с начина, по който искам да прекарам остатъка от живота си.
Заля я неконтролируем прилив на безумна радост, но почти едновременно с това видя мъртвия Едмънд. Видя и баща си — белите му ръце, скръстени на гърдите, очите му, затворени и покрити с две медни монети, както бяха покрити и очите на майка й след смъртта. Не можеше да понесе подобна вина. Просто не можеше. От гърдите й се изтръгна безмълвен писък. Сълзи опариха очите й — сълзи на ярост от абсолютната й безпомощност.
Нямаше никакъв избор. Насили се да му обърне гръб и да заговори с далечен глас:
— Благодаря ви, ваше благородие, но отговорът ми на това щедро предложение е „не“. Не желая да се омъжвам повторно. Не желая всеки ден от живота си да изпълнявам прищевките на някой мъж. Наистина много съжалявам, ако съм ви обезпокоила, но…
— Никога досега не бях чувал подобно нещо — засмя се той, — но предполагам, че това е доста популярен начин сред младите дами за учтив отказ на предложение за брак. За първи път ли ти се налага да го използуваш?
— Трябва да се ожените за англичанка, ваше благородие, а не за някаква си неизвестна полуфранцузойка без никаква зестра, която при това вече е била омъжена.
Отново се засмя.
— А, не, Еванджелин. Не искам англичанка. Искам една дама, която е полуфранцузойка, която е трън в очите ми, която е по-упорита и от муле и която обича сина ми не по-малко, отколкото той обича нея. Ах, да, да не забравяме и езика й, който ме налага като камшик, когато не ме целува. Не може да не ти е известно, че последното нещо, което ме интересува, е зестрата ти. А що се отнася до факта, че вече си била омъжена, това изобщо няма значение. Откъде изобщо ти хрумнаха подобни мисли? Повярвай ми — нямам нужда от някоя млада глупачка. Колкото до мъжките прищевки, отсега ти заявявам, че ако някога се превърна в деспот, ти ще имаш пълното право да ме цапнеш с нещо по главата. Какво ще кажеш — не е ли честно?
— Не искам — беше единственото, което успя да каже. Нищо друго не й идваше наум. — Моля ви, нека не говорим повече по този въпрос.
— Това е най-необичайното преживяване в живота ми. Пред мен стои жена, за която искам да се оженя. Знам, че и тя ме иска. Виждам, че не съм й безразличен — защото не съм сляп. Освен това е и много привързана към сина ми. Явно съществува някакъв проблем, който няма нищо общо с нас двамата. Ако се осмелиш да го споделиш с мен, ще направя всичко възможно да го разреша. — Тъмните му очи внезапно се разшириха. — О, не! Съпругът ти, божественият Андре! Да не би да е все още жив?
Еванджелин отривисто поклати глава, макар че си даде сметка, че той току-що й бе предоставил идеалното извинение. Отвори уста, за да каже нещо, но Кларъндън вдигна ръка и я спря.
— Не го прави! Дори не се и опитвай! Защо не искаш да се омъжиш за мен, Еванджелин?
— Не мога да отрека, че ви желая. Но не ви обичам. Не искам да се омъжвам за вас. Не ви искам за съпруг. И изобщо не мога да разбера защо човек като вас, който ми е казвал, че не вярва в любовта, ще иска да се обвързва с една-единствена жена? Защо?
— Задай ми този въпрос след три-четири десетилетия и тогава вероятно бихме могли да обсъдим необикновената ми слабост към теб.
Потъваше, а той й предлагаше ръка за спасение, която тя не можеше да приеме. Един ден щеше да открие коя е. И да я възненавиди. Да я прокълне.
— Разбрали сте погрешно чувствата ми. Аз не ви обичам.
Не й повярва. Наистина не беше сляп. Вече бе зървал милиони изражения на лицето й. И бе усетил в тях безкрайна раздираща болка, която изобщо не разбираше. Искаше му се да я разтърси и да й се разкрещи, но нещо го възпря. Гласът му прозвуча необичайно ласкаво:
— Тогава би ли ми изяснила какви точно са чувствата ти към мен?
Вдигна очи. Знаеше, че се налага да му причини болка, а с това и на себе си. Спомни си обидите на лейди Джейн Белърман — бяха действително твърде детински, но нямаше друг избор, освен да се опита да ги използва. Още отсега се мразеше, но успя да превърне гласа си в ледено острие:
— Не е необходимо да ми предлагате брак, ваше благородие. Питате ме какви са чувствата ми към вас. Намирам ви за изключително привлекателен мъж, както вероятно повечето жени. Единственото, което бих желала, е да отида с вас в леглото, а не пред олтара. — Насили се да свие безразлично рамене. — Лейди Джейн преди време отбеляза, че англичаните не се женят за дами, които вече са познали друг мъж. Няма нищо лошо в това да си признаете, ваше благородие, че искате тялото ми. Повярвайте ми, за мен е чест, че настоявате за брак само за да ме вкарате в леглото си. Но вече можете да забравите за предложението си. Аз и без него ще дойда.
Много странно. Познаваше я от по-малко от два месеца, но беше сигурен, че лъже. И в интерес на истината — не чак толкова добре. За да спечели време, се задоволи само с думите:
— Не те разбирам, Еванджелин.
Сви рамене по начин, който очевидно претендираше да бъде галски, но изпълнението й не бе особено сполучливо.
— Ако бях истинска англичанка, при това девствена, безспорно бих погледнала на подобно предложение по съвсем различен начин. Ала аз вече съм била омъжена. Не желая да сключвам повторно брак. Вероятно сте прав, когато казвате, че Андре е бил абсолютен дървеняк в леглото. Сигурна съм, че вие не сте. Убедена съм, че дори сте неподражаем.
Какво да й каже? Какво да направи? Дали да не я удостои с един презрителен поглед?
— Така… — Тъмните му очи я погледнаха развеселено. — Поне най-сетне си призна, че скъпият непрежалим Андре не е бил чак толкова великолепен екземпляр. — Направи пауза и снижи глас: — Гаврил ли се е с теб? Това копеле да не би да те е било?
— Разбира се, че не. Просто предпочитам живота си на вдовица. Приятно ми е да правя онова, което аз си поискам. — „Това май не бе съвсем убедително.“ — Вярно е, че нямам много пари, но ми доставя огромно удоволствие да бъда с Едмънд и да живея в Челси. — Боже мой, в момента копаеше под себе си дупка, която не след дълго щеше да я провали вдън земя!
— Значи онова, което искаш — констатира бавно той, — е да стана твой любовник, а не твой съпруг?
— Обожавам да ви целувам.
— Приятно ми е да го чуя.
Приближи се бавно към нея. Очите му не се откъсваха от лицето й. Тя не се отдръпна. Ставаше все по- интересно. Обгърна раменете й и внимателно я придърпа към себе си. Еванджелин се опита да се освободи, но той я притисна здраво. Гърдите й докоснаха неговите. Усети, че се втвърдява като камък. Стори му се, че се слива с нея. Заляха го вълни на страст, нежност и неотложност. Винаги ли щеше да има този ефект върху него? Вероятно. Усмихна й се и повдигна брадичката й.
— Ти си моя! — Сведе бавно глава и продължително я целуна. — Моя! Сега и завинаги! Единствено моя!
— Не! — Ала знаеше, че го желае толкова силно, че ще се разпадне, ако не го целуне веднага, в този миг.
— Напротив! Никакви игрички повече, Еванджелин.
— Моля ви!
Целуна я пак. И още веднъж. Не я насили да си отвори устата. Тя сама го направи. И то с жар. Ръцете му се плъзнаха към косата й, свалиха фуркетите и я освободиха, а после потънаха в нея. Оттам запълзяха бавно по гърба, надолу, надолу, обгърнаха задните й части и ги стиснаха. После се озоваха отново в косата й. Пръстите му навиваха кичурите, докато устните му не спираха да я целуват.
— Спомняш ли си, когато ти казах, че косата ти е разкошна? — Гласът му леко трепереше.
Отговорът й бе като въздишка.
Ръцете му отново се озоваха върху задните й части, повдигнаха я и я притиснаха силно. Повече от всичко на света му се искаше да я види гола, долепена до тялото му точно по този начин.
Усещаше устните му по слепоочията си, по клепачите, по шията. После се отдръпна, без да сваля ръце от бедрата й, и я погледна.
— Какво чувстваш, Еванджелин?
