— Ако се наложи, ще използвам дори Бъниън, стига това да ми гарантира победата.
Мариан Клотилд вдигна поглед към портрета на съпруга си.
— Колко жалко, че тя беше все още дете, когато баща ти реши да те ожени. Предполагам, че нещата биха протекли по съвсем различен начин, ако тогава Еванджелин беше на възрастта на Мариса.
— Татко често ми казваше, че ако винаги гледам напред и се обръщам назад към миналото, не за да хленча, а само за да се уча от грешките си, тогава ще стана по-добър човек и всичко ще се нареди както трябва. — Херцогът прегърна майка си и я притисна силно в обятията си. — Татко ми липсва не по-малко, отколкото и на теб. Обаче той се оказа прав. Защото един вдовец и една вдовица са наистина перфектна двойка.
— Аз пък смятам, че ти и баща ти сте двама от най-прекрасните мъже, които някога са се разхождали по земята. Обичах го с цялото си сърце. И предполагам, че чувствата на Еванджелин към теб са не по-малко силни.
Тридесет и втора глава
Изражението на херцога стана абсолютно безизразно, а гласът — монотонен.
— И тогава Бъниън се закле пред баща ми, че грубиянът сам е паднал от моста. Закле се също и че аз съм стоял най-малко на три метра от него, така че не мога да бъда обвиняван за случилото се. На което баща ми отвърна: „Вече ми е известно, че синът ми е жив дявол, Вънрън. Затова няма нищо изненадващо във факта, че е и магьосник“.
Еванджелин се разсмя.
— А грубиянът знаеше ли да плува?
— Доколкото си спомням още на другия ден Теди Лоусън отново тормозеше децата.
— А какво е станало с него после?
— Последното, което чух, е, че е викарий някъде в Котсуолдс38. Животът е интересно нещо, не мислиш ли?
Еванджелин сведе глава и се обгърна с тишина за да се защити. Кларъндън я изгледа изпитателно.
— Не ми отговори. Не си ли съгласна с мен, че животът е интересно нещо и понякога ти сервира изненади?
— Така е. — Не смееше да го погледне. — Понякога взема такива обрати, че направо ми се иска да умра. Не, не се изразих точно. Колко глупаво от моя страна да изрека подобна нелепост!
„Е, това поне е някакво начало“, помисли си херцогът. От завръщането им в Челси бяха изминали само два дни. Вече му бе известно, че тя е изстрадала много през краткия си живот — и непогрешимият й Андре, и баща й, и майка й бяха мъртъвци. Ала имаше и още нещо, което се чувстваше безсилен да разгадае. Защо бе пожелала да се върне в Челси толкова внезапно?
Подпря се на полицата на камината с чаша бренди в ръка, загледа я замислено и внезапно заяви:
— Може би би искала да дойдеш с мен в Саутхамптън. После бихме могли да отплаваме за остров Уайт. Ако ти хареса, можем да останем в къщата ми във Вентнор за няколко дни. Както вече ти казах, Едмънд много обича да ходи там. Ще бъде на седмото небе.
В гърдите й се надигнаха едновременно страх, паника и огромно съжаление. Според инструкциите, които й бяха предадени от Конан Деуит, на следващата вечер имаше среща край пещерата с човек на Ошар, за да й разясни какво трябва да прави.
— Не искам — И тъй като забеляза почудата му, обясни: — Просто съм отвратителен моряк. Страхувам се от лодки. Знам, че е глупаво, но — вдигна безпомощно ръце, — е факт.
Това наистина му се стори пълна безсмислица.
— Аха, значи си добър плувец, но се страхуваш от водата!
— Не от водата — само от лодките.
— Виж какво, Еванджелин, не е необходимо да лъжеш, за да останеш в Челси. Замъкът ли те привлича толкова? Надали. Доколкото си спомням, неотдавна изгаряше от нетърпение да се махнеш оттук. В това няма никаква логика, не мислиш ли? Вероятно просто не желаеш моята компания. Да не би да смяташ, че ще се опитам да те прелъстя? Избий си го от главата. Ако някога бъдем заедно, то ще се случи заради желанието и на двама ни. А що се отнася до Вентнор, убеден съм, че там ще ти хареса.
В главата й започна да пулсира болка.
— Не се притеснявам от прелъстяване. Всъщност не се притеснявам от нищо. Просто искам да остана в Челси. Тук ми харесва.
— Докога? Докато отново ме замолиш да те отведа в Лондон?
— Не мисля, че ще пожелая отново да съм в Лондон.
— И защо не, по дяволите?
Замълча. Само поклати глава, без да смее да го погледне. Херцогът напусна мястото си край камината, трясна чашата на близката масичка и се приближи. Сграбчи я, изправи я на крака и я разтърси.
— Какво става с теб? Вече от два дена сме у дома, а ти правиш всичко възможно да ме избягваш. Исках да пояздим, но ми излезе с номера, че те боли глава. Носиш се мрачно наоколо като сянка или по-скоро като престъпник, укриващ се от мировия съдия. Какво не е наред, по дяволите? — Крещеше с нарастващо безсилие.
— Всичко си е наред.
Пусна я и закрачи напред-назад.
— Ненавиждам игричките, Еванджелин. Ако присъствието ми толкова те отвращава, можеш просто да ми го кажеш. Няма да ти заповядам да напуснеш Челси. Няма да те изритам на улицата. Ако не ме искаш, само ми кажи! Уверявам те, че никога през живота си не съм насилвал жена да прави нещо, което не желае. Боже мой, та всеки път, когато те докосна, ти полудяваш по мен! Всъщност и двамата полудяваме един за друг. Затова би ли ми казала какво точно става?
В следващия миг отново бе до нея. Обгърна я нежно и я притисна в обятията си. Усещаше аромата й, чувстваше силните удари на сърцето й.
— О, Еванджелин!
Погледна го в очите и там прочете всичко онова, което той чувстваше към нея — в тези тъмни, тъмни очи, най-красивите, които бе виждала през живота си. О, не! Боже, не! Усети, че я наблюдава с твърде странно изражение.
— Еванджелин?
Мразеше нежността в гласа му, мразеше онова, което се криеше зад нея, защото тя не го заслужаваше. В нея нямаше нищо добро, достойно и честно.
— Ще ми окажеш ли честта да станеш моя съпруга?
Загуби ума и дума. Не беше в състояние да помръдне.
Той иска да се ожени за нея? Което означава, че я обича… Истински! И не желае само тялото й! Не! Прокара език по долната си устна. Усети, че Кларъндън се стяга.
— Не! — Прошепна го с толкова нещастие и отчаяние в душата си, че се запита как ще продължи да живее отсега нататък. — Не мога. Вие самият не го мислите. Не е възможно да го мислите. Всичко се дължи на това, че прекарвате прекалено много време в моята компания. И харесвате гърдите ми. Нищо повече. Нали?
Повдигна нежно брадичката й.
— Боготворя гърдите ти. Божествени са! Освен това съвсем случайно обожавам и компанията ти. Не желая да прекарвам времето си с никоя друга жена. Не желая да правя любов с никоя друга жена. Искам да се омъжиш за мен. Ще ти бъда верен. И ако не си ме чула първия път, ще го повторя — благоговея пред гърдите ти.
Еванджелин се отдръпна. Кларъндън я пусна. Сега беше неин ред да закрачи напред-назад. Искаше й се да избяга, ала не можеше. Той щеше да я хване. И без това вече знаеше, че нещо не е наред. Налагаше й се да го убеди, че е толкова недостойна, че не си струва да я желае.
— Вие ми се подигравате. Забавлявате се за моя сметка. Не е много възпитано от ваша страна.
— Вероятно наистина малко поизсилих нещата. А уж винаги съм се считал за експерт по жените. Но не бих ти причинил болка, за да се забавлявам, Еванджелин. Бракът е сериозна работа. Не бих си правил шега
