Вечният градинар

Барни, би ли се заел с вратата, както казват в Америка? Не, не я демонтирай, просто я заключи…

Смях. Обаче напрегнат.

Той мина направо на темата, точно както си бе запланувал. Хвани бика за рогата, всички сме професионалисти, режи до кокал! Има нещо сдържано-героично в нашия временно изпълняващ длъжността върховен комисар, нещо неустоимо мъжествено в начина, по който поглежда бележките пред себе си, после ги почуква с тъпото на молива, преди по военному да изправи рамене и да се обърне към строя:

— Имам да ви казвам две неща. Първото е под ембарго, докато не бъде съобщено официално по новините, независимо дали тук или в Англия. В дванайсет днес на обяд кенийската полиция ще издаде заповед за задържане на доктор Арнолд Блум за предумишлено убийство на Теса Куейл и шофьора Ноуа. Кенийците действат съгласувано с белгийското правителство, като работодателите на Блум ще бъдат уведомени своевременно. Ние имаме преднина поради прякото участие на Скотланд Ярд, които ще предадат досието на Блум на Интерпол. — От бомбата на чутото не последва взривна вълна, не проскърца дори стол. Никакви шумни протести, никакви викове на изумление. Само загадъчните очи на Гита най-после са вперени право в него, с обожание или ненавист. — Знам, че за всички вас, особено за тези, които познаваха и обичаха Арнолд, шокът сигурно е голям. Ако искате да го споделите в семействата си, имате разрешението ми да го сторите по своя преценка. — За миг си представи Глория, която до смъртта на Теса бе наричала Блум нафукан жиголо, но сега изглеждаше загадъчно загрижена за неговото благополучие. — Не мога да се преструвам, че лично мен това развитие на ситуацията ме радва — призна си Удроу, рицарят на сдържаността. — Разбира се, в пресата ще бъде пълно с всякакви обяснения за мотива. Вестниците ще се ровят във връзката между Теса и Блум до умопобъркване. А ако изобщо го хванат, ще има шумен процес. Така че от гледна точка на мисията ситуацията не би могла да бъде по-лоша. Засега нямам информация за неоспоримостта на уликите. Твърди се, че доказателствата са железни, но какво ли друго могат да кажат? — В шегата му се долови същата напрегнатост, както и в техния смях. — Има ли въпроси?

Явно нямаше. Всички бяха като поразени от чутото. Дори Милдрен, който пръв бе получил информацията предишната вечер, не се сещаше какво друго да прави и почесваше замислено върха на носа си.

— Втората новина, която имам да ви съобщя, не е без връзка с първата, но е много по-деликатна. Тя не може да бъде споделяна с близките ви без моето изрично разрешение. Нисшият персонал ще бъде информиран селективно и само в случай на нужда. От мен или от върховния комисар, ако и когато се върне. Не от вас, много ви моля. Ясно ли се изразявам? — По-ясно не би и могло да бъде. Кравешките погледи отстъпиха място на разбиращо кимане. Очите на всички бяха приковани в него, а погледът на Гита не го беше изпускал през цялото време. Господи, тая да не ме бройка нещо?! Ако е така, няма отърване! Удроу проследи мисълта си докрай. Ами да, разбира се! Затова се увърта около Глория! Най-напред Джъстин, сега пък аз. Истинска разтурикъща — не мирясва, докато не омотае съпругата! Той се опомни и продължи с информационния бюлетин: — С най-голямо съжаление трябва да ви уведомя, че нашият бивш колега Джъстин Куейл се е самоотлъчил от дипломатическа служба. Вие вероятно сте чули как той отказал всякакво съдействие на министерството при завръщането си в Лондон, като обяснил, че предпочита да се оправя сам. Наистина, отишъл на среща в „Кадри“, после на обяд с Пелегрин, като и в двата случая участвалите лица го описват като свръхнапрегнат, навъсен и враждебен, горкият човек! Предложено му било усамотено място за възстановяване и психологическа помощ, но той отказал. А междувременно напуснал кораба.

На този етап от изложението си Удроу поглеждаше по-често към Донъхю, отколкото към Гита. Разбира се, той умело създаваше впечатление, че погледът му се рее между пространството пред него и бележките на бюрото му, но в действителност с периферното си зрение фиксираше Донъхю, докато почти се убеди, че и този път шпионинът, както и онази мърла Шийла, са получили информацията преди него. Те вече знаеха, че Джъстин е дезертирал.

— В деня на пристигането си в Англия, по-точно вечерта на същия ден, Джъстин изпратил не особено убедително писмо на шефа на „Кадри“, в което се казвало, че си взима отпуск, за да урежда делата на съпругата си. Писмото било изпратено с обикновена поща, което на практика му давало три дни преднина. Докато от „Кадри“ се размърдат да го озаптят — за негово добро, смея да добавя, — той вече бил изчезнал в неизвестна посока. По всичко изглежда, че е положил значителни усилия, за да прикрие следите си. Смята се, че известно време е бил на остров Елба, където Теса има наследствени имоти, но преди от Форин Офис да го надушат, той вече бил изчезнал и оттам. Къде е сега, един господ знае, но има известни предположения. Разбира се, Куейл не е подавал официална молба за отпуск, а от Форин Офис били готови на какво ли не, за да му помогнат, включително да му намерят някъде синекурно местенце, където да си ближе раните година-две. — Повдигане на раменете, колкото да покаже, че в днешния свят не можеш да очакваш благодарност. — С други думи, каквото и да прави, го прави сам. И в никакъв случай то не е в наша полза.

Той изгледа мрачно публиката, после отново заби нос в бележките си.

— В цялата история има и съображения за сигурност, които по очевидни причини не мога да споделя с вас, но във всеки случай във Форин Офис са сериозно разтревожени какъв ли ще бъде следващият му ход. Тревожат се и за самия него, както, убеден съм, и всички ние. Докато служеше при нас, той беше максимално сдържан и се владееше, но явно напрежението му е дошло твърде много. — Наближаваше деликатният момент, но всички вече бяха претръпнали и седяха, готови да го чуят. — Постъпват различни тълкувания на случая от специалистите и се боя, че от наша гледна точка не са много оптимистични.

Генералският син си пое дъх и храбро продължи:

— Една вероятност според хора, по-умни от нас, е, че Джъстин е във фаза на отричане; той отказва да приеме факта, че жена му е мъртва, и е тръгнал да я търси. Това е много болезнено състояние, но става въпрос за изкривена логика на човек с временно помрачен разсъдък. Поне се надяваме, че е временно. Друга теория, еднакво вероятна или еднакво невероятна според гледната точка, е, че той е тръгнал да си отмъщава, че търси Блум, за да го накаже. Възможно е Пелегрин, воден от най-добри чувства, просто да му е подхвърлил, че Блум стои зад убийството на Теса. А Джъстин се е хванал за думите му и е решил да действа. Много тъжно. Много, много тъжно.

За миг в променящата се с бързина на калейдоскоп представа за себе си самият Удроу се почувства носител на тази тъга. Пример за почтения държавен служител, винаги загрижен за ближния. Римски трибун, който бавно съди и още по-бавно осъжда. Светски лъв, който не се страхува от трудни решения, но в крайна сметка винаги слуша сърцето си. Придобил смелост от артистичната си дарба, той се почувства свободен да импровизира:

— Има данни, че хора в състоянието на Джъстин често осъществяват някаква програма, за която едва ли и сами си дават сметка. Те функционират на автопилот, като само чакат повод да приведат в изпълнение това, което несъзнателно са планирали от дълго време. Така е при самоубийствата. Някой най-невинно се пошегува нещо, и — бум! — механизмът се е задействал.

Не говореше ли твърде много? Или твърде малко? Не се ли отклоняваше от темата? Гита го изгаряше с поглед като разгневена вещица, а и в жълтите подпухнали очи на Донъхю проблясваше нещо, което Удроу не можеше напълно да дешифрира. Презрение? Ярост? Или вечното неодобрително изражение на някой, чиито цели и пътища се разминават изцяло с твоите.

— Боя се, че най-правдоподобната теория за това, което става понастоящем в главата на Джъстин, теорията, която най-много се доближава до известните нам факти; теорията, разработена от психолозите на Форин Офис, гласи, че Джъстин вярва в съществуването на някаква конспирация. Ако това е вярно, то може да доведе до много сериозни последици. Когато човек не успее да се справи с действителността, започва да вярва в конспирации. Ако не искаме да приемем, че майка ни е умряла от рак, най-лесно е да обвиним лекуващия лекар. Или хирурга. Или анестезиолога. Или сестрата. Техните действия, разбира се, не са случайни. Заедно са се наговорили да я премахнат. Сега изглежда, че точно това изпитва Джъстин по отношение на смъртта на Теса. Тя не е била просто изнасилена и убита. Тя е станала жертва на международен заговор. Не е умряла поради своята младост, фатална привлекателност или лош късмет, а защото те са искали тя да умре. А кои са те — боя се, че всеки може сам да си отговори. Те могат да бъдат всеки — и кварталният бакалин, и лелката от Армията на спасението, която е звъняла на входната ви врата и е предлагала своите листовки. Всички са замесени. Всички заедно са се наговорили да убият Теса.