му попречи да запази мълчание.
— Кажи, по дяволите!
— Джордж спомена за някаква карта непосредствено преди да умре — отвърна бавно викарият. — Но той, както знаеш, все се интересуваше от една или друга карта. Те го омагьосваха. Тогава не ми правеше впечатление. Картите никога не са ме вълнували.
— Познаваш Тиодор Миках и Ламби Ламбърт, нали?
— Да, разбира се. Главно, защото бяха близки приятели на брат ни, но аз също ги познавам. В крайна сметка съм само две години по-голям от Джордж. Защо? Защо са всички тези въпроси, Роухън? И каква е тази карта?
— Това е всъщност само половин карта. Нямам представа закъде е цялата карта, но кой знае защо, тези мъже са готови на всичко, за да я получат.
— За какво говориш?
Баронът се взря в ноктите на ръцете си, после в мастилницата върху бюрото на викария, но не и към него самия, когато рече:
— Ламбърт или Миках — или и двамата — са прониквали на три пъти в дома на Сузана, за да търсят половината карта на брат ни. После Ламбърт се промъкна в Маунтвейл Хаус, отново не успя и отвлече Сузана.
— Мили Боже, сериозно ли говориш?
— Да.
— Уби ли го?
— Не, но се наложи да се присъедини към флотата на Негово величество. За нещастие не призна нищо. Но явно бе решил да открие тази карта с цената на всичко.
Тиболт изглеждаше разтърсен. Синината на челюстта му изпъкна рязко на светлината на свещите.
— Нямах представа — промълви той и поклати глава, като гледаше барона право в очите. — Абсолютно никаква представа. Ще ти кажа само, че Тиодор Миках дойде при мен преди една седмица, за да ме пита знам ли къде се намира половината карта на Джордж. Но първо се наложи да ми напомни за какво става дума. Това е всичко, което знам, Роухън.
— Къде е той, Тиболт?
— Каза, че ако си спомня нещо мога да го открия в Ийстбърн. Каза още, че трябвало да избягва определени личности и заради това се дегизирал. Бил отишъл в дома на някаква вдовица по крайбрежието. Повтарям, това стана преди седмица. Искаше аз да отида в Маунтвейл Хаус, за да го претърся за въпросната карта. Отвърнах, че дори да я открия, тя със сигурност нямаше да бъде достатъчна. Той пък рече да не се притеснявам за това. Каза също, че имало и някакво микроскопично златно ключе. Отговорих му, че ми е неудобно да ходя в Маунтвейл Хаус и да разпитвам за карта, принадлежала на брат ми. И го попитах каква полза можеше да има от половин карта. Попитах го и в кой бе другата половина. В отговор той само ми се усмихна; много зла усмивка, Роухън. Не знам нищо повече, кълна се. Освен, разбира се, че ще ме убие, ако разбере, че съм ти казал къде се намира.
— Искам да знам къде пребивава. Искам да знам как изглежда. Няма да допусна да бъдем изложени повече на опасност.
Тиболт въздъхна.
— Моля те, бъди много предпазлив с него. Той е актьор. Страшно е добър. Колкото до това, как изглежда… сигурно вече наближава трийсетте. Не е висок, по-скоро слаб, и се облича обикновено като конте — голям джобен часовник с дълъг ланец, високи и твърди якички на ризите, крещящи жилетки и тям подобни. Косата му е черна като мрачна нощ, очите му са в същия цвят. Това са празни очи, Роухън, студени и безизразни. Никога не ми е било приятно да го гледам в лицето. Дори да се усмихне, човек чувства, че това не е истинска усмивка, а само маска. Себеподобните не го интересуват, изглежда е мъртъв отвътре. Мисля, че не би трябвало да се захващаш с него. Но, доколкото те познавам, ти точно това ще опиташ и да направиш. Винаги си успявал да получиш онова, което искаш, нали? Предупреждавам те отново — ако го намериш, бъди много предпазлив и се пази.
Роухън кимна и се изправи.
— Тиболт, ако открия, че това не е всичко и ти си замесен в цялата тази работа, ще се погрижа да бъдеш наказан, макар да знам, че майка ни ще я заболи. Тя е достатъчно разстроена от онова, което е направил брат ни. Ако разбере, че си знаел за пъклените му деяния, тя със сигурност щеше да дойде и лично да те срита в ребрата.
— Подобно на твоята съпруга, нашата майка също не е дама. Никога не е била подходяща половинка за баща ни.
Баронът се взря в него, без да каже нищо повече. Не бе сигурен дали Тиболт говореше истината. Най- вероятно лъжеше, но той все още нямаше представа как или защо брат му би се замесил във всичко това. И все още не му се щеше да повярва, че именно Тиболт се бе промъкнал в Маунтвейл Хаус през онази първа нощ. Не, това бе невъзможно. Същевременно чувстваше, че това не бе всичко, че имаше още, много повече. Дяволска работа, цялата тази бъркотия му бе страшно противна.
Сузана бе подпряла глава върху рамото му, усещаше лекия й дъх върху кожата си. Знаеше, че не спи. Знаеше, че мисли за онова, което й бе казал. Не беше го разпитвала много. Питаше се дали го подозираше, че пропуска някои от фактите, което всъщност и правеше. Така например не спомена нищо за Тиодор Миках и за пребиваването му в Ийстбърн. Тя вероятно вече замисляше нещо. Допадаха му и дейната й натура, и безстрашната й хитрост. Харесваше му и това, че вече бе успял да я опознае достатъчно, за да проумее какво си мисли. Но нямаше да й каже за Миках. Не желаеше да я плаши. Не искаше да рискува тя да реши да тръгне сама за Ийсбърн, за да открие негодника.
Целуна я по темето. Съмняваше се, че някога щеше да съжали за свързването си с тази жена — упорита, горда и решителна. Притисна я в обятията си.
— Сузана, почти пристигнахме.
Искаше му се да й каже също, че щом се приберяха, щеше да я отнесе в спалнята, да я сложи в леглото, да нацелува всеки сантиметър от тялото й, особено нежната кожа зад коленете. Дишането му се учести.
— Знам. Благодаря, че се съгласи да напуснем онзи хан, Роухън. Не бих понесла да прекарам още една нощ там.
Когато бе влязъл в стаята им след срещата си с Тиболт, я бе заварил напълно облечена, заобиколена от куфарите.
Бе хвърлила поглед към лицето му, бе се приближила към него и се бе притиснала в тялото му, обвила с ръце гърба му.
Не бе казала нищо, просто го бе прегръщала.
— Остават не повече от петнайсет минути път.
Наближаваше един през нощта. От черното небе ръмеше ситен дъжд. Беше студено, спускаше се гъста, сива мъгла, която вече бе достигнала до прозорците на каретата.
— Няма да ми кажеш нищо повече, нали?
— Всъщност няма почти нищо повече.
Сузана въздъхна.
— Не ти вярвам. Опитваш да се държиш рицарски. Мислиш ли, че Джордж е бил замесен с историята около картата?
— Не знам и това е самата истина. Тиболт не ми казва всичко, а аз изглежда не мога да отсея вярното от невярното.
Внезапно спокойствието на нощта бе прекъснато от два изстрела. Роухън чу вика на Елси, кочияша. О, Божичко, бяха го уличили!
Блъсна Сузана на пода на каретата и измъкна пистолета си от кожения джоб встрани на вратата.
Конете спряха рязко. И тогава се чу силен мъжки глас:
— Излизайте, всички. И без глупости, милорд, в противен случай раненият човечец ще получи още един
