малко от мръсотията и красотата на света.
И накрая — частица болка и частица кеф. Защото
дефлорацията е като раждането, но наобратно
Също като при раждането има сълзи, кръв, слуз, много мъка и много радост. И досега големите мозъци спорят защо му е било на Господ Бог да конструира ципа в половата система на жената, след като тази подробност я няма при другите божии животни. От една страна хименът пречи — нещо като да затвориш чудесно френско вино с кофти тапа: вкусът на корк и дървения ще те преследват до сутринта.
От друга страна обаче, предполагам, на Твореца му се е искало да се подпише под най-красивото си и несъвършено творение. А както сме чели по книгите, винаги когато Господ се подписва, той го прави чрез болката и напомнянето за първичния грях. Затова да си дефлоратор, независимо дали си мъж (или предмет) са нужни чисти ръце, смело сърце и хладен чекистки ум. Дефлораторите поемат върху себе си цялата омраза и ненавист на женския пол. Още татко Фройд беше казал, че жената рано или късно намразва дефлоратора си, както кучето мрази човека от санипид-станцията. Макар и със закъснение, всеки мъж трябва да прочете фройдовите „Анатомии на чувствата“, за да разбере защо не трябва да се жени за жена, която собственоръчно (донякъде думата е неподходяща) е дефлорирал. Просто човек не може да нахрани Звяра от клетката, без да му бъде отхапан пръст или цяла ръка.
дефлорацията е ритуал и свещенодействие —
сякаш древните са чели Фройд — всички примитивни народи са извършвали акта на дефлорация извън семейния, сексуалния и обществения живот. С това са се наемали стари жени, жреци в немилост, каменни богове с ей-такива пениси и вечна ерекция (спомнете си
1. знанието за сексуално и обществено подчинение, гарнирано с лошо отношение,
2. синдрома на не-гарантирания оргазъм
3. усещането, че цял живот ще ви върви по женски — някой ще иска да ви чука, а вие не трябва да му давате,
4. болка.
… е как жената да не намрази и дефлоратора си и дефлорацията! Почти съм склонен да оправдая красивите девственици на по 22 — 25 години, които се носят като бетоновози из живота на мъжете! И винаги когато ти подадат задница, има риск да прекараш остатъка от живота си в добре поддържан бетонен саркофаг.
Като стана дума за девици на средна възраст иде и най-важния въпрос на сегашната студия, а именно —
защо трябва да се дефлорираме?!
Защото нямате много време. Направете си сметката: жените правят много по малко секс от мъжете. Трябва да ви е страх, да се разтичате, и да гепите първия балък на улицата. Направете го ваш дефлоратор,момичета, защото вече сте осъзнали в прости цифри ужасната истина — имате само
30 години сексуален живот = 10 950 дни/нощи
Знаете ли колко са 10 950 дни?! Измерете ги в пари, в килограми, в тухли, сравнете ги със стоте дни на правителството и ще видите — тези 10 950 дни около света са свръх малко, ултра нищожни, и хипер недостигат. Какво правихте снощи? А онази вечер? Къде бяхте на Нова година? А утре?! Ако утре Слънцето не изгрее?! Ако падне комета в две части?! Или дойде Денят на Независимостта, когато ще ни накацат зелените човечета и ще искат да дефлорират наред?! Защо, за бога, повечето хора и жени не подозират как им минава времето — в откази от това-онова.
Ти си девствена! И още четеш тези тъпотии?! Марш навън — избери дефлоратор! И след 15 минути да си на мястото на събитието за това лято :
манифестацията на Дефлорираните!
Всяка от вас е длъжна да носи със себе в едната ръка презерватив, а в другата — химен на клечка! Химен, който да развява в прослава на свободната любов, не-изгубените дни и в името на едно по-добро бъдеще!
Добре дошли на Тържеството на Началото!
Купонът на Широките Порти!
Приемът на Разкраченото Съзнание!
Коктейлът на Осъзнатото Желание!
Шествието на малките, които порастнаха.
15. Годзила
„Нея я води съдбата, сторете й път!“
Встъпление в материята
Не спирайте! Никога не спирайте да го правите! В този неприемлив свят има само едно безплатно удовоствие, само един безплатен обяд и това са жените, които още ви харесват. Ако отворите обаче хербария ще видите, че сте любимец на Гаврора, богинята на гаврите. Жените, които още ви харесват са грозни като Смъртта, досадни като живота и нелюбезни като всички останали жени. И това е нормално, защото и в най-красивата Спяща красавица дреме Годзила — достатъчно е само да я целунете, обичате, да се ожените за нея, и да й направите няколко деца. Някъде през тези четири етапа жената е като ларва — първо какавидира и точно когато очаквате от пашкула да изскочи пеперуда, оттам със слуз се измъква нещо средно между Пришелецът, Денят на независимостта и Марсиански атаки 2. Нея наистина я води съдбата и ако не и направите път (на Годзилата) тя ще ви размаже и ще се ожени за вас. Просто я оставете да ви подмине.
Но днес не става дума за вашата лична Годзила, която така или иначе ще ви изненада по трасето на Житейския Лабиринт. Става дума за Годзилата като явление във нашия живот. За нея се носят легенди и се пишат стихове и графити. Като тези, събрани от творческия колектив от град Годз, Източна Полша:
