Въпросът изобщо не й се стори странен, тъй като нямаше никакъв опит с мъжете. Отвори очи и дълго не намери сили да отговори.
— Бих дала живота си за теб.
Херцогът се втренчи невярващо в нея. Заля го толкова мощен прилив на страст, че едва се сдържа да не я повали веднага на килима. Но се овладя.
— Явно няма да спреш да ме изненадваш. Би ли ми казала как една жена, която си търси единствено любовник, би могла да изпитва толкова силна загриженост за добруването му?
Дъхът й секна. Тялото й се скова.
— Обичам те, Еванджелин! Любовта ми към теб е нещо много повече от животинска страст. Мисля, че ще те обичам до сетния си дъх. Баща ми е открил своята половинка в лицето на майка ми. Аз открих моята в теб. Хайде, толкова ли ти е трудно да изречеш думите, които мислиш?
Зарови лице в рамото му.
Отново я обсипа с целувки. После обгърна с ръце гърдите й. Тя трепереше. Задиша тежко. Изви гръб в дъга и се притисна към дланите му. — Желаеш ли ме, Еванджелин?
— Да, да!
Зарови пръсти в косата му и придърпа главата му надолу, за да го целуне. Той се засмя.
— Виждам, че ме желаеш. Сега ще дойдеш ли с мен? Ще се любиш ли с мен?
Знаеше, че трябва да спре. Веднага. Но не можеше да понесе мисълта, че скоро ще трябва да го напусне, че вероятно след броени дни ще й се наложи да се измъкне тайно от замъка някоя нощ, за да не се върне никога повече. Щеше да умре, без да е познала страстта му, без да е разбрала какво изобщо значи страст. Трябваше да му покаже, че го обича! Да му се отдаде само през тази единствена нощ! Утре вечер щеше да уведоми човека на Ошар, че от нея вече няма никаква полза и щеше да си тръгне. Вероятно ще замине за Лондон. И никога повече няма да види херцога. Затова поне тялото си можеше да сподели с него. За да има в спомените си поне тази единствена нощ.
— Да, искам да се любя с теб!
Тридесет и трета глава
— След теб, Еванджелин.
Изненада и него, и себе си с неочакваното си колебание. Спря, погледна го и очите й се разшириха от ужас и притеснение. Той й се усмихна, побутна я внимателно в спалнята си и затвори вратата.
Устните й пресъхнаха. Неочаквано я завладя неописуем страх. Глупачка! Ще се изложи! Ще го отврати!
— Не мисля, че идеята е много добра, ваше благородие.
— Напълно си права — изсмя се той, — но вече няма значение — твърде късно е. — Придърпа я в обятията си. — Поднеси ми устните си, Еванджелин. Знаеш, че това ще те възбуди.
Отвори уста, за да каже нещо, но той я затвори със своята и се притисна силно към корема й. Съзнанието, че ще проникне в нея така, както в момента езикът му проникваше в устата й, едновременно я плашеше и възбуждаше до такава степен, че се разтрепери. Целуна го задъхано, ала събудилата й се страст я правеше непохватна. Вкопчи се в него. Искаше още и още.
— Как се чувстваш сега?
Дъхът му я изгаряше, а езикът докосваше долната й устна.
— Подивяла. Ала не знам какво да правя. Знам само, че можеш да ми дадеш много, а аз да ти го върна стократно. Помогни ми!
В съзнанието му изникна безличният образ на съпруга й. Що за мъж е бил, та да не познае вродената й страст? Добре, че е бил така благоразумен да напусне своевременно този свят.
Кларъндън пое нещата в свои ръце. Първо разкопча всички малки копченца, стигащи чак до кръста й. Те не създадоха никакъв проблем на опитните му пръсти. Роклята се свлече по раменете й, а оттам — на пода.
Скоро щеше да бъде напълно гола.
— Не знам нищо. Повярвай ми! Наистина. О, боже, но какво правиш?
В този момент развързваше единствената й долна фуста, която последва роклята. После коленичи пред нея и хвана крака й.
— Събувам ти чорапите. Не се притеснявай.
Но какво й е сторил този проклет непрежалим Андре?!
— Аз няма да се омъжа за теб! Няма! — Задъха се. — Ще видиш, че след като веднъж ме имаш, повече няма да ме искаш.
Престори се, че обмисля студено думите й, въпреки че му беше много трудно да потисне усмивката си. Странно, че дори и на този етап тя продължаваше да настоява на своето. Е, скоро всичко щеше да се изясни. Смъкна и другия й чорап, а после събу домашните й пантофи. Остана само ризата, която й стигаше малко над коляното. Изправи се, погледна я в очите и внимателно развърза дантелените панделки. Проследи как мекият муселин се смъква. Дръпна лекичко и ризата полетя към пода. Беше гола, най-сетне чисто гола. И негова. Втренчи се в корема й. Искаше му се да я погали и да проникне дълбоко в нея с пръсти и език, ала нещо го възпря. Може би неописуемата паника в очите й.
Еванджелин се опита да се покрие с нещо. Кларъндън леко прихвана ръцете й и се приближи.
— Прегърни ме. Да. Така ми харесва.
Ръцете му запълзяха нагоре-надолу по голия й гръб. Когато стигнаха задните й части, тя осъзна, че усещането, надигнало се от дълбините на корема й, бе нещо, за чието съществуване никога не бе и подозирала. Удивително! После пръстите му пропълзяха леко навътре и тя почувства докосването им до онези места, които досега бяха известни единствено на нея. Опита се да се отдръпне, но внезапно си даде сметка, че последното нещо, което иска, е да се отдалечи от пръстите му.
Затова само простена:
— Моля те, още! Още!
Бе поразен.
— Разбира се. Но няма смисъл да бързаме. Виж какво ми причини. Сложи сама ръка на сърцето ми, защото аз не възнамерявам да пусна красивото ти задниче.
— Бие много бързо.
— И твоето… — Единият му пръст проникна в нея.
— О, боже! Никога не съм си представяла… О, боже!
Отворът, в който бе попаднал пръстът му, бе много малък и стегнат. Целуна я, затворил очи, за да се предпази от мощта на желанието да я обладае веднага. Пръстът му се задвижи в нея. Тя се навлажни. Отпускаше се, отваряше се за него. Не можеше да издържа повече. Налагаше се да се отдръпне от нея, иначе щеше да се изпразни — а това не би било добре и за двамата.
Еванджелин примигна и се притисна към тялото му. Жадуваше отново да я докосва и да прониква в нея. Ала той само опря чело в нейното. Дишаше тежко. Чудеше се какво ли ще стане, ако тя внезапно го пипне.
— Какво искаш да направя?
— Спри да се гърчиш.
— Така ли правя наистина? Всъщност много е вероятно. Аз не знам нищо за това. Моля те, научи ме.
— Дори и божественият Андре да е бил свиня, не може да не знаеш какво да направиш, за да доставиш удоволствие на един мъж. Аз съм просто мъж, Еванджелин. С нищо не съм по-различен от останалите.
Целуна я. Все още му бе трудно да се овладее.
— Е, щом си сигурен, че не си по-различен…
Бе усетил неувереността в гласа й. И тя го разбра. Придърпа главата му надолу и започна да го целува — страстно, ненаситно, но без капчица умение.
Стори му се, че не издържа повече. Едва си поемаше дъх.
— Не! Така е още по-лошо. Сега само те виждам, вместо да те чувствам до себе си. Престани или ще полудея.
