пристигнала с двуколката на ковача?
Икономът кимна и прошепна:
— Тя не ме забеляза, но аз платих на човека. Той се надяваше да получи нещичко, а мадам явно бе в пълно неведение по въпроса. Млада дама да пътува съвсем сама! Направо настръхнах, като я видях. Защото тя безспорно е дама. Разбира се от пръв поглед.
— И аз настръхнах, като разбрах как се е добрала дотук. Но, слава богу, сега е при нас, в абсолютна безопасност.
С тези думи херцогът се обърна и се за изкачва по стъпалата, ала внезапно спря и се засмя.
— Както правилно си се досетил, тя е пристигнала без никакви средства. Не виждам защо да не ти кажа и това, че иска да стане бавачка на лорд Едмънд. Но засега нищо не е решено. Ти какво мислиш по въпроса?
— Косата ми побелява само като си го представя, ваше благородие.
— Тя вече е побеляла, Басик.
— Не използвах най-подходящите думи, ваше благородие. Засега единственото, което се сещам да кажа, е, че дамата май има непоколебим дух и желязна воля.
— Скоро ще разберем — изсумтя херцогът и се насочи нагоре към детския апартамент.
Зави към източното крило. Знаеше, че навсякъде има прислуга, но наоколо не се виждаше никой. Тръгна по коридора, покрай редицата от портрети. Пред вратата спря и се заслуша в смеха на момчето. Той винаги извикваше усмивка на устните му.
Едва бе отворил и Едмънд се втурна към него, за да скочи в обятията му. Херцогът, който бе свикнал с подобно посрещане, го вдигна високо, а после го сложи на пода и притисна към гърдите си жилавото малко същество.
Едмънд се отдръпна леко и гордо заяви:
— Татко, Елън подреди масата ми точно както Басик сервира твоята. Тъкмо започвах третото си блюдо. Риба. Нали така, Елън? Ти каза, че сега трябва да се преструвам, че ми поднасяш печен морски костур?
— Точно така, лорд Едмънд. Костурът е по рецепта на госпожа Дент и е много вкусен.
— Елън е моят иконом — поясни детето.
Херцогът забеляза, че обикновено твърде срамежливата деветнадесетгодишна дъщеря на местна шивачка сега носеше черен фрак, вероятно зает от Басик. Беше навила ръкавите, а около врата си бе вързала бяла кърпа, която заместваше задължителното мъжко шалче.
— Използва ли вече правилно приборите, Елън?
— Той е направо блестящ, ваше благородие.
— Татко, какво не е наред?
— Чудя се добре ли чух. Никога не съм допускал, че си блестящ. Така ли е наистина?
— Напълно вярно, ваше благородие! — възкликна момичето и отстъпи три крачки назад.
Херцогът я плашеше, макар че правеше всичко възможно да се държи благо с нея. Тя се справяше отлично с работата си. Кларъндън й се усмихна и отново прегърна сина си.
— Щом ти преценяваш така, Елън, няма да споря.
Всеки път, когато влизаше в детската стая на Челси, у него нахлуваха цял рояк спомени. Именно това беше най-значимото помещение в замъка, а не голямата приемна на долния етаж. Защото тук преминаваха най-важните години за оформянето на характерите на всички момчета и момичета от рода. Когато Едмънд бе започнал обучението си миналата година, Кларъндън бе поръчал да пребоядисат стаята и да сменят тапетите в цветовете, които синът му харесва. Тук всеки обитател оставяше по нещо от себе си. От Кларъндън бе красиво резбованата лавица за книги в дъното, която носеше неговите инициали. Бе работил почти година върху тази поставка, а накрая, след много експерименти, я бе боядисал с онзи особен светъл нюанс на кафявото, който толкова бе търсил. Родителите му го бяха засипали с хвалебствени слова.
Сега премина с широки крачки по дебелия килим и застана до камината, пред която Елън бе приготвила тържествената трапеза за детето. Остави сина си на пода и го проследи с поглед как се насочва към масата и изчаква момичето да му дръпне стола. Изражението му бе сериозно и някак си отнесено. Дали не се опитваше да му подражава. После осъзна, че точно така се държеше и баща му, а вероятно и бащата на баща му. Не бе за пренебрегване и благотворното влияние на Басик. В този момент Едмънд избра правилната вилица и вдигна изпълнен с радостна възбуда поглед към баща си.
— Наистина блестящо! — Херцогът се усмихна на Елън. — Напълно си права.
Петгодишният му син започна внимателно да реже едно сладкишче, което готвачката бе приготвила във формата на малка рибка. После постави деликатно хапката в устата си, задъвка бавно и кимна замислено:
— Превъзходно! Моля те, предай комплиментите ми на готвачката.
Постигаше дори тембъра на баща си. Това откритие бе едновременно плашещо и успокояващо. Елън наруши за кратко почтителната си поза — колкото да прегърне детето. Очевидно тя обичаше Едмънд много повече, отколкото собствената му майка. Но по-добре да не мисли за Мариса. Вече нямаше никакъв смисъл.
— Докато се справяш с този морски костур, нека ти кажа, че Басик ме информира, дето днес следобед си яздил Панзи16.
Лорд Едмънд предложи на ужким на баща си въображаема чаша вино, уж отпи от своя красив бокал и отвърна:
— Да, сър, а след като оставихме Панзи в конюшните, двамата с Гримс предприехме изследователска експедиция по плажа. Построихме замък с кулички и ров. Гримс предложи да си представим, че приливът е Уилям Завоевателя17. После се изкачихме на скалата и наблюдавахме как замъкът изчезва. Нищо не остана от него. Уилям победи.
Херцогът клекна до сина си, за да се изравни с него, и каза:
— Приливът не е мислещо същество, Едмънд. Той просто унищожава. Ако ти или аз обаче решим да атакуваме замъка, няма да искаме да го разрушим, а ще го превземем. Ще искаме да го укрепим, за да могат нашите поданици да работят спокойно в него, да живеят добре и да се замогнат. А сега имам една изненада за теб — дошъл е гост.
— Кой? Филип?
— Не, не Филип Мерсьоро. Той е в Динуити Манор с новата си съпруга, Сабрина. Сигурен съм, че ще я харесаш. Тя може да поведе дори кавалерията.
— Не знаех, че дамите са и войници.
— Образно казано. Имах предвид, че е много храбра жена, с характер. Нали познаваш Филип? Една дама трябва да е добър стратег, за да се справи с него.
— Тогава Дрю?
— Не, не е и Дрю. И тъй като не искам да прекарам три часа в игра на отгатване, ще ти кажа, че гостът ни е дама, която никога не си виждал. Тя е братовчедка на майка ти. Казва се… — Почувства се като глупак — нямаше представа как е името й. — Ще я наричаш мадам дьо ла Валет. Може би, ако се държиш мило с нея, тя ще ти каже и малкото си име.
— Чужденка ли е, татко?
— Само наполовина. Всъщност е типична англичанка. А сега трябва да се преоблека за вечеря. Утре сутринта ще я доведа да се запознаете. Елън, приготви го предварително за срещата с неговата братовчедка.
— Да, ваше благородие.
— Нямам избор, татко, нали?
— Не. Едмънд, нямаш.
— Тя сигурно ще ме потупва по главата и ще се опитва да изглежда заинтересувана от мен — омърлушено промърмори детето. — Или още по-лошо — ще иска да ме целуне и да ми шепне мили думички в ухото.
— Ако се покажеш достоен за проява на интерес, може би наистина ще се заинтересува от теб. А ако не — ще бъде просто учтива, нищо повече. Ще се радвам да не си толкова безочлив.
— Може ли да се сравни по красота с Елън или баба?
Елън ахна изумено, а херцогът отговори:
