Това го обезоръжи. Напълно.
— По дяволите! Тръгнах, за да те напердаша, дето си такава глупачка да излизаш тук съвсем сама! А когато видях, че Деуит е след теб, едва не захвърлих партньорката си в купата с пунш.
Усмихна й се. Все още беше малко гневен. Но, слава на бога, поне не се беше разкрещял и разбеснял.
— Благодаря — повтори Еванджелин и отстъпи, стиснала здраво чантичката си.
— Деуит има доста съмнителна репутация. Чувал съм да казват, че обича да наранява жените. Да ги поставя на колене — както в леглото, така и извън него. Но определено е направил голяма грешка, когато те е последвал, нали?
— Изплюх му се в лицето.
— А какво щеше да направиш, ако това се бе оказало безрезултатно?
— Щях да го сритам в слабините. От баща си знам, че трябва да прибягвам към това като крайна мярка за спиране на наглите мъже.
— Със сигурност дава резултат. А сега, ако ме извиниш, бих искал да говоря с Деуит. Нищо особено — просто ще му дам един малък урок, който ще подобри обноските му за в бъдеще.
Сграбчи го за ръката със сила, която не подозираше, че притежава, и изкрещя:
— Не!
Черните му вежди се извиха изумено нагоре.
— Не! Моля ви, не се приближавайте до този мъж! Той не е човек на честта! Пред вас ще се усмихва и прави на възпитан, но ще ви забие нож в гърба веднага щом се обърнете. Не отивайте при него, моля ви! Забравете го! Моля ви!
Изглеждаше ужасена, побъркана. Защо се страхуваше? Отново го обезоръжи. И ядоса.
— Моля ви! Искам да се прибера вкъщи. Моля ви, не отивайте при него! Той не е добър като вас. Той е животно!
Кларъндън рязко свали доминото си и я хвана за ръката.
— Хайде да вземем майка ми и да си тръгваме.
Еванджелин се засмя.
— Ако в този момент имахте къса тежка сабя, картинката щеше да бъде пълна. О боже! Но аз се смея, вместо да треперя като лист!
— Каква картинка?
— Когато свалихте доминото си, приличахте на истински пират, особено с тази луна зад вас.
— Ако бях пират, щях вероятно да заповядам да те насинят от бой с камшици. Караш ме да се възприемам по начин, по който никоя друга жена не е успявала. Хайде!
Час по-късно бяха пред вратата на спалнята й.
— Спомняте ли си обещанието, което ми дадохте?
— Кое по-точно?
— Че мога да се върна в Челси тогава, когато пожелая.
— Да.
— Е, искам още утре да се върна в Челси.
Изгледа я продължително и мълчаливо.
— Би ли била така добра да ми кажеш какво става?
— Искам да се върна в Челси.
— Защо? — Гласът му беше спокоен и много благ. — Защо искаш да се върнеш там?
Думите, които излязоха от устата й, го накараха да премигне от изненада.
— Сега, след като Наполеон е на власт, какво ще стане?
Херцогът поклати замислено глава.
— Наполеон е човек, който трябва да властва — и то не само над един град или една държава. Той трябва да има всичко. Затова никога няма да се спре. Никога. Уелингтън вече е в Брюксел с Принца на Оранж36? Може би след месец-два ще настъпи развръзката. Несъмнено кървава, но аз не съм лош пророк като повечето ни сънародници. Всеизвестен факт е, че армията на Наполеон намаля десеторно след зле организираната инвазия в Русия. Сега му се налага да попълва редиците си с неопитни момченца. Уелингтън ще победи37. Трябва да победи!
— Аз също съм сигурна, че ще победи. Благодаря ви. — Не го погледна. — Тръгвам утре сутринта. Ще взема Едмънд с мен, ако нямате нищо против. Не е необходимо да ни придружавате до Челси.
— Не ставайте смешна! Естествено, че ще ви заведа в замъка.
Отвори уста, за да поспори с него, но се отказа.
— Благодаря ви.
С тези думи се обърна, влезе в стаята си и тихо затвори вратата след себе си.
Остана втренчен в проклетата затворена врата. Тя беше от другата страна. Единственото, което трябваше да направи, бе да отвори и да влезе при нея. Знаеше, че ако го стори, ще се люби с нея — до безсъзнание. Постави ръка на бравата. После бавно я отдръпна.
Утре сутринта ще я види. Възнамеряваше да я вижда всеки ден до края на живота си. Ала първо трябваше да разбере какво я кара да го отбягва. Какво не е наред. Проблемът вероятно беше дребен и незначителен и той лесно щеше да го разреши. А дори и да е голям, пак ще го разреши. Нали синът му винаги му казва, че е най-силният и умен татко на света?
Тръгна към стаята си, като си подсвиркваше безгрижно.
— Не е необходимо да се връщате с нас, ваше благородие. Сигурна съм, че тук има много повече развлечения.
— Не и този път, Еванджелин. Реших, че имаш нужда от моите напътствия и силното ми рамо. Защото винаги когато те изпусна от поглед, ти допускаш грешки и едва ли не си просиш да бъдеш прелъстена, а щом ти се притека на помощ, не ме пускаш да си тръгна.
Еванджелин не спа добре. Сънува как Еджъртън се промъква в стаята на Едмънд. Така че единственото й желание в този момент бе да напусне Лондон колкото се може по-скоро.
— Няма да се хвана в капана ви!
Мариан Клотилд прегърна внука си.
— Синът ми ще се погрижи и за двама ви, Еванджелин. Оставете всичко в негови ръце. Изглеждате уморена, скъпа моя. Помолете Едмънд да ви остави да поспите. Може би той ще бъде така добър.
— Ако тя ми обещае до направи времето отново топло, бабо, ще й позволя да подремне с мен.
— Божествено дете! — Мариан Клотилд го целуна. — Предполагам, че за Еванджелин няма да бъде проблем да се справи с английското време.
— И аз така си помислих — кимна детето.
Баба му пак го целуна.
— Благодаря ви за добротата и вниманието, ваше благородие. Надявам се, че пак ще се видим някога.
— И още как! Предполагам, че двете ще се виждаме доста често в бъдеще. Извинявай, скъпи, може ли да поговоря с теб?
Щом Еванджелин изведе Едмънд от гостната, Мариан Клотилд се обърна към сина си:
— Желая ти късмет! Усещам, че тази работа е гнила. Да си тръгне толкова внезапно… Нещо не се връзва. Недоумявам каква може да е причината. А ти?
— Аз също — поне засега. На ако има проблем, който я тревожи, ще го премахна.
— Радвам се, че Едмънд е толкова привързан към нея. Надявам се, че няма да използваш сина си като примамка?
Нейният красив, прекалено самоуверен и понякога арогантен син сбърчи чело.
— По дяволите, майко, наистина ли мислиш, че съм способен да падна толкова ниско?
— Еванджелин е жена с много силен характер…
Беше му на устата да каже, че тя ще направи онова, което той й заповяда, но си даде сметка, че любящата му майка ще му се изсмее. Той самият би си се изсмял.
