Пол Виалар
Преминаването на екватора
Няколко дни по-късно „Габиан“ навлезе в зона на затишие и тежки дъждове се изсипаха на палубата. Небето беше оловносиво, ниско, облачно, въздухът — влажен, едва се дишаше.
— Влизаме в По-т-о-ноар1 — съобщи Фатом, — така се нарича екваториалната зона на безветрие.
— Значи сме близо до екватора? — каза Силвестър.
— Много близо, утре ще го прекосим… ако вятърът ни позволи, и ще преминем в другата половина на Земята.
Фатом не каза нищо повече, но по тайно събраните групички, които сварваше тук и там, по някои приготовления, които Картаю, Трегастел и другите прекратяваха, щом го забележеха, Силвестър усети, че крояха нещо.
Ла Ридел, когото наричаха „магьосникът“, се изправи изведнъж.
— Тишина! — изрева той. — Искам тишина за едно важно съобщение. Ти, Тротаба, и ти, Фредерик, ще ми донесете ритуалните дрехи.
Кланяйки се доземи и кривейки лицето си в смешни гримаси, двамата повикани моряци се отправиха към спалното помещение и извадиха от големия шкаф причудливи, лъскави, сърмени одежди, които поднесоха най-тържествено на Ла Ридел; те се заеха да го обличат с нещо като кафяво покривало, ушито от корабно платно, с качулка, на която бяха изрязани две дупки за очите. Сетне туриха на главата му островърха шапка от червен картон, пъхнаха в ръцете му една пръчка, увита в златна хартия.
Изпод покривалото се чу един глас, но тъй променен от дебелото платно, че сякаш идеше от оня свят:
— Таз вечер, докат бях на вахта горе на гротбомбрамсела, получих едно важно съобщение от Капитан Нор. Той ми каза, че утре през деня ще прекосим голямата линия, която разполовява неговото царство; искам да кажа Великия Екватор! Капитан Нор ми даде и един списък. В него са имената на сички, дето за пръв път преминават от едната в другата страна на неговото царство и които утре ще трябва да кръстим според традицията. И той назова осем души от екипажа, между които и Силвестър.
— Забравяш някого — обади се нечий глас.
— Забравям! Кого? Ще ми се да зная…
— Е — рече Трегастел, — ами госпожица Господар!
— Какво! — изуми се Ла Ридел.
— Питам защо хич я няма на тоя списък? Ще минава ли тя за първи път? Да или не?…
— Е да, разбира се, но…
— Няма никакво но. Откак се помни Жан Гуен, никой никога не е минавал екватора, без да го кръстят. Да не сме я карали ний да идва, и тя трябва да се подчини като другите!
— Да… Да… — обадиха се няколко гласа — той има право…
— Ще гласуваме ли? — попита Ла Ридел.
— Да се кръсти!… Да се кръсти!… — викнаха всички.
— Прието — съгласи се Ла Ридел, — но тъй като идеята е твоя — обърна се той към Трегастел, — ти ще й кажеш.
— Сега — продължи магьосникът — ще започне бдение при оръжията за всички, чиито имена съобщих. Трябва да додат по нощници — ако имат — в бившето спално помещение, на носа, със свещ в ръка и въже на врата. Кат отидат там, ще ги затворим. Чакат ги многобройни изпитания, които ще им дадат възможност да излязат утре сутринта пречистени и готови да приемат кръщението на екватора. Хайде!
Още не беше свършил и всички моряци се втурнаха към новаците, — наобиколиха ги и им занахлузваха широки нощници, след което им туриха къси въжета на вратовете и сред смехове и груби закачки ги поведоха към бившето спално помещение, което се намираше под носовата надстройка.
Когато вратата се затвори зад тях, шестимата другари по нещастие се спогледаха.
Един глъхнещ глас се стовари изневиделица върху затворниците:
— Братя — каза той, — пригответе се да приемете първото изпитание!
Леден душ се изсипа над втрещената групичка, удави колебливите пламъчета на свещите и обрече на тъмнина бдение-то на бъдещите кръщелници при оръжията…
— Сега — заповяда той — легнете.
Опипом шестимата новаци се втурнаха да изпълняват заповедта.
— Само при команда! Всички наведнъж, скачайте върху койките си — обади се пак призрачният глас — Внимание!… Едно… Две…
На „три“ шестте момчета скочиха като един. Но койките бяха предварително тъй нагласени, че момчетата се изтърколиха едно след друго и се намериха на земята.
Те веднага усетиха, че са паднали върху нещо като легло от пух, който им лепнеше по ръцете, по краката, по гърба и лицето. Наслоената със смола и катран перушина ги покриваше от главата до петите.
— Ха така, наредихте ли се? — провикна се Панама.
— Утре сутринта още по-хубаво ще се наредите… — обади се отново глухият глас, идващ незнайно откъде.
Това беше нощ на страхове и изненади. Ту някакъв горчив дяволски пушек нахлуваше в стаята и всички бъдещи кръщелници се скъсваха да кашлят; ту замръзваха на мястото си пред някое внезапно появило се видение, от звъна на някоя камбана, идеща най-малко от оня свят, от ненадейното тупване на някого от тях, заплел крака в опнато изневиделица въже.
Към осем часа цяла делегация им донесе най-тържествено „сока“ за закуската. Трябваше да се видят с праведните апостоли, да ги попитат как са:
— Хубуу ли прекарахте нощта? Хубуу ли спахте?
Те се нахвърлиха на горещото питие, което щеше да им възвърне силите, но тутакси го блъснаха с отвращение настрани, запревиваха се и го изплюха най на края: беше чиста сол.
Кръгла естрада, покрита с корабно платно, бе издигната в подножието на гротмачтата с помощта на греди, магаренца, траверси. Две стълби, едната откъм носа, другата откъм кърмата, водеха до нея. Откъм бизанмачтата беше поставен украсен великолепен трон, който трябваше да е за Нептун. Отдясно и отляво се виждаха други места за сядане, за Седемте вятъра и Капитан Нор. Срещу им се издигаше нещо като ешафод с различни приспособления за изтезания. Една греда, подобна на трамплин за водни скокове, стърчеше доста напред над празното пространство, но частта между естрадата и ешафода беше изцяло заета от огромно платнено ведро. Около него, монтирани на помпата за изпразване на трюмовете от морската вода, която прониква в тях непрекъснато и най-вече в лошо време, бяха скрити мощни кранове.
Всичко започна към три часа следобед с биене на барабани.
Тозчас се образува кортежът. От всички краища на палубата, от всички люкове, иззад корабните лодки и мачтите заизлиза пъстра тълпа, пременена с най-различни парцали. Като започнеш от препасания с голямата абордажна сабя корсар, та стигнеш до накичения с пера дивак, да не говорим за Пиеро и червенокожите.
Магьосникът, който беше начело на шествието, тропна три пъти отчетливо на вратата и с глас, който идеше от корема му, попита:
— Готови ли сте?
Отвърнаха като един:
— Готови сме!
