ти каза?
— Нищо. — Муун се отдръпна от него и се доближи до старата жена. — Всъщност нищо не ме интересува. Аз отивам в Карбънкъл. Той… той каза, че вие ще разберете. — Тя се обърна към Елзевир и срещна нейните строги, с цвят на индиго очи, от които се спускаше паяжина от старчески бръчки.
— Какво ще разберем?
Муун пое дълбоко дъх и измъкна изпод мушамата си трилиственика.
— Това.
Елзевир видимо се стресна. Крес се отдръпна назад. Съществото при огнището изсъска своя въпрос, а Крес отговори:
— Тя е сибила!
— Е-е… — промърмори Елзевир. Прозвуча почти като въздишка. — Оказана ни е чест. — Тя погледна към останалите и Крес кимна. — Аз разбирам, че тази половина от Тийумат не е най-доброто място за една сибила. Такъв си е Мироу, все ще се забърка в нещо. — Изведнъж тя се усмихна — широка, искрена усмивка, в която се виждаше и голяма загриженост. — Не, няма нищо, само дето се чувствам стара и глупава, като те гледам толкова млада и толкова умна.
Муун погледна пръстите си, почукващи по масата.
— Аз съм само инструмент, чрез който Богинята предава своята мъдрост — тя повтори традиционните думи инстинктивно. Те бяха чуждоземци и все пак тяхната реакция, подобно на реакцията на Мироу, изразяваше онова благоговение, което би изпитал един Летен човек. — Аз… аз мислех, че никой чуждоземец не вярва в богинята. Всички казват, че вие сте причина Зимните хора да мразят сибилите.
— Не знаеш ли? — попита Крес подозрително. Той погледна Елзевир, а после извънземното при огнището. — Тя не знае коя е.
— Разбира се, че не знае, Крес. Хедж иска този свят да тъне в технологически мрак, а сибилите са източници на просветление. Но ако човек знаеше как да използва тяхната светлина! — Елзевир отпи от бирата си замислено. — Бихме могли да сътворим на тази земя собствено хилядолетие, собствена златна ера. Знаеш ли, Крес, ние може би сме най-опасните хора, които някога са посещавали тази планета…
Муун свъси вежди.
— Какво имате предвид, като казвате, че не зная какво съм? Аз съм сибила. Аз мога да отговарям на зададени ми въпроси.
Елзевир кимна.
— Но не правилните. Защо отиваш в Карбънкъл, Муун, щом очакваш да срещнеш там само омраза?
— Аз… аз трябва да намеря там братовчед си.
— Това ли е единствената причина?
— Това е единственото, което има значение за мен — тя погледна трилиственика.
— Тогава той не ти е само роднина, нали?
— Не.
— Любовник? — попита тя съвсем тихо. Муун кимна и преглътна, за да се разтовари от топката, която се бе събрала в гърлото й.
Елзевир протегна вдървената си от старост ръка и я потупа.
— Да, скъпа, зная. Понякога човек намира онзи, заради когото е готов да премине бос през огъня. Чудя се какво е това, което прави един такъв човек различен от другите. — Крес я гледаше втренчено. Тя отмести поглед настрани.
Муун поклати глава.
— Вие от Карбънкъл ли сте? — тя вдигна очи. — Може би сте го виждали. Той е червенокос…
Елзевир поклати глава.
— Не, уви. Не сме от града. Ние просто… — отиваме там временно — тя погледна към вратата, сякаш изведнъж си спомни защо чакаха.
— О-о… Какво имахте предвид, като казахте, че не задавам правилни въпроси?
Вратата на странноприемницата се отвори с такава сила, че се блъсна в стената и отново се върна. Муун погледна към останалите, а въпросът й остана да виси във въздуха.
В тъмнината влязоха две фигури: един строен, средно висок мъж и една висока, яка жена. И двамата бяха чуждоземци. Бяха облечени в дебело униформено облекло, с шлемове на главите. Държаха парализиращи револвери.
— Полиция! — промърмори Крес, почти без да движи устни. Елзевир вдигна ръка до шията си и придърпа; мушамата над оранжевата си рокля. Тя погледна тъмната си кожа и свали ръка.
— Какво е това? — Муун едва се удържа да не подскочи, когато усети, че Силки се долепи до нея. — Кои са тези?
— Такива, които по-добре да не срещаш — отвърна Елзевир спокойно. Тя вдигна халбата си, преди да погледне към натрапниците. — Е, инспектор! Това е много неочаквано. Тази нощ си доста далеч от дома си.
— Дори не и наполовина толкова далеч, колкото сте вие, предполагам — жената пристъпи напред, като се мъчеше да ги разгледа, все още с револвер в ръка.
— Страхувам се, че не разбирам какво искаш да кажеш — в погледа на Елзевир проблесна сдържано възмущение. — Това е приятелска сбирка на почтени граждани на Хийгемъни. Според мен това ваше нахлуване…
— Спести си словоизлиянията, контрабандистке на техника — жената направи многозначителен жест с револвера си. — Засекли са пристигането на кораба ти. На тази планета вие се намирате нелегално. Освен това ви подозирам във внос на контрабанда. Станете всички и сложете ръцете си зад тила.
Муун замръзна на мястото си, а погледът й шареше от Елзевир към Крес, но те гледаха непознатите. Трилиственикът се вряза в дланта й. Тя побърза да го скрие под мушамата си — положението беше доста сериозно.
Жената, в униформените дрехи забеляза движението и пристъпи напред. Когато дойде по-близо, Муун видя, че начумерената й физиономия се превърна в недоумяваща. Мъжът зад нея започна внимателно да се отмества встрани, докато Елзевир и Крес едновременно станаха. Муун почувства как Елзевир я смушка с лакът и се надигна непохватно, а столът проскърца на пода.
— Сега, Силки! — промърмори Елзевир, като бутна назад Муун, докато извънземното се отдалечи от масата и се насочи към вратата, през която бяха дошли двамата. Муун застана до стената срещу комина и когато револверът на полицайката трепна, Крес грабна халбата от масата и я запрати към осветителното тяло, висящо на гредите. В настъпилата тъмнина се посипаха рой електрически искри.
— След него!
— Б.З.! Задръж го!
— Муун, стой настрана! — Елзевир бутна грубо Муун, която се препъна в стола си и падна върху масата. Зад нея се чу шум и писък. В тъмнината тя видя как полицайката скочи да хване Елзевир за мушамата. Муун грабна другата халба и я стовари с всички сили върху ръката на офицерката. Чу се как дъхът й секна от болка. Елзевир се отскубна и подбра пред себе си Муун към изхода. — Никога, никога не удряй полицай, скъпа моя — каза Елзевир, като дишаше тежко. — И все пак, благодаря. А сега бягай!
Муун изскочи през вратата, премина през една силно осветена стая, после през друга врата и изскочи в тъмната уличка.
— Насам! — извика Крес до нея и посочи наляво. — В онази посока няма изход. Елзи?
— Тук — вратата зад тях се затвори с трясък. — Не приказвай за това, отивай при ЛБ!
Сега всички тичаха. Муун хвана ръката на старата жена, за да я подкрепи. Доста напред тя видя извънземното всред златисточервена звездна светлина да изчезва в някаква сянка. Зад тях вратата шумно се отвори и се чу радостен вик. Изведнъж ръката й до китката се вцепени. Обзелият я страх й даде сила да продължи.
Крес спря там, където беше видяла да изчезва извънземното. Тя видя една позлатена от нощта дъсчена ограда, видя как той се промуши в една дупка от разковани летви. Муун го последва, Като дърпаше Елзевир за ръка и едва не падна-върху един куп дърва, струпани от другата страна на оградата.
— Отивайте при ЛБ! — извика Крес, като махаше възбудено с ръка. — Аз ще се промъкна през
