— Това са измишльотини, инспекторе. Никога не съм била в стаята на Кулон. Просто не съм имала такава физическа възможност. В четири и тридесет и пет аз бях вече в бързия влак за Лион. Отивах на гости на сестра си за няколко дена. Когато пристигнах ка лионската гара, там ме чакаха сестра ми Жанет льо Шевалие и зет ми Гастон льо Шевалие. Случайно съм запазила дори билета си от пътуването.
— Случайно? — запита иронично Дюран.
— Отначало случайно. Но като прочетох във вестника какво е станало, разбрах, че в цялата работа има и известен шанс за мене.
— А случайно ли си бяхте приготвили фалшив паспорт? — все така иронично питаше Дюран.
— След нещастната смърт на Периа винаги се чувствувах в опасност. И, естествено, бях се подготвила за най-лошия случай.
— Тръгнали сте, казвате вие, на уикенд при сестра си. Тогава защо сте взели със себе си скъпоценностите? Защо сте взели пакета с пари? За да не би случайно да се загубят?
Димов усети, че за пръв път мадам де Вол като че ли се затрудни.
— Бях решила да ги оставя на съхранение у сестра си. Всъщност това беше и основната причина за моето заминаване. Представете си, че намереха всичко това у мене при един обиск. Та аз щях да се демаскирам сама.
— Искате да кажете, че вашата сестра ви е съучастничка? — попита едва ли не злорадо Дюран.
— Моля ви се! — за пръв път мадам де Вол леко повиши тон. — Разбира ое, тя нямаше да знае какво съдържа касетката.
— Плитка лъжа! — възкликна Дюран ядосано. — Касетката дори няма ключалка. И това не е касетка, обикновена тоалетна кутия. И сестра ви веднага щеше да разбере какво съдържа. Как бихте й обяснили какво търсят тия скъпоценности у вас.
— Аз ви говоря истината — каза хладно мадам де Вол. — А вие си мислете, каквото искате.
— Работата е съвсем ясна, госпожо — каза Дюран. — Съдът ще разбере вашите плитки лъжи. Аз ви дадох възможност да облекчите положението си. Сега всичко остава на ваша отговорност.
— Благодаря ви за любезната грижа, инспекторе — все така безизразно и хладно отвърна мадам де Вол.
Дюран се обърна към Димов.
— Имате ли някакви въпроси?
— Само един… Госпожо, какви бяха вашите лични отношения с Периа?
Жената го погледна враждебно.
— Аз бях негова любовница, ако толкова ви интересува — отвърна тя предизвикателно.
— И кое по-рано? Сътрудничеството или личната връзка?
— Познавам Периа от пет години. Той постепенно неусетно ме въвличаше в своите комбинации.
— Хубаво извинение! — каза Дюран възмутен. — Много интересно как сте се запознали. Една дама от висшето общество и един прононсиран гангстер.
Дюран стана нетърпеливо от мястото си.
— Пази я добре! — обърна се той към Жан. — Скоро ще тръгнем.
Двамата инспектори слязоха в барчето на хотела и седнаха на една уединена маса. Дюран изглеждаше възбуден и раздразнен, с някаква непозната охота глътна едно двойно уиски.
— Избра най-добрата позиция! — каза той враждебно.
— А вие какво очаквахте?
— Очевидно не вярва, че Кулон е жив. И е решила да рискува. В края на краищата какво повече може да губи?
— Да, прав бте.
— И излиза, че това не е случайно убийство. Тя го е обмислила предварително и си е организирала доста добро алиби. Защо е взела бързия влак за Лион, а не експреса? Очевидно, за да може да го настигне някъде по пътя.
— В чантата й наистина имаше билет за влак — каза Димов.
— Не се съмнявам. И наистина са я посрещнали на лионската гара. Но и това няма да я спаси, само ще отежни положението й.
Но Димов едва го чу, вглъбен в някаква своя мисъл. Дюран изглежда, че забеляза това, защото запита:
— Какво ви тормози? Пак някакви съмнения?
— Всъщност само едно. И все пак доста солидно. Защо в крайна сметка такава умна и пресметлива жена като нея се е решила на толкова опасна и рискована постъпка? Защо го е убила?… Едно е да те съдят за предумишлено убийство, друго — за съучастничество в грабежи.
— Хайде сега! — Дюран го погледна учудено. — Та нали всъщност вие лансирахте тая хипотеза, че мадам де Вол е убила Кулон?
— Да, наистина… Но тогава още не знаех, че е толкова пресметлива и умна.
— И все пак тя е жена — каза Дюран сърдито. — Имала е кариера, обществено положение, пари… Насителка е на Почетния легион… И изведнъж — свалена в калта, смазана, опозорена. Коя жена би могла да се примири с такова положение? И не само жена.
— Да, на пръв поглед всичко е така, както вие го казвате. И все пак не ми прилича на човек, който се поддава на чувствата си. Способна е да пресметне хладнокръвно плюсовете и минусите на всяко свое дело. Да, сетих се какво исках да ви попитам. Прието ли е на френски жена да каже за себе си „любовница“?
— Не, разбира се… Би трябвало да каже „приятелка“. Но тя очевидно си търси оправдание… Жертва на чувствата или нещо подобно. Плитка игра.
— Не е толкова плитка. Всеки съд е чувствителен за такива мотиви. А като се има пред вид, че всъщност нямаме никакви показания на Кулон, то…
— Не! — прекъсна го яростно Дюран. — Няма да се отскубне!… Ще намеря начин да я изоблича. Ще разруша из основи нейното нескопосно алиби?
— Това ще бъде дълга и безнадеждна война… Не знам дали ще ви стигнат нервите.
— Не се съмнявайте в това.
— Прави ми впечатление, че сте по-безпощаден към жените — усмихна се Димов, — отколкото към милионерите.
— Много естествено. Милионер с удоволствие бих станал. Но жена, никога.
— Искате ли да направим един експеримент? — запита Димов внезапно.
— Какъв експеримент?
Поспориха малко дали тоя експеримент е уместен и какво би могъл да им донесе. Най-сетне Дюран неохотно се съгласи. След малко те бяха отново в апартамента, в който проведоха разпита. Мадам де Вол седеше на същото място, сякаш не бе помръднала милиметър. На гладкото й лице не се бе появила дори най-малката гънчица на умора или страдание. Сега Димов я гледаше малко стреснат. И последните сенки на съчувствие бяха излетели от душата му. „Нима това е наистина жена? — мислеше той смутено. — Едва ли!“
— Пригответе се да вървим! — каза Дюран.
След това се изправи пред мадам де Вол и добави сухо:
— Госпожо, току-що ми съобщиха, че Кулон е починал. Сега вие ще отговаряте не за опит за убийство, а за убийство.
За едно мигновение нещо се появи в непроницаемите очи на мадам де Вол. Колкото и кратко да беше то, двамата мъже много добре го забелязаха. Като излязоха в коридора, Димов веднага запита:
— Видяхте ли?
— Много добре видях. Тя се зарадва.
— Точно така!… Но защо?… Сега нали наистина ще отговаря за убийство? И толкова ли е глупава, за да не го разбере?
— Знам ли? — измърмори Дюран. — Може ли човек да разбере женската логика? Може би просто се зарадва, че не съществува вече против нея никакъв жив свидетел.
— Но това е лишено от логика!… Ние приехме, че тя е убила Кулон, за да не я издаде. Но опитът излезе несполучлив, успяхме да я надхитрим. Тя направи пред нас пълни самопризнания. Сега в неин интерес е
