— Татко, ще ми счупиш ребрата! Ние двамата с Ева сме герои! Е, позволихме и на господин Булок да ни помогне.
Най-сетне херцогът го пусна.
— Какво става тук?
— Ела с нас, татко. Имаме изненада за теб. Хайде, ела!
Херцогът и Дрю Халси последваха Еванджелин и Едмънд в библиотеката, където пред очите им се разкри следната картинка: Джон Еджъртън беше завързан здраво за един стол, а господин Булок стоеше до него, насочил към главата му пистолет.
— Не исках да поемам никакви рискове — обясни детективът. — Това приятелче се гъне и изплъзва като мръсен червей.
— Всичко свърши! — Еванджелин се приближи до херцога и го прегърна през кръста. — Край. Ние победихме!
— Разкажи ми как стана.
И тя му разказа. От време на време се намесваха господин Булок и Едмънд, за да вмъкнат по някоя подробност. Тези на детето бяха не особено значими, но въпреки всичко херцогът ги прие с бащинска благодарност.
От своя страна, той им разказа как с Дрю са отишли до къщата на Еджъртън, за да осъществят плана си, но са я заварили празна.
— Не си спомням някога през живота си да съм бил толкова уплашен. Очевидно някой веднага го е предупредил. Хиляди пъти умрях, докато стигна дотук. — Поклати глава и така силно прегърна детето си, че то изписка. — Слава богу, че сте живи, че сте го хванали и че всичко свърши!
— Да, наистина всичко — намеси се Дрю. — Дори намерих онова писмо, което си оставила в кабинета ми, Еванджелин, и което ме изкарваше шпионин и предател! А дневникът, който си водила, ще ни помогне да поправим много от нанесените щети. В момента хората ми са по следите на всички. До края на деня ще разчистим града.
Колкото и да се страхуваше от отговора, тя все пак попита:
— А баща ми? Има ли някакъв шанс?
— Скоро ще изпратим съобщение в Париж. Вярваме, че Наполеон ще го размени за Еджъртън. Както и херцогът ви е казал, той е лоялен към верните си хора. А що се отнася до вас, скъпа госпожо, приятелят ми ме увери, че щом станете негова съпруга, няма да имате време за среднощни разходки по плажа.
— Радвам се, че вече разговаряш с нея, без да си глътваш езика, Дрю. — Херцогът го сръга в ребрата. — Тя не хапе — е, поне не винаги.
— Хапала ли те е, татко? — заинтересува се Едмънд, отправил към Еванджелин поглед, пълен с неприкрито благоговение.
— Само когато, Едмънд, ми е толкова ядосана, че е загубила дар слово.
Лорд Петигрю се загледа в сияещата Еванджелин, която се беше облегнала на рамото на херцога.
— Животът — отбеляза той, свел поглед към чашата си с бренди, — понякога надминава и най-ужасните човешки кошмари.
— Не съм много, сигурна как да приема подобно философско заключение — засмя се Еванджелин.
Херцогът я целуна страстно.
— Недей да обръщаш внимание на Дрю. Аз никога не съм имал кошмари.
— Татко, сега ще те ухапе ли, докато се гушкаш в нея?
— Моля се да се въздържи поне до довечера.
Дрю се изкашля деликатно. Еджъртън затвори очи. Господин Булок продължаваше да кръжи около него със зареден пистолет.
След два часа херцогът, Дрю Халси и войниците ескортираха Еджъртън до Лондон.
— Ева, кога ще се върне татко?
— Скоро, Едмънд. Най-късно утре следобед. Повярвай ми, на него никак не му се искаше да ни оставя, но очевидно ще трябва да се погрижи за някои неща в Лондон, преди да се върне при нас.
— Видях го, че пак те целува — отбеляза смръщено детето. — И не ти потупваше гърба, както понякога прави с мен, а го потъркваше — нагоре-надолу, нагоре-надолу. Очевидно това много му харесваше.
— Прав си. Предполагам, че е бил много погълнат от заниманието си. Честно да ти кажа, аз се привързах много и към теб, и към баща ти.
— Не знаех, че си го и хапала. Никога не съм си представял, че някой може да хапе някого. Веднъж го видях да хапе ухото ти, а ти изпъна врат. Защо му е да ти хапе ухото?
Тя коленичи, вгледа се в любимото личице и сложи ръка на рамото му.
— Искаш ли да остана тук, Едмънд?
— О, да! Толкова обичам да те преследвам!
За малко да му каже, че и баща му обича да прави същото, но навреме се овладя.
— И аз обичам да ме преследваш. Да те застрелят понякога не е особено приятно, но ще се справя някак си.
— Значи ще останеш тук, с мен? И ще ме научиш как да плувам по-добре от татко?
— Да. Оставам тук. Когато баща ти се върне от Лондон, тримата ще си поговорим по този въпрос.
— Отивам да застрелям един паун. След като умре, ще го захапя.
— Ще си напълниш устата с пера и изобщо няма да ти бъде приятно. Елън ще трябва доста да търка, докато те измие. Не, това определено няма да ти хареса.
— Добре — кимна Едмънд. Обърна се и, преди да побегне нагоре по стълбите, допълни: — Тогава ще отида да захапя Елън.
„Щастливка“, помисли си Еванджелин, докато гледаше как Едмънд се отдалечава тичешком нагоре по стъпалата. Дори когато той вече се бе скрил от погледа й, тя продължи да стои сама в разкошното огромно фоайе. Изведнъж се разсмя от облекчение. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от щастие.
Тридесет и девета глава
Настъпи ново утро. Слънцето светеше ярко, а лекият бриз довяваше острия мирис на море. Всичко предвещаваш един мек спокоен ден. Докато преминаваше от стаята за закуска към гостната, Еванджелин тихичко си подсвиркваше.
— Мадам — съобщи й Басик, — в гостната ви очаква един господин. Каза, че херцогът го е изпратил със съобщение за вас.
Продължи към гостната почти на бегом.
— Благодаря, Басик!
— Затвори вратата!
Тутакси замръзна. В гостната я чакаше Конан Деуит, с насочен пистолет.
— Затвори вратата, иначе ще убия онзи старец отвън! Веднага!
Затвори вратата и бавно се обърна към него.
— Какво правите тук?
— Бих искал да ти отговоря, че съм пратеник на Еджъртън, натоварен със съобщението, че проклетият херцог е мъртъв. За съжаление, това не е вярно. Хванаха всички — вероятно, благодарение на теб, Орел. Само аз се измъкнах. Предупредиха ме същите хора, които казаха на Еджъртън, че лорд Петигрю и войниците му са в Челси. Ако бях закъснял само с един час, щяха да ме заловят, заедно с останалите.
— Защо дойдохте тук? Те ви търсят!
— Нека си търсят, ако щат и в Шотландия, пак няма да ме намерят. Казах на Джон да не ти се доверява. Предупреждавах го многократно. Но той те желаеше. И не само това — искаше да те държи под своя власт. Ала се оказа глупак. Аз обаче бях сигурен, че ще ни предадеш.
— Всъщност самият Еджъртън е виновен за разпадането на мрежата. С убийството на госпожа Нийдъл той сложи началото на края. Херцогът е извикал тук частен детектив, който да разплете убийството. В нощта преди заминаването ни за Лондон, аз се срещнах с един човек на плажа в полунощ. Детективът видял всичко и казал на херцога. Очевидно не е разбрал, че съм жена заради дългата пелерина. Аз не съм ви предала. Еджъртън сам ви сложи капана.
