота на своята половинка.
— Боже милостиви, и тя въпреки всичко не се възпротиви срещу брака ни?
— О, да, мисли, че ще се промениш под наше влияние и при вида на непрекъснатия поток от жени, влизащи и излизащи от спалнята ми.
— Бих предпочела да не го правиш.
— Нямам намерение да парадирам с други жени под носа ти, Сузана, вече ти го казах.
— Да, но…
— Никакво „но“. Повярвай ми, Сузана. Така, не мисля, че е добре да вземаме Тоби с нас в Оксфорд. Всъщност уговорих с мистър Байъм да го заведе на крайбрежието, за да правят ботанически изследвания. Това според мен ще му бъде много по-интересно, отколкото да се мъкне с мен из Оксфорд.
— Да, вече ми се похвали. Много е развълнуван. Всъщност е…
В този момент откъм вестибюла се разнесе някаква глъчка.
Роухън изскочи така бързо от стаята, че едва не се блъсна в поставената край вратата рицарска ризница. Изруга и тогава забеляза Тоби, проснат по корем на пода. Ози Харкър стоеше до него и кимаше невъзмутимо.
— Боже милостиви, какво е станало?
Младата жена спря край брат си и се отпусна на колене. Разтърси го леко за раменете.
— Тоби, добре ли си? Ударен ли си?
Момчето я изгледа презрително, изправи се до седнало положение и рече:
— Добре съм. Виновен е Шиши. Изплъзна се от ръцете ми и Ози ми каза да го хвана, дори да викам след него, ако искам. Така и направих, но се хлъзнах на една от играчките на Мариан.
Изправи се и измъкна изпод задника си малко дървено кубче, изрисувано от всички страни. След това погледна към Ози и се ухили до уши.
— Шиши е бърз, наистина е много бърз. Видя ли го как направо летеше по плочите? Нямах никакъв шанс да го хвана.
— В жилите му тече шампионска кръв — отвърна Харкър и кимна отново, очевидно толкова доволен, та баронът помисли, че ще се развика от щастие. Все пак не го направи, само кимна отново. — Том шъ й доволен, ама наистина шъ й доволен. Боже, ама то ни й много бързо наш’то мъниче.
— Къде е проклетата котка? — попита Роухън, като се оглеждаше.
В този момент от горния край на стълбите се чу смях. Това бе Мариан, която тичаше зигзагообразно, следвана от Шиши, който опитваше да се покатери върху роклята й. Шарлот стоеше до нея и се усмихваше.
Сузана се облегна на стената, като се смееше от сърце.
22
Когато пристигнаха в Динуити Манър, завариха там Филип Мърсъро, виконт Деренкорт. Не, не беше получил първото писмо на Роухън, тъй като, очевидно, не беше в Лондон. Второто обаче, изпратено в имението, бе стигнало до него. Поздрави любезно Сузана, като прикриваше успешно изумлението си. Дама, описана в писмо, е едно нещо; дама, която те поздравява лично, е съвсем друго.
— Казваш, че сте дошли да ме видите? — обърна се към Роухън той, след като размениха приветствията си.
— Да.
— Не ми казвай, че това е сватбеното ти пътешествие. Сигурен съм, че имаш по-голямо въображение.
— Не, това не е медения ни месец, а нещо подобно. Със Сузана сме женени едва от пет дни, както ти писах в писмото си.
