— Може би. Сам ще прецениш.
— Е, знам, че не може да бъде хубава като майката на Роуън. Тя е най-красивата дама в целия свят.
Вероятно бе така. Шарлот Карингтън бе истинска богиня, вълшебно създание, Венера в английско облекло. Херцогът бе дочул, че тя давала на Сабрина уроци по флиртуване с очи, за да омае съпруга си.
— Премини към четвъртото блюдо, Едмънд. — Кларъндън потупа сина си по рамото, кимна на Елън и излезе от детската стая.
В интерес на истината, след като се натъпка с разкошните сладкиши, Еванджелин изобщо не беше гладна, ала храната, която все пак опита по време на вечерята, бе наистина несравнима.
— Превъзходно, ваше благородие. Готвачката ви е истинска магьосница. Направо гений! — Еванджелин въздъхна доволно, облегна се и изтри пръсти във фината салфетка.
— Благодаря ви. Басик, моля те предай на готвачката комплиментите на мадам. Бихте ли желали малко шери?
Докато изричаше тези думи, като че ли чу как ги повтаря синът му. Усмихна се и отправи поглед към гостенката си.
Еванджелин преглътна с мъка. Пак тази усмивка! Би трябвало да бъде обявена извън закона. На никой мъж не трябва да се разрешава да се усмихва така на една беззащитна жена! Насили се да не откъсва поглед от иконома, който вече наливаше шери в елегантната чаша.
— Няма да имам повече нужда от теб, Басик — обърна се към него херцогът. — Знам, че с госпожа Роли всяка сряда вечер играете вист. Трябва да защитиш мъжкото ни достойнство. Очаквам от теб да победиш.
— Ще се опитам, ваше благородие. Ала госпожа Роли е изключително опасен противник.
След като Басик подкара пред себе си двамата лакеи, херцогът се отпусна на високата облегалка на изкусно резбования стол, достоен за кралска особа, и отправи поглед през масата към братовчедката на жена си.
— Разстоянието е прекалено голямо. Досега не съм си давал сметка за това. Ще поръчам на Басик да свали допълнителните крила на масата. Така ще ни делят не повече от три метра. — Вдигна чашата си. — Добре дошли в Челси, мадам. Ще бъде ли много нахално от моя страна, ако пия за вашето здраве?
— Много мило, ваше благородие! — Еванджелин също вдигна чаша и отпи много малка глътка. Шерито беше божествено, силно и гъсто, с разкошен аромат. — Трапезарията ви е грандиозна. Предполагам, че капацитетът на масата е четиридесет души.
— Да, приблизително. Басик обича да я оставя в цялото й великолепие. Поне махна трите вътрешни плоскости, та да можем да се виждаме. Между другото, докато бях със сина си, се сетих, че не знам името ви.
— Дьо ла Валет.
— Малкото ви име.
— Еванджелин, ваше благородие.
— Прекрасно!
По време на вечерята тя се бе държала изключително изискано и точно според етикета — в присъствието на иконома и лакеите говореше само протоколно. Херцогът партнираше великолепно, с уместни паузи, точно като учтив домакин, който не се интересува особено нито от вечерята, нито от госта си.
— Майка ми го е избрала. Родила ме е в по-напреднала възраст и ме е приела като божие чудо. С името ми е изразила своята благодарност.
Изведнъж осъзна, че онова, което току-що му разказа не бе споделяла с никой друг. Втренчи се безмълвно в него.
— Баща ми ми е разказвал — поде на свой ред той, — че когато съм се родил, майка ми ме погледнала и възкликнала: „Слава на Бога! Най-накрая дарих рода с наследник!“ Преди мен е имала три помятания.
— Значи и вие сте били чудо.
— Когато се запознаете с майка ми, ще трябва да я попитате.
— Съмнявам се това да стане някога.
В този миг забеляза, че е изцапала ръкава на роклята си със сос. Пое дълбоко дъх, за да овладее паниката — това беше единствената й прилична вечерна рокля. Дрехата бе с висока талия, от тъмносин муселин, без къдрички, дантели и бродерии. Но поне си беше нейна, а не нещо, избрано от Ошар или проклетата му метреса. Еванджелин отправи поглед през масата към домакина си — на светлината от свещите тъмната му коса проблясваше, а официалното му черно вечерно облекло и снежнобялата риза бяха достойни за възхищение. Бе великолепен и очевидно напълно го съзнаваше.
Тази мисъл я накара да се усмихне. Тя изглеждаше точно така, както искаше той да я възприеме. Следователно и двамата имаха вида, който държаха да покажат пред света.
— Усмихвате се на чашата си с шери?
— О не, усмивката ми няма нищо общо с питието.
— А с какво?
— Ще ви кажа истината, ваше благородие. Мислех си, че двамата с вас отговаряме абсолютно точно на онова, което искаме да сме.
— Аз съм джентълмен, а вие сте дама. В това не виждам нищо смешно. Онова, на което бих се усмихнал, е една красива жена на прага, покрита само с воали.
— Съмнявам се, че е джентълменско. Значи с воали, а?
— Майка ми би предпочела само да си мисля за подобни неща. Макар че сега, като се върна назад, струва ми се, че си спомням как чувах родителите ми да се смеят, без да знаят, че съм наблизо.
— Великолепно! Моите родители също се смееха. И то в най-невероятни моменти.
— Много добре ви разбирам. Веднъж видях баща ми да целува майка ми. Беше я притиснал до стената и я покриваше с целувки. Това е сцена, която никога няма да забравя. Макар че навремето изобщо не я разбрах. — Направи пауза, а после тихо добави: — Мама много трудно прие смъртта на баща ми.
— Вие също.
— Да. Всички мои приятели се изредиха да ме посетят след смъртта му просто защото той беше най- добрият родител на света. Разбираше се с всички, отнасяше се с тях като със синове, вдъхваше им смелост и чувство за стабилност и лично достойнство.
Нещо като че ли заседна в гърлото му. Колкото и да искаше, не можеше да се овладее. Представи си Едмънд и си помисли колко много изгуби това дете със смъртта на дядо си. Поклати глава, сякаш да пропъди тези мисли, и запита:
— Харесва ли ви спалнята?
— Много. Мариса имаше изискан вкус. Стаята съчетава любимите й цветове: светлосиньо и кремаво.
— Нямам никаква представа за вкуса на Мариса. Никога не съм стъпвал в спалнята й.
Седма глава
На Еванджелин й се прииска да го запита как тогава е успял да създаде своя син.
А Кларъндън много добре разбра какво се върти в главата й в този момент — експресивното й лице издаваше всичко. В нея нямаше никакво притворство.
— Спал съм е жена си. Но не в нейното легло. Всъщност Мариса изобщо не е стъпвала в останалата част на замъка. Тя не искаше да стои тук. Предпочиташе Лондон. Живя в Челси само докато беше бременна с Едмънд. — Взе една вилица и започна да почуква с нея по бялата покривка. — Мразеше морето и влажния въздух. Очакваше с нетърпение раждането на сина ни, за да се върне пак в Лондон. Погребана е в семейната гробница край селото. Ако желаете, можете да посетите гроба й.
Каза всичко това с безразличие.
