Нийдъл умря. Беше ужасно. Не можеше да се направи нищо. Бях в безизходица… И негово благородие…
— Да, знам всичко и много съжалявам.
— Негово благородие бе така добър да ме вземе с Едмънд.
— Това вече е нещо ново и за Едмънд, и за мен. — Херцогът отправи поглед към сина си, който внимателно изучаваше един много стар глобус. — Не го пипай, Едмънд!
— Няма, татко. Просто се чудех защо е кръгъл, след като госпожа Роли ми е повтаряла десетки пъти, че Земята е плоска. Това е Земята, нали?
Мариан Клотилд се засмя и се обърна към Ева:
— Госпожа Роли отдавна е член на клуба „Плоска Земя“. Ще са ви необходими много усилия и търпение, докато го убедите в противното, мадам.
— Едмънд! — извика херцогът.
— Да, татко?
— Ще ме слушаш и ще ми вярваш! Точка по въпроса! Ясно ли е?
Лорд Едмънд бавно се приближи към баща си и вдигна поглед към него.
— Земята е кръгла. Повтори!
— Земята е кръгла, татко. Сигурен ли си?
— Някога да съм те лъгал?
— Не, татко. Ти никога не грешиш.
Еванджелин простена.
Мариан Клотилд така се разсмя, че очите й се насълзиха.
— Чудесно. Следващия път, когато госпожа Роли ти каже, че Земята е плоска, ти ще кимнеш усмихнато, но ще си знаеш, че в действителност е кръгла.
— Да, татко.
Херцогът вдигна сина си и го притисна към себе си.
— Великолепно се справихте, ваше благородие! — възкликна Еванджелин и Мариан Клотилд не долови в този плътен глас и сянка от кокетство, с което жените обикновено се отнасяха към сина й.
— Аз също съм много впечатлена. Не мислете, че се натрапвате, мадам. И без това отдавна исках да се запознаем. Синът ми доста ми е говорил за вас.
— О, боже! — въздъхна Еванджелин.
— Да, казах й, че си упорита като муле, че си поносимо добър ездач и че природата около Челси много ти харесва. А, да, освен това й споменах, че притежаваш и известен чар.
— Вероятно трябва да съм ви благодарна, че не сте навлезли в подробности.
— А защо си мислиш, че не съм го направил? Тя ми е майка. Възхищава ми се и смята, че съм непогрешим.
— Напълно вярно. Какво може да стори една майка с такъв прекрасен син?!
Еванджелин простена, херцогът подхвърли Едмънд във въздуха, а Мариан Клотилд продължи:
— Заповядайте, седнете, мадам. Ще позвъня за чая. Може ли да ви наричам „Еванджелин“? „Мадам“ определено не пасва на земя, която е кръгла.
Едмънд се смръщи.
— Госпожа Роли винаги е толкова сигурна в думите си…
— Кръгла е, Едмънд — намеси се херцогът, — кръгла!
— Да, татко. Бабо, татко каза ли ти, че съм най-добрият стрелец в страната?
— Уведоми ме, че си застрелвал паунът Рекс без да ти мигне окото най-малко десетина пъти.
— Наистина! — Едмънд се прозя широко.
Еванджелин се приведе и повдигна брадичката му.
— А сега искам да ме чуеш, без да спориш. Уморен си. Ще трябва да отидеш с Елън в детската стая и да поотдъхнеш малко.
Херцогът отново вдигна сина си на ръце.
— Аз ще го заведа. После ще се върна. Няма да те оставя задълго сама с този дракон тук. Майко, не я плаши много, докато ме няма.
— Ами моята история, татко? Искам да разправя на баба продължението й.
— След като си починеш! Ще кажа на Грейсън да донесе чая.
Мариан Клотилд се замоли най-сетне синът й да е намерил подходящата жена. После се обърна към Еванджелин с най-чаровната си усмивка.
— Моля ви, седнете, Еванджелин. През цялото време ли пътувахте с Едмънд?
— С изключение на часа, през който имах главоболие и негово благородие настоя да яздя с него.
— Да яздите с него!
За нейна най-голяма радост Еванджелин се изчерви.
— Ами, виждате ли… Херцогът яздеше красивият си жребец и предложи… Аз седях пред него. Това беше всичко, ваше благородие.
„Е, не съвсем“, отбеляза наум майката и остана особено доволна.
— Почти е невъзможно да се откаже на сина ми. Доста е настоятелен в определени случаи.
— Да, вече имах възможност да се уверя.
Всъщност той за нищо не я бе принуждавал, а и нищо особено не се бе случило. Еванджелин се бе облегнала на него, защитена от обръча на силните му ръце и бе заспала дълбоко. От дълго време не се бе чувствала толкова спокойна и закриляна.
Мариан Клотилд потупа мястото до себе си. Еванджелин развърза пелерината си, метна я на облегалката на един стол и седна. Майката със задоволство отбеляза, че младата дама има също като нея елегантна фигура и пищни гърди. Предположи, че роклята е на Мариса, онова бедно глупаво момиче.
— Всъщност, Еванджелин, синът ми дръзна да ми признае, че ви е заповядал с типичния си господарски маниер. Предполагам, че тонът му е наподобявал ръмжене.
— О, не! Просто той е свикнал всички да му се подчиняват на мига. А точно тогава аз не можех да му го позволя. Искам да кажа…
— Да, знам. Синът ми е бил много добър с вас. Самата благост!
— Никога не съм го виждала благ. Не е в характера му. Често налага своето с шега или с мръщене, тъй като знае, че само глупак би се опитал да му противоречи и… О, боже, не исках да го обидя, ваше благородие! Херцогът досега е показвал доста загриженост към мен. Да, това е правилната дума. Надявам се, че няма да му е неприятно да бъде наречен „загрижен“?
Мариан Клотилд потупа сключените й ръце.
— Ще го попитаме. Вие все още не ме познавате достатъчно добре, но ще ви кажа истината. За добро или зло, двамата със сина ми много си приличаме. А вие, скъпа моя Еванджелин, изпитвате огромна вина. Нали?
— Да, вероятно…
— Вие сте част от семейството. Можете да останете при нас, докогато поискате. Между другото, роклята на Мариса много ви отива. Предполагам, че Дори ви я е преправила.
— Да, тя е много добра шивачка.
— Разбрах го много отдавна. Именно аз я назначих за камериерка на Мариса. Тя много я харесваше.
В този момент в гостната влезе висок пълен мъж, с гъста червеникавобяла коса и тежък сребърен чаен поднос. Имаше рошави тъмнорижави вежди, които стояха постоянно стрелнати нагоре и му придаваха изражение на лека почуда.
— А-а, Грейсън, донесъл си нещо да се подкрепим.
— Да. Както вие го предпочитате, ваше благородие. — Постави подноса на масичката пред тях.
— Грейсън и аз израснахме заедно — отбеляза Мариан Клотилд, а през това време, за голяма изненада на Еванджелин, самият иконом започна да разлива чая.
— Мадам, за вас?
— За мен без нищо, Грейсън.
