близко.
Громов и спътниците му излязоха от вилата. Таксито се отправи за аерогарата. На задната седалка между двете момчета се настани рошавото куче. С едното си ухо Реси слушаше формулите, с другото — откъслечните мъжки думи за своята сила и ловкост. И още чуваше, навярно, тихите думи на професор Громов:
— „И така нататък“… Умно измислено. Никога не знаеш какво изпитание те чака занапред. И ето го сериозния изпит. Дойде време да покаже своето „И така нататък“…
… Преди отлитането професор Громов позвъни от летището на секретаря на фон Круг:
— Извинете, моля. Забравих да ви кажа, когато се сбогувахме, че господин фон Круг, като ни изпращаше, заседна в асансьора между първия и втория етаж…
Черният фоксер остана в групата на пътниците, които чакаха самолет за Африка.
… Има два свята, в които живеят хора, наричащи себе си глъбинници. Глъбинниците рядко идват в градовете, с които ние сме свикнали, а като дойдат, тъгуват за своята странна сфера на дълбочините, където всичко е извито-криво, леко-безтегловно, необикновено тихо.
Първият свят е Космосът. Вторият — Океанът.
Космическата и подводната ера в историята на човечеството започнаха почти едновременно: след полета на Юрий Гагарин около земята и спускането в океана на Жак Пикар и Ден Уолш. Изучаването на Световния океан и на планетите от Слънчевата система привлече хора с особена сила на волята и здрав дух — специалисти, които могат да работят в непривична и враждебна за човека среда. Чудовищната тежест на водата и бездънната пустота на космоса — тези различни на пръв поглед условия — правеха близки обитателите на двата свята. Космическите станции и ракети, подводните домове и подводниците си приличаха в много отношения: глъбинниците еднакво се нуждаят от кислород и прясна вода, те се чувствуват откъснати от привичната, твърда земя. Двата свята изследваха неизвестното, съревноваваха се, шегуваха се едни с други, заедно и безобидно се смееха на ония чудаци-земляни, които години наред живеят под един покрив, ходят по една и съща улица, на работа и на ум не им идва да се гмурнат в океанската падина или да потичат по пясъците на Марс.
Космосът и Океанът държаха постоянна връзка. В кратките почивки между деловите разговори диспечерите обсъждаха новините от далечната Земя. Двама от тях — Астронавт и Командор — се познаваха отдавна и не изпускаха случай да си разменят мнения от разни, така да се каже „полюси“.
— Ало, Астронавт, харесва ли ти идеята за механичните животни в „Света на животните“? Гледал си, навярно предаването от Таймер? Слушам.
— Гледах го. Командор. Скучно зрелище. С такива „механични животни“ са пълни екраните ми. И цялата тази електроника — спътници, станции и така нататък — лети по предварително определени орбити. Слушам.
— Днес нещо нямаш настроение, Астронавт. Пустотата ти действува на нервите… Разбирам те, ти, звездният пустинник, няма защо да гледаш жираф: за да си представиш кое да е животно, достатъчна ти е информацията за неговите параметри. Но дъщеря ти, Аст, когато поотрасне, трябва да види жираф с крака и дълга шия. Инак тя няма да повярва, че има такова животно. Какво ще кажеш. Аст? Слушам.
— Разбрах те, Командор. Аз съм специалист по небесна механика и не зная нищо за това, как се отглежда жираф. Кажи ми по-добре какво виждаш през твоите илюминатори? Слушам.
— В близкия — мътна тиня. В далечния — сега разбирам кой размъти водата — ято риби активно работят с опашките си. Това е всичко, Аст. Слушам.
— След твоите думи моята сива Луна пазеше ни от завист. Живи риби!… А при мене само камъни. На твое място, Командор, аз бих оставил работата и бих отпътувал на лов. Впрочем, ти знаеш ли, че най-голямо е удоволствието да ловуваш с куче? Слушам.
— Гора на разсъмване. Лека мъгла между дърветата. И пред тебе, като се спира от време на време и души въздуха, тича куче. Слушам.
— Гони към тебе, все по-близо и по-близо и ха-ха да изскочи от храстите някой смахнат заек… Стига, Командор! Както вече си чул, след тигрите и жирафите ще дойде ред и на механичните зайци. Нима е интересно да ходиш на лов за такъв заек? Да забравим всички тези глупости. Слушам.
— Прав си, Аст. Такъв живот не е за нас. През отпуската ела при мен. Забелязах една клисура, където се крие хитър октопод. Ще опънем палатката на някой зелен склон. Гимнастика, закуска, после разходка на делфин, екскурзия до потъналия кораб, след обяд — почивка в топлото течение. А когато всичко ни омръзне, ще издебнем и ще уловим октопода за нашите дечица. Харесва ли ти това, Астронавт? Слушам.
— Отлично, Командор! Само че навярно не ще мога скоро да се измъкна оттук и да дойда при тебе. През идващия отпуск се уговорихме с приятели да се изкачим на най-високата планина на Луната. Ще ти разкажа как е минало. Така че извинявай и благодаря… До скоро чуване! Вика ме Юпитер. Отбой!
… В лунната светлина пълзеше из пустинята керван от машини.
Крачещите като на луноход колела, които безпрепятствено преминават през пясъци, тъпчеха червеникавата земя на Африка. Денем, под ярките лъчи на слънцето, тя е еднообразно плоска, тъжна (равнина, в която се срещат понякога ниски бодливи храсти и кални ями. Нощем луната преобразяваше пустинята: блестяха върховете на пясъчните хълмове, точеше се сребриста пътека пред колоната нощната пустиня приличаше на утихнало море. Меката, тиха лунна нощ е награда след жежкия ден, когато слънчев удар може да хване дори павиана след горещия, изсушаващ кожата вятър и измамните миражи на вода. Нощем над африканската пустиня висят близки, почти да ги досегнеш с ръка звезди.
Отгоре керванът приличаше на огромна, извиваща се между хълмовете змия. Командирът на двайсет и шести отряд Пен е увиснал на въздушната машина в края на колоната, където се движат цистерните с
