списания; останка от някакво предишно и по-недодялано време. За «Поразяващо» върша сериозна работа и това ми доставя удоволствие. В момента работя върху нещо, свързано с теориите за времето на Дж. У. Дън…“
След като установил странно смесване на минали и бъдещи събития в сънищата си, Дж. У. Дън започнал систематично да ги изследва и забелязал равностойното присъствие на минали и бъдещи случки в тях. Този предпознавателен момент в сънищата го навел на мисълта за съществуването на „свръхвреме“ на следващо ниво, което измерва скоростта на протичане на времето. Това, разбира се, предполага съществуването на други свръхвремена, което го навело на идеята за серийното време, безкрайна последователност от различни „времена“. Впоследствие Дън измислил свръхразсъдъка, за да обясни как бихме могли да оцелеем сред едно безкрайно количество „времена“.
Пайпър заимства свръхразсъдъка на Дън и го нарича свръхплътен его компонент. Транспозиционното поле „Галдрон-Хестор“ е съчетание между Галдрон (работил по създаването на трансмисия през изкривено пространство), Хестор (работил върху възможността за линеарно пътуване във времето, т.е. назад към миналото) и Рогом (изследвал предпознанието). Доктрината на Рогом — основаваща се изцяло на времевите теории на Дж. У. Дън — е формулирана така: „Ние съществуваме постоянно във всички моменти на своя жизнен обхват; нашият свръхплътен его компонент преминава от съществуващото в даден момент его към съществуващото в следващия момент его. В безсъзнание СЕК (свръхплътният его компонент) е «извън времето»; може да се отдели и да се свърже в друг момент със съществуващото в друга време-точка его. Ето как предпознаваме. Вземаме автохипно и възстановяваме извикани от бъдещето и заровени в подсъзнанието спомени.“
В „Полицейска операция“, първия „паравреме“ разказ, Пайпър постулира близка безкрайност на Първо ниво времепредел и с вариант на Въркън Вал във всяка от тях. Тя и свръхплътният его компонент се срещат и в по-късни разкази, вероятно заради парадокса, че ако съществува повече от един Базов времепредел, няма никаква транспозиционна тайна на времето. Пайпър едва ли — няма оставени доказателства за това — някога е допускал, че този първи разказ ще се превърне в начало на популярна поредица и, както постъпва Азимов със своята „Фондация“, впоследствие му се налага да видоизмени или изостави някои елементи.
Като използва теориите за времето на Дън, Пайпър обяснява идеята за времепредела по следния начин: „Всички времепредели са изцяло в настоящето, в постоянното съсъществуване. Според теорията за СЕК (свръхплътен его компонент) той преминава от един момент върху един времепредел към следващ момент върху следващ времепредел, така че преминаването на СЕК от момент към момент представлява двуизмерен диагонал… Това, което правим при паравремево прехвърляне, е изграждане на хипертемпорално поле, включващо времепредела, който искаме да достигнем, и прехвърляне върху него. Същата точка в материята-пространство; същата точка в първичното време — плюс изминалото първично време при механичното и електронно изоставане при прехвърлянията — но друг предел на вторично време.“
Той обяснява функционирането на полевия генератор „Галдрон-Хестор“ така: „Полевият генератор «Галдрон-Хестор» е като всяка друга машина; той функционира единствено в обхвата на първичното време, в което съществува. Може да прехвърли и да пренесе във всеки друг времепредел всичко, което е в обхвата на полето му, но не може да функционира извън собствения си темпорален обхват на съществуване, така както куршум от ето тази пушка не може да улучи мишена една седмица преди изстрела… Предполага се, че всичко в обхвата на полето е недосегаемо за всичко извън него. Предполага се е точно казано, тъй като се случва и друго. От време на време при прехвърлянето се промъкват доста отвратителни неща.“
Транспозиционното поле е непроницаемо, освен когато два паравремеви конвейера в противоположни посоки проникнат взаимно един в друг. Когато това се случи, а то се случва много по-често, отколкото би се искало на Паравремевата полиция, поради големия брой конвейери между времепределите, полето отслабва и в него могат да проникнат материални обекти и форми на живот. „Лорд Калван от друкога“ разказва какво се случва с един полицай от нашия времепредел, който попада в паратемпорално поле и чрез него в примитивен времепредел.
Пътуването между времепределите се измерва в парагодини, които се състоят от десет хиляди времепредела. Прехвърлянето от един в друг отнема половин час — необходимото време за създаването и изкривяването на транспозиционно поле. Затова е невъзможно да направиш транстемпорален скок, по- малък от десет години или сто хиляди времепредела. Това е причина за някои сериозни усложнения във „Времепрестъпление“, където паравремевите ченгета са по петите на голяма банда търговци на роби от времепредел на Първо ниво, които разполагат с бази в няколко нива и сектори.
Пайпър разделя паравремевите алтернативни светове на нива, сектори и зони. Има пет базисни нива, основаващи се на различните резултати от опита на марсианците да колонизират Тера преди 75–100 хиляди години. Зоните в различни времеви нива с общ културен произход и характеристика се наричат сектори. Секторите са донякъде условно разделени на подсектори, които, от своя страна, се подразделят на зони със сходни условия, произтекли от неотдавнашни правдоподобности.
Изчерпали ресурсите на собствената си планета, марсианците се опитват да завладеят Тера. Петте базисни нива демонстрират успеха или провала на колонизацията. На Първо ниво колонизацията е абсолютен успех и започва да повтаря грешките, опустошили планетата Марс. Въркън Вал, специален помощник на Главния на Паравремевата полиция, прави следния преглед на историята на Първо ниво в „Полицейска операция“: „Паравремираме от десет хиляди години. Когато било открито транстемпоралното поле «Галдрон-Хестор», нашите предци почти били изчерпали ресурсите на тази планета. Населението достигнало половин милиард и това е било единственото, което са можели да направят, за да оцелеят. След като сме започнали паравремеви прехвърляния, населението достигнало десет милиарда и останало толкова през последните осем хиляди години. Точно колкото да можем да ползваме благата на нашата и останалите планети в системата изцяло; да има достатъчно от всичко за всеки, без да водим битки за каквото и да било. Източваме ресурси от други светове в други времепредели — малко оттук, малко оттам, без да ощетим никого. Оставили сме следи тук-там — Дакота Бедлендз и Гоби в Четвърто ниво, да речем…“
Цивилизацията в Първо ниво е всъщност паразитна култура, която черпи тайно от ресурсите и населенията на други времепредели. Нищо чудно, че Паравремевата тайна е пазена така усърдно от Паравремевата полиция, която има един-единствен непоклатим закон за рисковете, свързани с пътуването във времето: „Тайната на паравремевото прехвърляне трябва да се пази непокътната и всякаква дейност, която я излага на опасност от разкриване, е забранена“.
Обществото в Първо ниво е разумно общество и съблюдава фундаменталните закони и предписания на науката. Според думите на Пайпър те „са забравили всички табута и термини на естествената религия и сексуалните задръжки“. Управлението следва модела на британската парламентарна система без монархическата институция. Имат Изпълнителен съвет, който прокарва закони и разполага с достатъчно власт, за да контролира дейността на Паравремевата полиция. Съществува и наследствена аристокрация, която притежава известен авторитет, макар Пайпър с нищо да не намеква дали тя изпълнява, или не управленчески функции.
Става ясно, че населението на Първо ниво споделя общи прекрасни спомени и Пайпър неведнъж загатва за превъзходството им над останалите извънвремеви народи. Благодарение на усилията на Бюрото за психическа хигиена е налице висока степен на социална и душевна стабилност. Чрез тази развита цивилизация в ранните си разкази Пайпър осмива някои съвременни политически и социални условности. Но за човек, убеден, че
Така или иначе, към средата на 50-те години, когато Пайпър написва „Времепрестъпление“, цивилизацията от Първо ниво започва да демонстрира някои кусури. Утопиите са задължително скучновати — в едно съвършено общество не остава много място за конфликти — и не вършат работа за една добра история. А Пайпър е преди всичко добър разказвач. Освен това — както личи от неговата кореспонденция и проза, — той има все по-цинично отношение към природата на животното-човек и бъдещето на демократичните институции.
Във „Времепрестъпление“ научаваме за стоманения юмрук, скрит в кадифената ръкавица на Психическото възстановяване, описано като „година на непрекъснато физическо и душевно страдание, по- жестоко от уредите за изтезания“, което променя самоличността на жертвата. Но въпреки усилията и
