Джон Ф. Кар
Предговор
Паравреме
В този сборник най-после са събрани „Разкази за паравремето“ от Х. Бийм Пайпър. Те са публикувани за първи път в „Astounding Science Fiction“ в края на 40-те и началото на 50-те години на XX век и са причина Пайпър да си спечели репутацията на един от най-значимите приключенски писатели. Събрани на едно място, те демонстрират неговия интерес към историята, прераждането и паралелните светове, както и теориите за времето на Дж. У. Дън.
Показателно е, че още първият публикуван разказ на Х. Бийм Пайпър „Време и отново време“ е история за пътуване във времето. Той започва с това как един войник през Третата световна война малко преди да умре се връща в своето детство. Разказът описва опитите му да повлияе на бъдещите събития от живота си, а по-късно и на човечеството. Историята се основава на автобиографични мотиви и възбужда духовете в провинциална Пенсилвания, където е израснал авторът.
До края на 50-те години по-голяма част от произведенията на Пайпър имат за сюжети пътуванията във времето и паралелните светове: „Докато обикаляше впряга“, „Битие“, „Полицейска операция“, „Полет от утре“. И други писатели на научна фантастика като Филип К. Дик, Робърт Силвърбърг, Кейт Ломър, Пол Андерсън и т.н. се занимават с пътуване във времето и парадоксите, но никой от тях — може би с изключение на Ричард Мередит — не е така обсебен от тази тема.
За това има възможно обяснение. На един конгрес на научната фантастика в началото на 60-те години в Сиатъл Джери Пурнел запитва Пайпър дали вярва в прераждането. Отговорът на Бийм е положителен, като той добавя, че описаното в „Докато обикаляше впряга“ му се е случило в предишен живот. Отлично познаващ странното му чувство за хумор, Джери продължил да му задава въпроси, но не можал да измъкне никаква информация повече. И си тръгнал с убеждението, че Пайпър е бил напълно сериозен.
Преди пет-шест години пътувах с автобус до Лос Анджелис и бях седнал до един двайсет и няколко годишен мъж с брада. Пътуването продължи дълго и след известно време се разговорихме. Разговорът се насочи към прераждането. Мъжът, бивш войник във Виетнам, твърдеше, че е прероден лейтенант от Втората световна война, починал някъде в Нормандия. Любимото му занимание като дете били военните играчки и игри, а понякога сънувал битки и продължителни походи. Никой, включително и той, не намирал в това нищо особено, тъй като било обичайно за момчетата на тази възраст. Едва след като постъпил в морската пехота, в съзнанието му започнали да изникват спомени от сраженията и пожарите през Втората световна война.
Те продължили, предимно насън, през целия му престой във Виетнам. Мислел, че ще престанат, след като се завърне в Съединените щати, но не станало така. Даже зачестили.
Каза, че работел в автомивка, живеел при родителите си и спестявал всеки цент за пътуване до Нормандия. Свободното си време прекарвал в библиотеката в проучване на Втората световна война, опитвайки се да установи самоличността на онзи млад лейтенант. Беше убеден, че ако открие името на младия офицер, той ще остави духа му на мира, а може би ще открие и действителната си самоличност. Не бе много сигурен. Призна ми, че с всяка изминала година собственият му живот все повече се смалява, а този на младия лейтенант става по-силен. Дори бе започнал да преживява отново младостта си в Средния запад. Слязох от автобуса, убеден, че той вярва на всяка своя дума и че не бих искал да съм на неговото място.
Дейвид Чембърлейн, психолог от Сан Диего, извършил изследвания с хора в състояние на хипноза, свързани със спомените от раждането, твърди, че човек може да си припомни собственото си раждане с големи подробности. По време на хипнотичната регресия във времето голяма част от участниците в сеансите си припомняли болезнените преживявания при раждането, горчиво се оплаквали от грубото отношение на лекарите и отделянето от майката. Някои от тези преживявания били причина за продължили цял живот травми: психическа неприспособимост вследствие на случайни забележки, причинени от грубо боравене с форцепса главоболия, храносмилателни проблеми поради отказ на майката да кърми и провокирана от страха от раждането астма. При проведените с майките разговори д-р Чембърлейн установил, че в девет от десет случая те потвърждават спомените.
В интервю за „Los Angeles Times“ д-р Чембърлейн казва: „Фактът, че съзнанието на детето функционира в момента на раждането, преобръща множество теории… очевидно въобще не става дума за мозъка… Не мисля, че родилната памет има нещо общо с мозъка. Става дума за съзнанието. То е неплътна проява на всеки човек. То не се развива клетка по клетка години наред, за да е способно на шестгодишна възраст на нещо, на което не би било способно на двегодишна възраст. То не е подчинено на подобна закономерност.“
Прераждането е едно от възможните обяснения за съхраняване на спомени от раждането.
Струва ми се, че Х. Бийм Пайпър би се заинтересувал от дейността на д-р Чембърлейн. В разказа „Последният враг“ Хедрън Дала прави проучвания върху прераждането, независимо че се опитва да общува с наскоро починали, а не с новородени.
Във времепредела Акор-Неб, където Дала извършва проучванията си, съществува култура, за която прераждането е научно установена истина, а смъртта не се води за нищо повече от в известна степен разрушително събитие — по-скоро само една неприятност. Когато установява връзка с току-що починал, който все още не е избрал нова инкарнация, Дала предизвиква конфликт между волиционалистите (според които сам избираш тялото, в което да се завърнеш) и статистикалистите (според които се прераждаш в първия наличен човешки приемник). Дала не само подкопава вярата в статистикалистическото прераждане, но буквално отваря кутията на Пандора по отношение законите на наследствеността и вината за извършени в предишен живот престъпления.
Ако Х. Бийм Пайпър действително е вярвал във волиционалното прераждане, ще стигнем твърде далеч, за да обясним собственото му самоубийство. Макар и неприятност, смъртта окончателно заличава списъка на финансовите задължения, а в момента на смъртта си Пайпър има значителни проблеми в това отношение. И си мисля, че за себе си е бил прав.
Стародавната идея за паралелните светове се среща в митологията и народните приказки, а корените й са заровени във вълшебни страни и „долни земи“. Едгар Райс Бъроуз, А. Мерит и Хенри Кътнър са измежду първите, използвали темата в научната фантастика. Основен прийом при боравенето с темата за паралелните светове е създаването на поредица алтернативни светове като социални и исторически разновидности на един изходен свят — най-често настояща или бъдеща версия на нашата цивилизация. Причина за различията между тях са противоположни исторически развития, протекли в миналото; например Картаген спечелва Пуническите войни с Древен Рим или Германия побеждава Съюзниците през Втората световна война. Колкото по-отдалечени в миналото са тези исторически отклонения, толкова по- невероятен е алтернативният свят за пътниците от изходния свят.
Изходният свят на Пайпър, Базовият времепредел, е развита цивилизация в Марсианска колония на Тера отпреди 75–100 хиляди години. Паравремите от Базовия времепредел използват Транспозиционното поле „Галдрон-Хестор“, за да пътуват от десет-до-стохилядния времепредел. Пайпър създава Паравремевата полиция най-вече за да пази тайната на Транспозиционното поле и да прилага законите на Комисията по паравремето и обществото на Базовия времепредел. Колкото до Базовия времепредел и предназначението на транспозиционното пътуване: „В продължение на повече от дванайсет хилядолетия хората от нейната раса… съществуваха като паразити из безбройните други светове на алтернативна правдоподобност в паралелното измерение на времето. Умните паразити никога не причиняват вреда на своите домакини и не разкриват съществуването си.“
Както много други писатели, Пайпър свободно използва в своите произведения автобиографични случки. В детективския роман „Убийство в оръжейната“ той ни насочва към улика за възникването на Транспозиционното поле „Галдрон-Хестор“ чрез отговора на един от героите си — писател на треторазрядна научна фантастика — на въпроса какво пише:
„Научна фантастика. Бълвам истории за долнопробните списания… «Космически маршрути», «Други светове» и «Удивителни истории», разни такива. Повечето са шаблонни боклуци, известни в занаята като космически опери. Най-добрите ми неща са за «Поразяващо». Между другото, не съдете за тези списанийца по имената им. Изглежда, е правило да се използват хиперболизирани имена за научнофантастичните
