Гигантската, както се стори на Ури, кокоша лапа се сви странно и с мощен удар го отхвърли заедно с креслото. Ури загуби съзнание.
— Е, това вече е прекалено… — измърмори фон Круг и като вдигна стенната ламперия, влезе в асансьор, с който си служеше само той. — Можете да експериментирате без мене! — викна той от асансьора.
Ламперията се свлече на предишното си място.
— Напълно съм съгласен с вас — каза разсеяно Громов. — Впрочем, доктор Круг… къде отивате?… — Професорът съвсем се обърка, като гледаше бързото отстъпление на стопанина. — Реси, каква беше тази странна постъпка! По-точно, не Реси, а Електроник…
А Реси, като сгъна и прибра навътре щраусовите си крака и пак стана фоксер, затича около кабинета, заръмжа под масата, щракна някакъв бутон. Гел Иванович укорително погледна кучето, после — Електроник.
— Какво става тук? Електроник, обмисляй по-добре командите. Аз поисках само да отвори вратата… Но това съвсем не значи, че трябва да се събарят хора и да се спира асансьорът между етажите.
— Той вече заседна — със скърцащ глас рече Електроник.
— Пада му се! — подхвана Сироежкин. — В куфара беше още по-лошо.
Громов се усмихна:
— Вие май сте прави: нашият хазаин не е много гостоприемен. Сега, ще не ще, ще трябва да поскучае. Електроник, кажи на Реси да разбере за всеки случай как е самочувствието на доктора.
Реси се изправи до подвижната ламперия и Електроник обясни с хрипкавия си глас:
— Асансьорът е между втория и първия етаж. Шахтата води към мазето. Никакви особени звуци не се чуват от шахтата.
Меко позвъни сигнал, включи се репродукторът:
— Ало, пеликан — прозвуча далечен глас, — вика ви двайсет и шести. Двайсет и шести вика бързо господин професора…
— Какъв е този пеликан? — учуди се Гел Иванович. — Единият професор не може да дойде — каза той, като се обръщаше към репродуктора, — а другият пък няма пълномощия да отговаря за него…
„Там се е случило нещо? — помисли си Сироежкин. — На някого е нужна бърза помощ?“
— Гел Иванович, кажете им нещо!…
Гел Иванович стоеше насред кабинета и пускаше от лулата си кълба дим. Двайсет и шести три пъти вече повика пеликана. После друг глас, също далечен, но малко по-груб, изрече ясно:
— Докладва командирът на двайсет и шести. Задачата за „Света на животните“ е изпълнена. Уловени са над петдесет първокласни екземпляра. Утре заранта товарът ще бъде натоварен в самолети. Програма номер две също е изпълнена. Пеленгаторът зафиксира сто четиридесет и осем сигнала. Данните са предадени на посочената вълна…
По време на деловия доклад Громов отиде до бюрото и сякаш в размисли сложи пръсти на пулта. Но той вече не се колебаеше: включи се в разговора.
— Двайсет и шести, къде се намирате сега?
— Радвам се да ви чуя, господин професоре. — Гласът в репродуктора стана малко по-мек. — В квадрата единайсет-четиредесет и два. Сега почиваме, тук е сутрин. Можем да се движим само нощем.
— Горещо ли е? — попита съчувствено професорът.
— Над петдесет! Направо казано — пустиня! Но момчетата се държат. Сънните стрелци, господин професоре, без да жалят сили, изкарват заплатата си. — Гласът в репродуктора затрещя: далечният събеседник, явно, се беше засмял. — Ще сте доволни. Добро утро, господин професоре!
— Довиждане.
Сироежкин разбра, че се е случило нещо необикновено и въпросително гледаше професора. Електроник спокойно чакаше разпореждания.
Громов изключи репродуктора и се отпусна на стола. После стана, отиде до голямата карта на Африка, с примижали очи намери нужния квадрат и каза под мустак:
— Сънни стрелци… Ето къде били…
— Тук зад стената е поставена електронна машина — съобщи спокойно Електроник — Реси чувствува топлинното и излъчване.
— Щом Реси чувствува, значи машината работи — каза Громов. — Програма номер две… Какво ще да е това? Как забравих да попитам за нея?!
— Всички данни са в машината — спокойно продължи Електроник. — Мога да запомня последните съобщения.
— Ох, Електроник, — поклати глава професорът, — трудни задачи ми поставяш… Какво ще каже за всичко това стопанинът на машината?
— Той е в асансьора. И засега мълчи. — Електроник слушаше и докладваше.
— В последното ти съобщение има известна логика…
Громов не доизрече фразата, защото Електроник взе думите на професора за одобрение и изкомандува:
— Напред, Реси!
Реси подскочи към декорираната стена, където в едно кълбо се бяха сплели хиляди диви същества, дръпна висящия на халки гоблен. Ламперията, която приличаше на врата на асансьор, леко се подаде и отвори входа за машинната зала.
Електроник, седнал до пулта на машината, четеше мяркащите се на екрана цифри. Те бяха много — безкрайни колонки, които Електроник мигновено запомняше. Професорът измерваше мълчаливо е крачки дължината на машината.
Тази машина, която подпираше стените с железните си страни, беше огромна. Електроник, който попиваше цифрите, скоро стигна до извода, че би трябвало да седи тук няколко денонощия…
И Електроник се реши на подвиг, ако може да се нарече подвиг единственото правилно решение на малкия модел, който трябваше да подчини на себе си голямата мъдра машина. Той извади от Круговата машина няколко блока, сложи настрана детайлите, после извади от джоба си кутийката с транзистора и, като я скри в един от блоковете, внимателно постави всичко на място.
Електроник се включи към машината на фон Круг Сега можеше да не гледа екрана: той чуваше всички сигнали на машината. По радиото, на всякакво разстояние.
— Всичко тава аз не мога да запомня — каза със скърцащ глас Електроник. — Милиони цифри! Твърде голямо количество информация…
Професорът сложи ръка на рамото му.
— Изключи — посъветва го той. — Трябва да привикваш постепенно.
Учителят оцени подвига на ученика си. От този момент те ще знаят всички действия на фон Круг и на неговите експедиции. Скритият в машината предавател е настроен на Електрониковата вълна.
— Време е да се връщаме в къщи. — За днес стигат толкова впечатления — каза Гел Иванович и лицето му стана тъжно. — И да си вземам сбогом с Реси.
— Защо? — възкликнаха момчетата. — Защо да си вземем сбогом?
— Може ли Реси за осем-десет часа да измине над хиляда километра? — вместо отговор попита Громов Електроник.
— Може.
— Ще му предадеш по пътя ей тази задача. — Професорът подаде на ученика си едно листче.
Електроник плъзна поглед по формулата.
— Ще се оправи!
— Но защо Реси да не лети с нас в къщи? — недоумяваше Сироежкин, който не разбираше нищо.
— Сънните стрелци! — поясни кратко Громов и учудено погледна Сироежкин. — Чакай! Ти ми даде идея! Наистина, защо и Реси да не отлети? Защо да хаби напразно енергия! Централна Африка никак не е
