— Не мърдай.
След трийсет секунди той също бе гол.
Сузана хлъцна и отстъпи крачка назад. Това вече постави на изпитание търпението му. Не беше суетен, но знаеше, че е добре сложен, без грам тлъстина по тялото си и тъй като отделяше по два дена седмично за физически занимания, излъчваше сила, но без да бъде чак толкова мускулест, че да я изплаши или отврати. Нито пък беше прекалено космат, като един свой приятел например, който имаше косми дори по гърба.
— Хайде, Сузана, все си виждала гол мъж и преди.
— Ами, не, всъщност — отвърна тя, съсредоточила немигащ поглед върху корема му. — Не съм виждала. Джордж винаги първо духаше свещите. Само го чувствах.
— Шегуваш се — промълви невярващо Роухън; по лицето му се четеше такъв ужас, че тя просто нямаше как да не се засмее.
Но това не бе лесна работа, тъй като той стоеше пред нея съвсем гол и се взираше в долната й риза като ловна хрътка, забелязала фазан.
— Не, той никога не се събличаше на запалени свещи. Нямах представа, не бях разбрала…
— Това е без значение. Не е нужно да се притесняваш по този повод. Имай ми доверие, Сузана.
И, отново без капка колебание, съблече долната й риза. А след това притисна младата жена към себе си.
— Така. Така — повтори той. — Забрави всичко, което ти се е случило до преди този миг. Сега си моя съпруга. Отсега нататък съществуваме само ти и аз.
По този начин даваше възможност на всеки един от двамата да почувства другия; изживяването бе изключително интимно, макар да не правеше нищо друго, освен да я притиска към себе си. Усещането не беше лошо, като се изключи възбуденият му член, плътно допрян в корема й. Джордж й беше причинявал болка. Той със сигурност не беше оформен по този начин. Всъщност, не можеше да каже с точност.
— Не знам дали това е добра идея — произнесе с изтънял от притеснение глас тя, докато лорд Маунтвейл завираше носа си в шията й.
— Не ставай глупава — рече той и вдигна глава. — Идеята е превъзходна. — Вдигна я на ръце, занесе я до леглото и я постави в центъра му. Тя се приземи по гръб, с разтворени ръце и крака. — Това ми харесва. Не мърдай.
Приближи се до нея и, без да я докосва, започна да я съзерцава, като започна от главата и завърши с пръстите на краката й. След това се обърна, за да приближи още малко свещника. Сузана опита да се отдръпне, но баронът сграбчи ръката й, за да я възпре.
— Не, Сузана, не.
Не се превърна в дивак. Знаеше, че тя очакваше именно това, проклет да е Джордж.
Взря се в лицето й, без да обръща внимание на която и да било друга част от тялото й; усети, че тя разбра това. После я целуна, дълго, бавно, дълбоко, докато тя отвори устата си.
— Браво — промълви Роухън, без да се отделя от устните й.
В същия миг ръката му обхвана едната й гърда. Нейната тежест и топлина накараха пръстите му да затреперят, дланта му се отдели с рязко движение, а зъбите му не затракаха само по някакво чудо.
Колкото до неговата съпруга, тя почти подскочи от леглото.
Баронът не помръдваше и не изпускаше гръдта от шепата си.
— Не ти причинявам болка. Ни най-малка. Това не ти ли харесва? Това е ръката ми, Сузана, тя те докосва. Само аз. Ще правя това всяка нощ през следващите петдесет години. Започвай да свикваш. Точно така, поеми си дълбоко въздух, престори се, че ме понасяш. Това е началото. На човек с моята репутация не му е нужно по-голямо насърчаване от това.
— Смущавам се. Обеща, че няма да ме караш да се смущавам.
— Излъгах. — Започна отново да я целува. Този път тя отвори уста и без неговите указания. Цялото му същество заликува. — Но това е само една малка лъжа, поне измерена във времето. Най-много след три минути вече изобщо няма да се смущаваш. Всъщност, може би дори само след една минута. Искаш ли да знаеш защо, Сузана?
— Ами, да.
— Ще плъзнеш нежната си ръчичка, която в момента си вкопчила в лакътя ми, надолу по гърдите ми. Щом достигнеш корема, ще разтвориш длан и ще ме почувстваш, а след това ще продължиш да я движиш още по-надолу. Просто ще си играеш с мен и ще ме дразниш.
Сузана нямаше ни най-малка представа какво ставаше с нея. Роухън говореше непрестанно, без да пуска гърдата й и продължаваше да обяснява, как щяла да си играе с него. Всичко това нямаше никакъв смисъл. Искаше й се да стане тихичко от греховното ложе, да отиде в своята стая и да облече някоя от нощниците на майка си, с които изглеждаше с дванайсет години по-стара.
В този момент палецът му погали леко гърдата й.
Тя подскочи.
— Приятно, нали?
— Не, ужасно е.
— Значи Мариан може да разчита само на мен от двамата си родители да я научи да казва истината. Жалко, Сузана. Всеки момент ще изпъшкаш. Какво мислиш?
Пръстите му бяха върху корема й. Мъжките пръсти определено не бяха създадени, за да лежат просто така на корема на една жена, без да правят нищо. Сега обаче се раздвижиха много бавно надолу; Сузана знаеше, че това не е редно. Същото ли искаше да направи тя с него? Не, със сигурност никоя жена със здрав разум не би сторила нещо толкова унизително. От друга страна в момента той изглеждаше така, сякаш бе възможно най-далеч от всяка похотлива мисъл. Не дишаше тежко, нито опитваше да я затисне под тялото си. Не пъшкаше. Щеше да опита с разум.
— Роухън, би ли размислил върху…
Пръстите му ненадейно я докоснаха. Пръстите му бяха върху плътта й, върху нейните най-съкровени кътчета, до които никога досега не се бе доближавала човешка ръка. Джордж никога не я бе докосвал там. Трябваше да каже нещо. Трябваше да извика. Трябваше поне да протестира.
Изохка, когато пръстите му я натиснаха леко.
— Да — промълви баронът и започна да я целува отново.
Дълбоките му, дълги, опияняващи целувки не й позволяваха да мисли. Разумът никога досега не я бе изоставял, освен по времето, когато си бе мислила, че е влюбена в Джордж и се бе съгласила с предложението му за брак. А после я бе натиснал в тъмнината… След като свърши с нея, вече й бе много трудно да му каже, че го обича.
Пръстите му започнаха да се движат в див езически ритъм, със сигурност непознат за всяка една почтена дама, ритъм, който събуждаше в нея желание да надигне хълбоци и да ги притисне в дланта му, ритъм, който я караше едновременно да иска да танцува и да крещи. Изохка отново.
— Това е ужасно! — извика младата жена, после изпъшка пак и направи рязко движение нагоре.
Роухън наблюдаваше лицето й, изумлението в очите й миг преди да я разтърси оргазмът. Изви диво нагоре тяло, вплете длани в косите му, придърпа го надолу, за да може да го целува. Той обаче не преставаше да действа ту по-нежно, ту по-грубо, дълбоките движения на ръката му се редуваха с плитки. Държеше я така в това състояние, което би трябвало да е изпитало всяко човешко същество и което възнамеряваше да я кара да изживява отсега нататък всяка нощ. Когато усети, че спазмите й намаляват, баронът отслаби натиска; сега вече само я галеше успокояващо, докато погледът й изгуби дивото си изражение. Тогава се намести отгоре й и проникна в нея с един-единствен дълбок, мощен тласък.
Тя извика и се надигна така, че той проникна дори още по-дълбоко. Стегнатата й плът пулсираше около него и го подлудяваше от страст, но знаеше, че въпреки това не й причинява болка.
Искаше му се това да продължи, но този път положението сякаш бе излязло извън неговия контрол. Сигурно нейният оргазъм му бе повлиял така, но пак не беше редно. Всъщност, това като че ли нямаше значение. Сузана се извиваше, като го държеше здраво, притиснала устни във врата му; вълните на удоволствието го заляха и за момент той забрави всичко друго.
В този миг се запита дали няма да умре. Сърцето му биеше до пръсване, имаше чувството, че не може да си поеме както трябва дъх. Все пак успя да се задържи на лакти, за да не я затисне под тежестта си. Когато най-сетне бе способен да говори, промълви:
