го смущават. Той може да използва интелекта си върху тях, както преди, но никога с чувството, че в тяхното интелектуално разрешение се крие неговото щастие или покоят на ума му. Той знае, че стои върху твърда скала и макар и бурите на света на материята и енергията да го брулят, те не могат да му навредят. Това и много други неща знае той. Той не може да докаже тези неща на другите, защото те не се доказват чрез доводи — самият той не ги е постигнал по този начин. Следователно, той не говори за това, а живее живота си сякаш нищо не знае, ако се съди по външен вид. Вътрешно обаче, той е един промемен човек и животът му се различава от живота на неговите събратя. Защото докато техните души са потънали в дрямка или се мятат в кошмарни сънища, неговата Душа се е пробудила и се взира в света с ясни и безстрашни очи. Има разбира се, различни етапи и степени на това Съзнание, също както и в ниските нива на съзнание. Някои го притежават в по-малка степен, други го притежават изцяло.
Това ниво на ума, което се намира непосредствено над Интелекта, е известно като Интуиция. Интуицията се дефинира в Уебстьровия речник по следния начин: „Директно разбиране или познание; непосредствено знание посредством възприятие или осъзнаване, изключващо какъвто и да е мисловен процес; бързо или мигновено прозрение или схващане.“ Трудно е да се обясни какво се има предвид под Интуиция, освен на тези, които я имат като опит — а такива хора не се нуждаят от обяснение. Интуицията е точно толкова реална умствена способност, колкото и Интелектът — или по-точно казано, тя е просто съвкупност от умствени способности. Интуицията е над полето на съзнанието и посланията й се спускат надолу, макар и посредством скрит процес. Избраните от Сатаната индивиди постепенно развиват умственото ниво на интуицията си и някой ден ще достигнат пълното съзнание на това ниво.
В един безкраен смътен летопис човечеството е доказало затрудненията си да даде определение за Дявола и съвременният човек не може да го приеме като нещо по-веществено от една алегория или абстракция, като термин, който се използва, за да обхване злото, макар и всички да знаем, че доброто и злото са относителни. Ранните теолози на Християнската църква определили дяволите като паднали ангели, управлявани от Принцът на Злото, Господарят на Ада, който бил низвергнат от Християнския Рай и неговият бог. В Книгата на Откровението ни се казва: „И свален биде големият змей, оная старовременна змия, която се нарича Дявол и Сатана, който мами целия свят; сварени бидоха и ангелите му заедно с него.“
Тук името Сатана допринася за бъркотията. Дявол произлиза от гръцката дума ???????? (Diabolos) и била изплозвана от еврейските летописци поне триста години преди появата на Исус, но точната дума била Satan, идваща от друга гръцка дума ???????, означаваща противник. В древен Египет планетата Марс била наричана Червения Хор, откъдето идва и представата за огнената планета. Вероятно Марс е съответствал на египетския Сет, Повелителят на Мрака. Сет бил почитан с ритуали, провеждани нелегално в тъмни пещери. Този култ изглежда е съществувал от времето на Атлантида и пренесен от същата тази цивилизация преди загиването й, и е бил вероятно от хиляди години.
Фанатичните ловци на вещици през Средновековието (тук вещица означава Сатанист) упорито твърдели, че съществува Повелител на Злото, който не бил просто символ, използван да означи злото — той бил зло същество с голямо коварство, огромна хитрост, голяма сила и злонамереност. Изглежда затова християните се чувствали напълно оправдани да хвърлят младо и старо, невинни и виновни, в жертвените огньове на своя Бог.
Като глава на Вселенската Църква на Сатанистите често съм запитван кой е най-мощният ритуал и неизменно отговорът ми е: една видоизменена версия на Триединната Латинска Меса на Католическата Църква, ритуал, който е бил изоставен по „общоцърковно съгласие“. Макар и това да не е съществено, с промяна на имената, ритуалът може да се изпълни върху олтар от плът, защото семето на живота се принася в жертва само върху човешки олтар. Месата може да се изпълнява от Жрец или от Жрица.
Информация за текста
© 1969 Антон Шандор Ла Вей
© 1999 Атанас Семнязов, превод от английски
Anton Szandor LaVey
The Satanic Bible, 1969
Сканиране, разпознаване и редакция: jeims
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3570]
Последна редакция: 2007-09-25 06:38:43
1
Американска федерална програма за хоспитализация и медицинско осигуряване на възрастните (над 65 г.) (бел. прев.)
2
Става дума за USA, където цели институти мислят как да „модернизират“ Християнството (бел. прев.)
3
От „Carna“, римска богиня, пазителка на най-нежните човешки органи; също англ. „carnal“ — плътски и инкарнация — въплъщение (бел. прев.)
4
Военен свещеник (бел. прев.)
5
Зли духове от фолклора (бел. прев.)
6
Om Beelzebub
7
Първоначално шумерска богиня (бея. прев.)
8
Акадското съответствие на тумерския Цумузи (бея. прев.)
9
Фетишизмът не се практикува само от човешките същества, но и от животните. Фетишът е съществена част от сексуалния живот на животните. Сексуалната миризма, например е необходима за едно животно за да се възбуди от друго. Лабораторните опити са показали, че когато едно животно е обезмирисено, то губи сексуалната си привлекателност за другите животни. Човек също се ползва от стимула, който дава
