разрошената и коса и се запита защо непрекъснато трябва да започва отначало.
Погледна краката й и се смръщи — по тях се стичаше девствената й кръв, примесена със семето му.
След миг мълчаливо излезе и се върна с леген вода и чиста кърпа.
Като го видя, тя се изправи на лакти.
— За какво е този леген?
— Лягай и мълчи.
— Няма да легна, докато не ми кажеш какво ще правиш.
— Не може да не ти е известно какво правя. Ще те измия.
— О, не! Да не си полудял? Това е нещо, което аз самата трябва да свърша. О, боже, цялата съм в кръв!
Без да обръща внимание на думите й, той заяви със покоен и прозаичен като на мирови съдия тон:
— Задължението е винаги на любовника. — А после добави с вбесяващо безразличие: — Предполагам, че французите не се различават от англичаните в това отношение.
Тя се обърка. А Кларъндън би се разсмял с цяло гърло, ако в случая нещата не бяха ужасяващо сериозни и ако не се отнасяше за целия му бъдещ живот.
— Разбира се, че не. — Почувства, че тя се бори със себе си да приеме за нормално онова, което прави с нея, защото, както й бе обяснено, такава е традицията.
— Понякога си задавам въпроса дали изобщо има разлика между мъжете от различните страни…
Лежеше по гръб, със затворени очи. Той старателно я чистеше с мократа кърпа. Очевидно доста беше прокървила, но като че ли вече бе спряла. Надвеси се по-ниско над нея. Гениталиите й бяха значително охлузени. Въпреки че не се беше държал грубо, явно и това й беше дошло много.
— Еванджелин?
Отвори очи и видя, че я гледа напрегнато.
— Струва ми се, че си искрена само когато те целувам, галя или те карам да крещиш. Край! Крайно време е всички тайни да излязат наяве! Виждам, че непрекъснато се опитваш да измисляш нови абсурдни лъжи. Хайде да започнем с нещо лесно. Знам, че си — или по-скоро беше — девствена.
— Но това е пълна глупост, ваше благородие! — Гледаше го така, както кошута гледа ловеца.
— Явно не ти дадох достатъчно време, за да измислиш нещо по-остроумно, по-ефектно и поне малко достоверно. Ти си толкова невежа по тези въпроси, че аз все още не мога да се отърся от шока. Бях сляп, макар че пред очите ми бяха всички признаци, скрити зад постоянното ти перчене. Бях и сляп, и глух за онова, което си в действителност. Виждах и чувах само онова, което ти искаше от мен.
Тя нито помръдна, нито каза нещо.
— Добре. Вече всъщност знам доста неща за теб. Ти беше девствена и затова те заболя. Първият път жената винаги изпитва болка, защото мъжът трябва да пробие девствената й ципа. След това никога повече не боли — ако, разбира се, мъжът не е дървеняк като скъпия непрежалим Андре, който никога не се е разхождал по тази земя, нали?
— Не — беше единственото, което успя да изрече тя. — Никога не съм била омъжена.
Всичко свърши. И защо? Защото се оказа твърде глупава и невежа, за да се досети, че мъжът разбира кога жената е девствена.
Дългите му пръсти погалиха раменете й и тя с ужас чу следващия въпрос:
— Тогава защо не ми кажеш какво те доведе в Числи като „мадам дьо ла Валет“ — бедна вдовица, братовчедка на починалата ми съпруга?
В този миг видя лицето на Ошар — мрачен и непоколебим, а ето го и Джон Еджъртън — убиеца, който се закле да унищожи и Едмънд, и баща й. Както направи с госпожа Нийдъл без да му мигне окото — така, сякаш животът й не струваше и пукната пара! Видя съвсем ясно старицата — студена, бледа и завинаги склопила очи в сивото зимно утро. Прокара език по пресъхналите си устни. Вече не й оставаше нищо друго, освен да занарежда нови лъжи. Ала толкова много я болеше, че само поклати глава.
Кларъндън се изправи и захвърли кърпата в легена. Това просто движение поуспокои огромното му разочарование и нарастващия гняв.
— Колкото и странно да звучи — заговори с равен, безизразен глас, — знам, че ме обичаш. Самият факт, че се остави в ръцете ми тази вечер е достатъчно доказателство. Не, не ме прекъсвай с повече лъжи, Еванджелин! Никога няма да можеш да се преструваш на проститутка. Беше много глупаво от твоя страна изобщо да се опитваш да го правиш, особено с мен. Защо дойде тук? Можеш да ми вярваш. Ще те подкрепя, стига само да ми кажеш какво те тревожи. — Спря за момент и се втренчи в нея. — Господи, но ти си ужасена!
Бе не само ужасена, но и отчаяна, затова поклати глава и заговори отмаляло и дрезгаво:
— Обичам те. Макар че упорито се борих с това чувство. Изобщо не съм допускала, че ще стане така, когато дойдох. И тъй като нямах право да те имам за свой съпруг, исках да взема от теб поне това. Както и да ти дам каквото мога. Отнесох се твърде зле. Все пак се опитай да разбереш, че не исках да причинявам неприятности нито на теб, нито на семейството ти.
— А какво искаш?
— Аз трябва… Бих желала да остана в Челси още мъничко.
Стоеше насред стаята чисто гол и я наблюдаваше. Разбра, че го е поставила в безизходица. Затова скочи от леглото, втурна се покрай него, грабна роклята си и побягна към вратата.
Кларъндън пристъпи към нея и протегна ръка.
— Не! — изкрещя тя. — Недей!
Намъкна си бързо роклята, натисна бравата и само след миг вече беше в коридора, като безшумно затвори вратата след себе си.
Остана втренчен в затворената врата. После бавно премести поглед към домашните й пантофи и чорапите, които лежаха на малка купчинка в средата на спалнята.
Тридесет и пета глава
Беше тъмна и непрогледна нощ. Студът режеше. Еванджелин се загърна по-плътно с тъмната си пелерина и се насочи към пещерата. Вървеше решително.
Тази нощ щеше да даде на човека, с когото й предстоеше да се срещне, писмо до Еджъртън, с което го уведомяваше, че не може да продължи дейността си. Всичко трябваше да спре. Завинаги.
Спомни си как сутринта херцогът я беше открил в конюшните. Тъкмо се канеше да избяга, когато той се изправи до нея усмихнат.
— Почти успя. Бях сигурен, че рано-рано ще се опиташ да избягаш от мен и реших, че малко хитрост няма да е излишна. Трябва да поговорим, Еванджелин.
Беше кимнала. Какво друго можеше да направи.
— Май не си спала добре?
Разбира се, че не бе спала добре, но не си бе дала сметка, че й личи толкова много.
— Не се плаши. Нямам никакво намерение да те хвърляна рамо и да те понеса към леглото си. Много ми се ще отново да те видя гола, но в никакъв случай няма да те докосна.
И какво й оставаше да отвърне на подобно изявление? Че би дала всичко на света само за да го види и тя отново гол?
— Реших, че не те искам в леглото си, докато не се съгласиш да станеш моя съпруга. Аха, сведените ти очи ми подсказват, че все още не ме желаеш за съпруг. Значи ще предпочетеш да си моя метреса? От руменината, която се разлива по цялото ти лице и шия, ми става ясно, че сега пред мен стои мадмоазел Еванджелин дьо Бошан, а не вдовицата на непрежалимия Андре.
— Измислих Андре по образ и подобие на един млад французин, граф дьо Пуий. Той искаше да се ожени за мен.
— Надявам се, че си отказала на този идиот?
— Да, отказах му.
— Нали няма повече да се опитваш да отричаш, че ме обичаш?
— Не, никога повече. Може да ми се присмиваш и да ме дразниш колкото си искаш, макар че нищо чудно накрая да те пробода с някой от собствените ти наследствени мечове. Ала искам да те помоля, ако ме
