хипнорегулирането на Бюрото за психическа хигиена, то е просмукано и компрометирано от престъпна конспиративна дейност. Огромна част от населението е обвързана с договори, превръщащи хората в слуги, които почти по нищо не се различават от роби. „Дотам, докъдето са стигнали нещата, каква е разликата между това [което вършат търговците на роби] и начина, по който изтегляме тези хора от Примитивния комплексен сектор в Четвърто ниво в Обслужващия сектор в Пето ниво, за да ни слугуват?“ Обяснението в Първо ниво е: „Необходимо ни е определено количество човешки труд за работа, която изисква оригинално мислене и оригинални решения, превъзхождащи способностите на роботите, и с по-голямата част от която нашите граждани просто няма да се заемат“.
Има множество предубеждения към тези слуги от Четвърто ниво и ще минат доста поколения, преди те да получат статут на гражданство в Първо ниво. Пролите имат собствена субкултура и живеят в гета. Гвардейски части предотвратяват избухването на пролски бунтове. На финала на „Времепрестъпление“ обществото на Първо ниво, което вече далеч не е някаква идеална утопия, напомня изкривено огледално отражение на съвременното общество.
Цивилизацията във Второ ниво е почти толкова солидна, колкото тази в Първо ниво, макар и опетнена от протекли в мрачните й периоди събития. Както в Първо ниво, в повечето от секторите й е установена връзка с Венера и Марс. В някои от секторите, с изключение на паравремевата транспозиция, технологията е по-развита, отколкото в Първо ниво — в няколко времепредела се работи по създаването на трансмисия през изкривено пространство.
Правдоподобността на Трето ниво е резултат от неуспелия опит на няколко оцелели да колонизират Тера. Колонизаторите загубват всички следи на марсианската цивилизация и култура, дори спомена за света, от който са пристигнали, докато на Марс цивилизацията се разпада и изчезва. Тази цивилизация е по-млада и е поела в посоки, различаващи се от тези на Първо и Второ ниво.
На Четвърто ниво попадаме в нашия времепредел: Евро-американския сектор. Тук първите колонизатори са претърпели някаква катастрофа и цялата цивилизация и технология са унищожени. Повечето обитатели на Четвърто ниво са убедени, че са туземна раса, преживяла дълъг исторически период на дивачество. Четвърто ниво е най-голямото и най-правдоподобното. В повечето сектори цивилизацията се е зародила в долините на Нил и Тигър и Ефрат или на Инд и Яндзъ. Цивилизацията на Четвърто ниво е в широкия диапазон от копията и мускетите до термоядреното оръжие.
Някои от споменатите от Пайпър сектори са: Александрийско-римски, Александрийско-пунически, Сино- индуски, Индо-уралоалтайски и Арийските сектори — Арийско-ориенталски, Протоарийски и Арийско- транстихоокеански. Пайпър споменава достатъчно на брой причудливи комбинации от култури, които да подразнят любопитството на всеки любител на историята и да го накарат да очаква следващите разкази. С неговите десет-до-сто-хиляди възможни времепредела Пайпър би могъл да обоснове всевъзможни исторически правдоподобности, както в Арийско-транстихоокеанския сектор, към който насочва арийската миграция в противоположна посока, като снабдява арийците с кораби и ги изпраща към бреговете на Северна Америка, където изколват американските индианци и поставят началото на цивилизация, която няма да се промени в продължение на хиляди години. Като се има предвид размахът на неговата „Теро- човешка бъдеща история“ и личният му интерес към историята, е учудващо, че Пайпър няма още разкази за секторите в Четвърто ниво.
Наред с много други писатели от края на 40-те и началото на 50-те години като Лий Брекит и Рей Бредбъри, Пайпър е заинтригуван от „Червения“ свят и неговите изчезнали цивилизации. Освен в разказите за паравремето, за древните марсианци се споменава и в някои от небивалиците му в „Теро-човешка бъдеща история“, включително и „Всеезиков“, където една археологическа експедиция на Марс се опитва да разчете древни марсиански надписи. Някои изследователи на Пайпър, например Джон Ф. Костело в своята „Х. Бийм Пайпър: Безкрайност от светове“, използват марсианците, за да свържат поредицата „Паравреме“ и „Теро-човешка бъдеща история“. Като допълнително доказателство изтъкват обстоятелството, че в двете поредици се споменават едни и същи напреднали технологии — антигравитация и огъване на пространството.
Моето лично мнение е, че двете поредици са обособени. Ако Пайпър е възнамерявал да ги обедини, би го направил по много по-категоричен начин — като подчертае общия им произход или като включи паравремите в своята „бъдеща история“. Ако Пайпър действително споменава времепредел, в който работят върху огъването на пространството, това е по-скоро свят на Второ ниво, отколкото Евро-американски времепредел на Четвърто ниво — какъвто е светът от „Теро-човешка бъдеща история“, който определено не се разграничава от нашия времепредел докъм 70-те години на XX век. Това, разбира се, е по-скоро проблем на съобразяване на времето в поредиците, отколкото опит на Пайпър да създаде „алтернативен“ времепредел. Нещо повече, когато „Когато през времето на…“ (разказ от „Теро-човешка бъдеща история“, препечатан във „Федерация“ от Х. Бийм Пайпър, Ейс Букс) е разширен и преработен в „Лорд Калван от друкога“, всички препратки към „Федерация“ и „Теро-човешка бъдеща история“ са изоставени и той изцяло е разположен в „паравремето“.
При подробно изследване на цялостното творчество на Пайпър не издържа критика и аргументът, че употребата на общи теми в двете поредици е доказателство за взаимовръзката им. Доста от по-ранните разкази като „Битие“, „Полет от утре“, „Наемник“, „Ловен патрул“ и „Денят на малоумните“ очевидно не принадлежат към нито една от двете поредици, макар в тях да се срещат общи идеи и теми.
Какво всъщност казва самият Х. Бийм Пайпър по този въпрос? В писмо до Чарли и Мърсия Браун от 14 юни 1964 г. Пайпър заявява:
„Паравреме“ разкази до този момент са:
„Полицейска операция“
„Последният враг“
„Смут в храма“
„Времепрестъпление“.
Камбъл закупи наскоро още един „паравреме“ разказ, „Барутният бог“, а след това завърших още един, за който засега никой не знае („Стифон“), а в момента работя върху трети. (Това са трите разказа, от които се състои повестта „Лорд Калван от друкога“.)
От писмото става ясно, че Пайпър ясно разграничава разказите „паравреме“ от онези в „Теро-човешка бъдеща история“. Освен ако не изникне някакво ново доказателство, предполагам, че това ще сложи точка на неестественото свързване на двете поредици.
Информация за текста
© 1981 Джон Ф. Кар
© 2003 Камен Костов, превод от английски
John F. Carr
Introduction (Paratime), 1981
Сканиране и разпознаване: vens, 2009
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Х. Бийм Пайпър. Паравреме
ИК „Бард“, 2003
Редактор: Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
ISBN: 954–585–462–6
Н. Beam Piper. The Complete Paratime. Ace Books, New York, 1981
