на старото си мнение.
Баронът и баронесата се бяха утешили, че поне най-големият им син, Роухън, ще върви по стъпките им и ще продължи тяхното дело; в това отношение можеха да разчитат на него. Та нали вече ходеше наперено също като баща си? Нима момичетата вече не го проследяваха с изпълнен с копнеж поглед, където и да отидеше?
Лорд Маунтвейл разтърси глава, за да се отърве от тези спомени. Сега трябваше да съсредоточи вниманието си върху Тиболт. Какво се бе случило? Нима той действително бе замесен в някакви нечестиви деяния заедно с Джордж? Това му се струваше пълна лудост. Може би Макнали лъжеше. Може би Тиболт не знаеше нищо за каквото и да било. Може би дори Макнали да е видял Тиболт, срещата им да е била напълно невинна. Знаеше обаче, че трябва да открие истината. Предишната вечер Роухън бе заявил по време на вечеря:
— Утре тръгваме за Бранхоли Котидж, за да се видим с Тиболт. Искам да узная истината. Ако се окаже, че всичко е само блъф, тогава ще се върна в Оксфорд и ще счупя и двете ръце на Макнали.
Филип бе кимнал и, след като бе сдъвкал вкусното парченце печен омар, полят с лимонов сос, бе рекъл:
— Междувременно аз ще държа под око нашия „свещеник“. Ако Тиодор Миках си покаже носа, аз несъмнено ще науча. И ще кажа там, където трябва, че го искам. А вие със Сузана в Маунтвейл Хаус ли ще се върнете? Или ще отидете в Лондон?
— Още не съм сигурен — бе отвърнал замислено баронът. — Трябва да реша доста неща. Ще видим.
А сега се носеха към Бранхоли Котидж, който се намираше в южната част на Англия, на не повече от петнайсет мили от Маунтвейл Хаус.
Роухън се страхуваше от онова, което му предстоеше да научи. От друга страна, Макнали бе типичен мошеник. Бе лъгал през целия си скапан живот. Нищо чудно да бе излъгал и за брат му.
Сузана го стисна за ръката, сякаш прочела мислите му.
Тиболт Карингтън, много популярен млад мъж в малкото пазарно градче Еджтън-он-Хъф, бе известен със своята набожност и мъдрост, изумителни у един толкова млад човек, както и с ненатрапчивото си, но предано отношение и грижи към повереното му паство. Винаги намираше време дори за най-заблудените овце, дори за Джаспър-ковача, който пиеше толкова много, че на сутринта след една особено разгулна нощ подковал коня си обратно. Вдигна поглед от написаната наполовина проповед, когато прислужникът му Нелсън се изкашля от прага на кабинета.
— Брат ви е тук, сър.
— Брат ми ли? Божичко, Нелсън, баронът е тук?
Тиболт Карингтън бе на крака само след секунда с широка усмивка на лицето; в същия миг Роухън се появи в стаята.
— Роухън! Добре дошъл. Какво правиш тук? О, добре ли е майка? Да не се е случило нещо? Ти добре ли си?
— О, да, и аз, и останалите сме съвсем добре. Сузана, влез.
Младата жена изпълни поканата и се озова лице в лице с красив мъж, когото не бе виждала никога досега, който си приличаше много с Роухън и Джордж, но същевременно в него имаше нещо много различно. Може би се дължеше на напрежението и страстта в погледа му или на твърдата линия, образувана от устните. Не беше сигурна. И той притежаваше трапчинката в брадичката и зелените очи, характерни за всички мъже от семейство Карингтън. Усмивката, която насочи към нея, бе неопределена и безизразна. Тя застана неподвижно до Роухън, изпълнена с очакване.
Той самият се взираше напрегнато в лицето на брат си. За разлика от Сузана, на него му се стори, че забеляза проблясък от изненада в очите му, но тя отзвуча така бързо, че не бе сигурен дали не си е въобразил. Молеше се да не трябва да открие, че не бе познавал и този си брат, както не бе познавал и Джордж.
Тиболт изгледа въпросително барона и изви нагоре вежда точно по същия начин, по който го правеше и Роухън.
— Виждам, че позна Сузана — започна без никакви предисловия младият мъж, воден единствено от своя инстинкт. — Преди колко време си я виждал? Преди пет години в Оксфорд ли? Джордж пожела ли да отидеш на мнимата му венчавка? — Този път лорд Маунтвейл забеляза със сигурност, че брат му се готви да го излъже. И вдигна припряно длан. — Не, недей, Тиболт. Кажи ми истината. Предполагам, че ако ти, викарият, излъжеш, твоето наказание в ада ще бъде много по-тежко, отколкото моето. Аз съм ти брат. Заслужавам да чуя истината от теб. Хайде, изплюй камъчето.
— Да, моето наказание ще бъде по-тежко от твоето. О, какви заплетени мрежи само тъчем…
Гласът на барона прозвуча студено и грубо, обагрен със силно презрение.
— Спести ми тези баналности. Единственото, което искам от теб, е проклетата истина.
— Много добре, Роухън. Джордж ме накара да обещая, че няма да кажа на никого, особено пък на теб. Открих всичко съвсем случайно, кълна се. Отивах да посетя епископ Раундтрий и се отбих да видя Джордж. Той подготвяше своята, ъъъ… венчавка. Тогава ми каза. Колкото до теб… — сега погледът му бе насочен към Сузана, а строгата линия на устата му се бе разтеглила в грозна подигравателна усмивка, — след като си с барона, очевидно си отишла да му кажеш за случилото се. Несъмнено си го изнудила. И той се е погрижил за всичко, нали? — Обърна се отново към брат си. — Роухън, ще й дадеш пари и после да я изпратиш в Европа, нали? На жена като нея със сигурност ще й допадне Париж. Да, Роухън, това не бе трагедия. Джордж я желаеше, но тъй като тя се преструваше на дама, той трябваше да прибегне до услугите на Макнали, нещо не чак толкова необичайно в Оксфорд. Така че какво е малка сума пари за теб? Ти си богат. Тя набързо ще си намери нов покровител, единственото, което се иска, е да я отпратиш от Англия. Това ще навреди на репутацията ми — на репутацията на всички нас — ако започне да разправя наляво и надясно какво й е причинил един Карингтън. Дори никой да не й повярва, ще започнат приказки. Моето скъпо паство също няма да разбере. Те ще застанат зад мен, не ме разбирай погрешно, но това пак ще бъде голям удар.
Баронът изглеждаше леко заинтригуван — нито повече, нито по-малко. Сузана обаче усети, че е вбесен. Странно как бе успяла да го опознае толкова добре само след три седмици. Колкото до нея самата, думите на брат му я бяха шокирали толкова, че бе останала като вкаменена на мястото си.
— Кажи ми, Тиболт — започна бавно Роухън, стиснал юмруци отстрани на тялото си, — какво искаш да кажеш с думите „ще бъде голям удар“? Да не би да имаш предвид, че твоето паство ще се усъмни в собствената ти безупречност, ако разбере какво коварно копеленце е бил по-малкият ти брат?
— Изобщо не биха се усъмнили, тъй като аз щях да им кажа истината… е, може би не цялата. Това няма да е необходимо. Чуй ме, Роухън. Брат ни просто бе слабохарактерен. Той я желаеше, но тя се преструваше на целомъдрена и не го допускаше в леглото си. Той ми каза, че дори живеела с някакъв възрастен човек, който уж й бил баща, и с някакво момче, което разправяла, че й било братче. Джордж обясни, че то най- вероятно й е син, тъй като тя тръгнала по пътя на греха още в невръстна възраст.
— А, на дванайсет или тринайсетгодишна възраст, така ли?
Тиболт вдигна рамене.
— Това няма значение. Слушай, Джордж я искаше. Не, моето паство ще обвини нея, не брат ни. Та нали именно жената е грешното създание на този свят? Нали тя заблуждава мъжете? И въпреки това тази история ще хвърли сянка върху семейното име. Не разбираш ли, Роухън? Тя трябва да замине, да напусне страната още с първия кораб. О, мили Боже, не си й станал покровител, нали?
— Покровител ли? Сузана, гледаш ли на мен като на твой покровител?
— Ти си най-добрият възможен покровител — отвърна силно и ясно тя. — Но, знаеш ли, струва ми се, че бих предпочела Тиболт. Той ми напомня за Джордж, а аз обичах Джордж. Вие сте прекалено опитен, прекалено знаещ, милорд. Няма да мога да ви манипулирам така, както правех с Джордж. Но в крайна сметка стана така, че онзи който се смя последен, бе той. Аз не се омъжих наистина за него. Кажи ми, Тиболт…
