Но само след миг отново я обсипваше с целувки, докато и двамата се разтрепериха. Ръцете му замачкаха задните й части. Тя се изви в екстаз. Тогава, за огромно негово удоволствие, се опита да го съблече. Задърпа, забори се с копчетата на жилетката, като в същото време се опитваше да го целува. Накрая си даде сметка, че не може да се справи, и изруга на глас. Той се разсмя, макар че ситуацията изобщо не беше смешна — съзнаваше, че се движи по ръба на здравия разум. Изблъска я леко и се съблече с такава скорост, каквато никога не бе постигал през живота си.
Вдигна я на ръце и се спусна към огромното легло. Стовари я в средата, успя да запали няколко свещи и се вторачи в нея.
— Никога не съм желал жена по-силно, отколкото желая теб! — Даде си сметка, че говори абсолютната истина. Прекрачи я и се надвеси над нея. — Еванджелин, какво става? Защо си се втренчила в мен с отворена уста?
— Гол си… — не отместваше поглед от слабините му. — Напълно гол… — Облиза устни и предизвика спазми по цялото му тяло. — Както когато излизаше от морето… Но не съвсем…
Запулсира още по-възбудено.
— Виждам, че си много по-различен от мен и разбирам, че от това нищо няма да излезе. Нищо… Вземам си думите назад. Не искам любовник. Искам да се върна в моето легло и да си навлека нощницата.
— Боже господи! — Разсмя се. Щеше му се да каже нещо за мъжките атрибути на непрежалимия Андре, но се отказа. Единственото, към което се стремеше в този момент, беда се озове между краката й. Веднага! — Няма да ти причиня болка. По-скоро бих наранил себе си. Хайде, любов моя! Не, не затваряй очи! Мъжете обичат да бъдат гледани с широко отворени очи, да им се възхищават.
Приведе се над нея и нежно постави длан върху корема й. Не пророни нито дума повече. Остана неподвижен. Дланта му я топлеше. После, много бавно, пръстите му се придвижиха надолу. Дъхът й секна. Втренчи се в лицето му с широко отворени очи, разбрала, че той я изучава. Задникът й конвулсивно се вдигна нагоре и тя изкрещя. Тогава измъкна пръсти от топлата й плът и предизвика изохкването й. Изглеждаше напълно разочарована. Гърдите й се надигаха от възбуда. Зачуди се с какво да се заеме първо.
— Онова, което направи — прошепна тя, без да откъсва очи от лицето му, — онова… Никога не съм си представяла… Прави ли се обикновено? Би ли го повторил?
— Проклятие! — приведе се над нея.
Докосна с език едната й гърда и я пое в устните си. Заляха я вълни на възбуда. Засмука гърдата й и ръката му отново се плъзна към корема. Тя се гърчеше под него, едва си поемаше дъх и стискаше раменете му.
— Моля те! Пак!
Един от пръстите му отново проникна в нея. Тя изкрещя и задникът й отново отскочи нагоре.
— Леко, леко — промълви той, решен да достави удоволствие първо на нея. — Искам да ме погледнеш, Еванджелин. — Главата й се мяташе бясно наляво-надясно по възглавницата. — Погледни ме!
Направи го. Той не откъсваше очи от нея, докато напипваше онова деликатно място. Натисна го. Само след миг очите й се разшириха, погледът й се отнесе и тя задиша така тежко, че едва не се задави.
— А сега ела при мен — прошепна той и започна да обсипва с целувки тялото й.
Тогава настъпи онова неповторимо женско стягане, онова напрежение, онези спазми, които завършваха с изливане на течностите на удоволствието.
Еванджелин се запита дали не умира. Но в следващия миг това вече нямаше значение. Викаше, и се мяташе, и крещеше, а тялото й се извиваше в дъга. После внезапно отмаля. Възбудата постепенно отшумяваше. Запита се кога ли ще може да изживее отново всичко това. Вдигна очи към тъмното му красиво лице. Усмихна се и каза тихо и дрезгаво:
— Благодаря ти! Никога не съм си представяла, че на света съществува подобно чудо.
Притвори за миг очи, за да изживее по-пълноценно сладката топлина, която се разливаше из тялото й, отпускаше я, освобождаваше съзнанието й. В този момент си даде сметка, че не иска нищо друго, освен да му принадлежи. Завинаги. Но, за съжаление, бе невъзможно. Имаха единствено тази нощ. Сълзите намокриха бузите й, от гърдите й се изтръгна ридание. Потъна в обятията му и се разхълца.
Въпреки че не я разбираше (нещо, с което постепенно бе започнал да свиква), той се зае да я утешава, временно овладял напорите на страстта си. Погали гърба й, стисна нежно гърдите й, целуна ушите и шията й. Сълзите й бързо пресъхнаха и ръцете й запълзяха по кожата му. Потърси устните му и прошепна между две целувки:
— О, да! Само ми кажи какво да правя.
Загледа се в изпитото й лице и мътния блясък в очите й. Погали корема й. Усети как мускулите й се стягат. Кожата й беше като коприна.
Натисна я леко и каза:
— Не мърдай.
Този път с устни, а не с пръсти. Смъкна се между краката й. Обсипа отново с целувки корема й. През това време пръстите му я търсеха. После потънаха в нея. А когато я докосна и с устни, тя се изви и задиша така учестено, че имаше чувство, че сърцето й ще се пръсне.
Изкрещя името му. Надигна глава за миг и й отправи една много мъжка усмивка, пълна със задоволство и гордост.
— Не мърдай. Не, по-добре се извивай и гърчи. Крещи, Еванджелин! Да, точно така. А сега ела при мен!
Неудобството й се изпари. Ноктите й се забиха в рамото му, ръцете й задърпаха косата му. Изкрещя от възбуда и страст. Когато напълно изгуби контрол над себе си, той разтвори рязко краката й и с мощен тласък проникна в нея.
Беше гореща и толкова стегната, че стисна зъби, за да се овладее да не я разкъса. Забави темпото. Разтягаше я бавно и внимателно. Погледна я и видя, че тя е замръзнала. Лежеше съвсем неподвижно и не откъсваше поглед от него.
Страхуваше се. Страхът се четеше съвсем ясно в очите й и той не можеше да си го обясни. Проникна по-дълбоко. Тя изстена и впи нокти в ръцете му, за да го задържи.
— Не мърдай, Еванджелин, всичко ще бъде наред. Ще ми свикнеш. Напредвам колкото мога по- бавно.
Проникна още по-дълбоко. Тя впи още по-силно нокти в раменете му.
— Не, моля те, спри! Боли! Не предполагах, че ще боли. Ти ми каза, че няма да ми причиниш болка. Аз ти повярвах.
Принуди се да спре. Подпря се на ръце и застана неподвижно над нея.
— Ще привикнеш към мен. Знам, че можеш да го направиш.
Тя се отпусна малко и той проникна още по-дълбоко. После на свой ред замръзна и се втренчи невярващо в нея.
Нещо го спираше. Нещо не му позволяваше да продължи. Девствената ципа!
Проклетата й девствена ципа. Скъпият, непрежалим, достопочтен Андре никога не е съществувал. Не можеше да откъсне очи от нея. Тогава съвсем ясно си помисли: „Дори не си знаела, че аз ще разбера, че си девствена“. И това направо го подлуди.
— Знам, че боли. Само се дръж за мен.
Изпищя. Този път мускулите й се сковаха не от удоволствие, а от болка.
— Дръж се! Не се опитвай да се измъкнеш. Ето, спирам. Вече целият съм в теб и повече няма да те боли. Дръж се за мен. Да, точно така.
Сведе глава и я целуна дълбоко и страстно.
Тя помръдна и това едва не го накара да свърши.
— Стой спокойно. Иначе ще изляза от теб.
— Не, искам да останеш в мен! — Започна да го хапе по раменете и шията. — Защо ме заболя?
Той се засмя, а после отново простена, защото тя пак помръдна.
— Никога повече няма да те боли.
Усети, че тя трепери. Не знаеше дали причината е болката, или тежестта му. След няколко секунди обаче вече нямаше значение. Тя се раздвижи отново и той свърши. Стисна зъби, изживявайки бесния си
