Сянката на Ендър

дълги.

И тъй като битките с всеки нов „изпит“ ставаха все по-трудни, Ендър бе принуден да оставя все повече и повече на другите да вземат решения. Вместо да изпълняват гладко подробните команди на Ендър, на командирите на ескадрили им се налагаше да изнасят на гърба си повече от половината сражение. Често Ендър за дълго време бе твърде ангажиран в една част от битката, за да дава нови заповеди в друга. Засегнатите командири на ескадрили започваха да обсъждат тактиката си на жаргон, докато Ендър отново ги забележи. И Бийн с благодарност установи, че макар Ендър никога да не му възлагаше интересни задачи, някои от командващите се обръщаха не към друг, а към него, когато вниманието на Ендър бе насочено другаде. Том Лудата глава и Горещата супа предлагаха собствени планове, но обикновено ги реализираха чрез Бийн. И тъй като във всяка битка той отделяше половината си време за внимателно наблюдение и анализ на плана на Ендър, успяваше доста точно да им обясни какво трябва да направят, за да подпомогнат успеха на цялостния план. От време на време Ендър хвалеше Том или Супата за решения, произтекли от съветите на Бийн. Това бе най-близкото нещо до похвала, което Бийн бе чувал някога.

Другите взводни командири и останалите деца изобщо не се обръщаха към Бийн. Той разбираше защо — сигурно им е било много неприятно, докато учителите поставяха Бийн над тях, преди да доведат Ендър. Сега, когато си имаха истински командир, никога повече нямаше да се стремят да му се харесат — както, Бийн подозираше, бяха правили при него — защото обичаха Ендър. Бийн го разбираше — но това не пречеше да го боли.

Независимо дали те искаха той да наблюдава работата им, независимо дали чувствата му бяха наранени, това си беше неговата задача и той бе решен да не го сварят неподготвен. Докато натискът все повече нарастваше, а те все повече се изтощаваха, все повече се дразнеха един от друг и проявяваха все по-малка щедрост в преценката на чуждата работа, Бийн все повече се държеше нащрек, защото шансовете им да сгрешат ставаха все по-големи.

Един ден Петра заспа по време на сражение. Бе оставила отряда си да се отклони твърде много и той се оказа в уязвима позиция. Врагът се възползва от това и разкъса ескадрилата й на парчета. Защо тя не даде заповед за отстъпление? Още по-зле, и Ендър не го забеляза достатъчно рано. Бийн беше този, който му съобщи, че нещо става с Петра.

Ендър я повика. Тя не отговори. Ендър прехвърли контрола на двата останали й кораба на Том Лудата глава и се опита да спаси цялата битка. Петра, както винаги, заемаше централната позиция и загубата на почти цялата й голяма ескадрила бе опустошителен удар. Само защото противникът бе добил твърде голяма увереност след нанесеното й тежко поражение, Ендър успя да постави няколко капана и си възвърна инициативата. Победи, но с тежки загуби.

Петра очевидно се събуди към края на битката и откри, че командното й табло е изключено и няма звук, докато всичко не свърши. После отново включиха микрофона й и я чуха, че плаче.

— Съжалявам! Съжалявам! Кажете на Ендър, че съжалявам, той не може да ме чуе, съжалявам…

Бийн успя да я засече, преди да се е прибрала в стаята й. Тя вървеше със залитане по тунела, подпираше се на стената и плачеше — напипваше пътя си с ръце, защото сълзите замъгляваха очите й. Бийн се приближи и я докосна. Тя се отърси от ръката му.

— Петра — рече Бийн. — Умората си е умора. Не можеш да останеш будна, когато мозъкът ти изключва.

— Моят мозък изключи! Не знаеш какво е — ти винаги си бил такъв умник, че можеш да вършиш работата на всички ни, като едновременно с това си играеш шах!

— Петра, той разчиташе на тебе твърде много, не ти даваше никаква почивка…

— Той също не си дава почивка, а аз не виждам да…

— Виждаш. Очевидно с твоята ескадрила ставаше нещо нередно цели няколко секунди, преди някой да му обърне внимание. Дори и тогава той първо се опита да те събуди, преди да прехвърли управлението на друг. Ако бе реагирал по-бързо, щяха да ти останат шест кораба, а не два.

— Ти си му обърнал внимание. Ти ме наблюдаваше. Следеше ме.

— Петра, аз наблюдавам всички.

— Каза, че вече ми имаш доверие, но не е така! И не бива — никой не бива да ми се доверява!

Тя избухна в неудържими ридания и се облегна на каменната стена.

Тогава се появиха двама офицери и я отведоха. Но не в стаята й.

Полковник Граф му се обади скоро след това.

— Реагира точно както трябва — похвали го той. — Тъкмо това ти е работата.

— И доста бързо реагирах — изтъкна Бийн.

— Ти наблюдаваше. Забеляза къде се проваля планът и обърна внимание на Ендър за това. Свърши си работата. Другите деца не го разбират и аз знам, че това сигурно те огорчава…

— Не ми пука какво забелязват те…

— Но си свърши работата. В тази битка сейвът беше твой.

— Каквото и да означава това, по дяволите.

— Бейзболен термин. О, да. По улиците на Ротердам бейзболът не е бил много на почит.

— Моля ви, може ли да си легна да спя вече?

— След минутка. Бийн, Ендър започва да се уморява. Допуска грешки. Затова е още по-важно да наблюдаваш всичко. Пази го. Видя какво стана с Петра.

— Всички се преуморяваме.

— Да — Ендър също. По-зле е от всички. Плаче насън. Сънува странни сънища. Разправя, че Мейзър явно знаел какви са плановете му — шпионирал сънищата му.

— Да не ми обяснявате, че той полудява?

— Казвам ти, че единственият човек, с когото се е отнасял още по-сурово, отколкото с Петра, е самият той. Прикривай го, Бийн. Подкрепяй го.

— Аз вече го подкрепям.

— През цялото време се сърдиш, Бийн.

Думите на Граф го стреснаха. Отначало си помисли „Не е вярно!“. А после — „Дали?“.

— Ендър не ти възлага никакви важни задачи, а след като ти си командвал парада, Бийн, това сигурно те вбесява. Но Ендър не е виновен. Мейзър разправя на Ендър, че се съмнявал в способността ти да ръководиш големи флотилии от кораби. Затова и не ти се възлагат сложни и интересни поръчения. Не че Ендър вярва сляпо на Мейзър за това. Но вижда всичките ти действия през призмата на недоверие към теб у Мейзър.

— Мейзър Ракъм мисли, че аз…

— Мейзър Ракъм знае съвсем точно какво представляваш и на какво си способен. Но трябваше да се погрижим Ендър да не ти възлага нищо толкова сложно, че да не можеш да следиш цялостното протичане на играта. И се налагаше да го постигнем, без да съобщаваме на Ендър, че ти си заместникът му.

— За какво тогава ми разправяте всичко това?

— Когато тези изпити приключат и вие станете истински командири, ще кажем на Ендър истината за теб и ще му обясним защо Мейзър е говорил така за теб. Знам, че за теб доверието на Ендър означава много и ти се струва, че си го загубил. Исках да ти обясня защо. Заради нас е.

— На какво се дължи този внезапен пристъп на откровеност?

— На това, че според мен е по-добре да знаеш.

— По-добре ще е да ви повярвам, независимо дали е вярно или не. Може да ме лъжете. Така че, дали изобщо съм научил нещо от този разговор?

— Вярвай в каквото си искаш, Бийн.

Петра не дойде на занятия два дни. Когато се върна, Ендър, разбира се, престана да й възлага тежки задачи. Тя се справяше добре с възложените й поръчения, но ентусиазмът й бе изчезнал. Сърцето й бе сломено.

Но, по дяволите, за тези два дни тя се беше наспала. Всички съвсем мъничко й завиждаха за това, макар никога да не биха се сменили доброволно с нея. Независимо дали отправяха молитвите си към някой конкретен бог, те всички се молеха: „Дано това не ми се случи на мен!“ Но в същото